Слънчево

днес бях на Витоша - на ски

страхотно беше - бяло, слънчево, красиво и снегът - идеален
абе ..... вълшебство

обаче като погледнеш отгоре към София - и ... смог и чернилка - някакси смръщено... погледнеш нагоре - чисто - погледнеш надолу - мръсно...

повече надолу не поглеждах, обаче мисълта, която тогава си помислих ми остана: тая чернилка - дали като я дишаме не се напластява в душите ни и да ни прави от слънчеви и бели - навъсени и смърщени

тя ли ни кара да не се усмихваме или друга е причината?





The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

Хвана ли тен докато караше ски? Носа ти не е ли червен сега?
Моята душа не е напластена с чернилка. Аз не съм навъсена и смръщена и се усмихвам. Написаните неща не важат за мене. А аз живея в същия този мръсен град /който си обичам въпреки всичко/.

Сигурно си прав ...

Горното може и да не е вярно !

Eдва ли :)))

Тия дето не се усмихват много долу, не се усмихват много и горе, по мои наблюдения.

Усмивки от долу..Дейти

знаех си, че усмихнати хора ще ми отговорят, което ме кара да се чувствам горе - дори когато съм долу



The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

хванах малко тен
благодаря ти за усмивките и обичта (макар, че е към града, а не към мен, но нали и аз съм част от този град;-)


The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

и аз мисля, че може да си прав
радвам се, че толкова бързо стигнахме до консенсус



The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

:-) Чудех днес, защо имах едни такива бели проблясъци. Една искряща, заслепяваща белота, караща ме да примижавам и да се усмихвам и аз, а то какво било. Ти си ни пращал усмихнати витошки послания ;-)))).

Чувството е езикът на душата

Ето ти още усмивки, тогава...

...докато границат между долу и горе изчезне.

Мисля, че усмивките по-скоро идват отвътре..Дейти

ама и ти ли си ги получила!

и други ми казаха, че били усетили миризма на слънчев сняг и им станало хубаво!



The natural state of life is to have fun and learn
Flemming Funch

Нали знаеш онова там, как беше, не помня точно "Аз съм Ти и Ти съм Аз...и т.н." ;-))))
Ти от толкова високо така си пръскал радостта и възторга си над София, че никакъв смог не е могъл да ги спре. След малко и други може да се обадят ;-)))

А картинките бяха великолепни и освежаващи ;-)

Чувството е езикът на душата

Леле, как ти завиждам - тихо, кротко, добронамерено, по човешки.
За ските, де :)))
За смога няма как - ти си го гледал отдалече, а аз съм си го дишал юнашки :))


На "Стената" на Щастливеца ли беше ?
Аз все там ходех, когато карах ски :)

< ... в живота няма вечни двигатели, затова пък има вечни спирачки ... >

Така е, защото не ме познаваш. Иначе щеше да мислиш друго - че не може да не съм прав
И аз се радвам

Горното може и да не е вярно !

А Марина от година ме врънка : "Ела в София, тук е живота".
Не в душите ни , само ни прави мрачни и черногледи.

Oт цели пет дена не съм ти казвала: Идвай в София да живееш. Тук е живота.
Мога надълго да обяснявам защо е по-добре да се живее там, но няма.
Имаше обява в един вестник: "Мога да давам уроци по математика, но не искам". С очите си я видях.

Разбира се, че те обичам.
Ето ти една усмивка и днес.

А телефон имаше ли ?
Вече сме спорили по въпроса. Нямаш основателни доводи . Седни си, слаб две.

А така-кажи й! И мен колко хора са ме навивали да ходя в София, ама аз отида за седмица и почвам да нервнича, че ми го няма морето, а пък и като се прибави ежедневната суматоха по улици и всякакви учреждения, заведения и т.н. направо не е за вярване как живеят тези хора там .

Имаше телефон. Талоква симпатичен ми стана този дето е пуснал обявата. Без малко да му се обадя да се запознаем.
Стига си ми писал двойки. Имам аргументи. Ти не искаш да ги чуеш.