Живота е печал

Силата изисква много жертви
Силата изисква постоянно,както слабият човек изисква от силния да се доказва.
Да пробудиш сърцето е много болезнено

Печал и чуствителност това предизвиква храброста.



К-4*

Слънчев, това ти ли си?

Не мога да те позная.

Каква печал? Любовта забрави ли я? Понякога това, на което казваме слабост, е сила. Мекотата, нежността слабост ли са или сила?

Усмихни се, Сроден!

Привет на К-4 , който организира “пионерския” лагер – комуна в Кастанеда.

Хубаво, че минаваш насам, тук има достатъчно сияещи хора и особено жени, които биха те прегърнали най-сърдечно и току виж печалта сменила качеството си. Аз се присъединявам към тях, естествено

Да ти напомня, че чакам да кажеш най-накрая нещо конкретно (било то в Кастанеда или тук). Вчера говорих по-подробно извън Клуба с една от ентусиастките за лагера и се смях много. Просто поставете каруцата пред коня. Или по точно, намерете коня, че сега виждам само каруцата. Ако ви трябва помощ, ще се включа с каквото мога.

Прегръдки, приятелю

Да Изгреваз съм.
Винаги съм бил аз

Не говорех за онази печал при която чувстваме жалост към себе си,или самота;това е естествената ситуация на пълнотата във възприятията

Да се отрека от егото -това е да направя себе си по-достъпен,по -чуствителен и открит по отношение на другите;но винаги ни разделя една тънка линия.


Винаги се усмихвам Сродна

К-4*

Според мене няма нужда да се отричаме. Всичко става естествено. Първо е нужно да придобием нещо, да сме готови да го допуснем в себе си, тогава отпада излишното от нас. Така е и с егото.
Невидимата, тънка линия между нас я има, докато имаме разлика в нивата на осъзнаване.

Privet Kota nash!

Tova li e onazi tema za samotata detoiskashe da puskash predi okolo sedmica-dve?

Moje da si sam (bez nikoi drug naokolo) i pak da ne si amoten, kakto i da si v ogromna tylpa i da se chuvstvash bezkraino samoten. A sigurno ima i drugi varianti. Kak e pri teb?

Priemi moite usmihnati pregrydki..d8a

Чудесно Миро радвам се,че някой от "пионерският лагер" е осмислил за момент твойто поведение.

Аз няма какво да кажа Миро,друг даде идеята аз само я продължих.
И никой да не дойде аз ще отида сам както винаги:)))
Не се смятам за длъжен да ти задоволявям желанието за отговор.

Помощ бих искал от човек който познавам

К-4*

Привет Д8аОткога ме сме си писали.ехеее

Може да се каже,че влиза в онази тема/Две в едно..Ха Ха /

Написаното не е оплакване ,а едно състояние на силата да си оголиш до положение в което изчезва съмнението по повод мое убеждение.

К-4*

П.П
Благодаря ти за добрите съвети;точно това което правиш е мекотата в отношението за разбиране на другия

Moля, пак заповядай!

Верно, че отдавна не сме си писали - чак от петък :))))

Tова за мене е естествения начин на общуване. Радвам се, че съм успяла да ти помогна :)))

Усмивки и до скоро..ваша Дейти

Прав си. За всичко. Не се отклонявай от тези истини.

Да боли... ах.. как боли само!

Не е ли в едно - болка и радост?

Не,следват едно след друго.

Що се смя толкоз много? На "непреклонното" ми намерение или защото не сме намерили "коня" според теб. Пък и що мислиш, че ти си ЕДИНСТВЕНИЯТ, който си задава въпроса за целта, предназначението и предмета на дейност на събирането!? Събиране, защото комуна... "Ентусиастка" далеч не отговаря на настроението, малко надценяваш възможностите ми за крайни чувства, да кажем просто, приемане на идеята.
"Ако ви трябва помощ, ще се включа с каквото мога."
Накрая май и ти ще се ентусиазираш, "приемеш", де, пионерския лагер. Човек като теб трудно би се удържал да стои настрана. Хем си против, хем сякаш прекалено мислиш за това. То май взе да става като секса, стои си там, в главата, напомня за себе си от време на време, терзае, иска, но външно си така благоразумен, чист, свят. И все пак лекарството е просто да го направиш, да приключиш с това, пък било то и по Зорбаски - с главата напред, но с широко отворени очи.
И пак, въпреки конфронтацията, те прегръщам, щото видях, че някои са против това - при наличие на разногласия да се прегръщаме, но за мен има смисъл, единствения май здрав разум тук!

Сега съм "за" лагера. И съветвам всички кастанедковци да отидат на него . Защо ли? Поразговорихме с К-4 извън Клуба и мисля, че това идеално за така наречениете "кастанедковци".

Но теб така или иначе те посъветах да отидеш, още преди това ...

А смеенето беше, защото има определена НУЖДА у разни хора за НЕЩО, но не говорят за него ясно, а за разни други неща около него... Точно както, ако някой иска да те сваля, но ще ти каже "Ще дойдеш ли да слушаме музика тази вечер у нас?"

Е това е най-интреснот да се прегръщаме и при разногласия, които са съвсем НОРМАЛНИ. Даже, това е най-интреснот да има някакво разногласие иначе, какъв му е смисъла на общуването Хайде да се прегръщаме, че се разприказвах много

Усещам лек привкус на подигравка в тез така наречени "кастанедковци". И какво толкоз ти каза К-4(5) извън клуба, което на нас не ни е известно? Кажи по-открито що ни смяташ за подходящи за лагера, а себе си хич не включваш в това число? Сега вече май въобще не приемам присърце идеята, Кота защо не вземе да сподели и с нас това, което е казал на теб? Защото започна да изглежда твърде мистериозно, забулено в тайна. Колкото до нуждата, трудно е да се говори определено именно защото на този етап не може точно да се формулира, крайната цел май пак си остава общуването със "съмишленици".
Хайде да се прегръщаме, че от туй май вече разбирам само!

Много точно си схванала привкуса . Такъв би имало и към ошоцви и прочие (о)-вци .

Това, което си говорим с теб не го разгласявам в детайли на всеуслошание, така, че не чакай да направя същото и с Кота. Пък и най-интресното е именно целия диалог ... Да, постави този въпрос към Кота, аз го поставих достатъчно пъти в кастанеда клуба и Кота ми отговори, защото бях твърдоглав .

Сигурна ли си, че сте "съмишленици"? Ами ако всеки си има някаква собствена идея за Пътя и се окаже доста различна от твоята ...? не ели по-д-обре първо да се опознаете постепенно ...

Добре, хайде да се прегръщаме . Това (прегъдката) обаче един "типичен войн трудно може да го приеме ... Виж, почти никой не ме прегръща в Кастанеда