No dali e liubov?

...kogato imash chuvstvoto, che se zadushavash, che kraiat na vsichko /pri tova edin nedostoen krai/ shte nastypi bez TOZI chovek?.......... Nali liubovta e vseoproshtavashta, sama po sebe si te pravi shtastliv i pylen s radost, s jivot...
Zashto kogato se poiavi tozi chvek stava tolkova trudno, protiv vsichki pravila na liubovta... ZASHTO???? Neoje li prosto da prodyljish po pytia.....ne moje li....

lyubov e mila
i ne moje.
syakash sama sy pisala postinga ti.
jelaia ti uspeh i shtatsie

imah v predvid sama sym pisala postinga ti.

I spored men e lubov. Pri tova silna.

Щеше да може ако бяхме безчувствени.
Ама не сме :((((((

Внимавай какво си пожелаваш......

Da, naistina sama sym pisala postinga si, za syjalenie:)
Hubavo e, che me razbirash....neznam dali s vsichki hora e taka, no poniakoga, kogato po niakakva prichina e mnogo trudno i tejko, imash chuvstvoto, che edva li ne si edinstvenia chovek na kogot e trudno, ostaven da se spravia sam. I vsichko koeto v povecheto sluchai imash e opita na hora predi teb, no toi ne TVOYA opit....
i...syrceto si....

...ne samo na teb ti e trudno da me razberesh, az syshto se zatrusniavam...:) Moje bi zatova pisha tuk.
Imah predvid,che liubovta v povecheto sluchai dava krile, pravi te neveroiatno shtastliv, siyaesht! A v moya sluchai - tova e iztoshtavashto, na granicata na treskata systoyanie! Uj vsichko e nared, no tova useshtane, koeto dreme podtisnato v men veche dosta vreme me razbolyava, pravi me v povesheto sluchai bezprichinno tyjna ili syrdita, makar i na sebe si....Imam chuvstvoto, che fizicheski nemoga da izdyrja... Zatova pisah, che mi se iska da go nyamashe, da sym svobodna....... Tova sa po skoro vytreshnite mi prejivyavaniya, realno nie nikoga nyama da bydem zaedno .....s NEGO.....

недостоен край
кой край е достоен
кой край може да задоволи твоето усещане за достоен край.
питам се
гледам звездите и си пея
ееххх....
един огън
аз и ти
вятърът леко подухва
едвам едвам
всичко е притихнало
борова гора ни е прегърнала в меката си завивка
звездите
звездите са като заковани
небето тъмно синьо
черно
простряно като на театър
обгърнало безкрая в крайността на хоризонтите
аз и ти
червено домашно вино се стича
по устните ни
и прелива
жадно
огънят пращи
искри хвърчат към звездния декор
а ти не довагяш душо
целувам те
тревата зелена, руйното вино, искрена усмивка, чист въздух и сини простори
яз те тебе чекам мори, дома да ми дойдеш, а ти не довагяш душо...сърце мое...
еххх... любов.

еххх...Йовано, Йованке

ooooo, mnogo e krasivo!!!

Краят е недостоен, когато е воден от страх. Страхът е недостоен...за мен!
Така мисля, мойе би защото съм войн,който е свикнал да се бори със страха на другите, да бъде силен боец и никога да не се предава! Но сега разбрах, че копнея не да се боря, а да създавам мир, хармония, любов, така да се каже стигнах до женската си природа и това се оказа много болезнен момент....

А сега един подарък от мен:


Аз съм сияние
кръгчета в кръг - не помня мига в който всичко бе дихание,
от единство, към вечността.....

има магия в тебе... вълнуваш душата ми... не ти. огъня. искрите. песента към звездите... ти

Здравей! Радвам се да те видя...

Макар и любовта да няма правила, тя е наистина всеотдайна, тя не е задушаваща, тя не намеква за недостоен край, а за безкрайни стойности. Ако това, което изпитваш не те прави истински щастлив, благороден, невероятно по-добър (изненадваш и себе си - да - така е !!!), ако не ти е леко, може би това не е точно тази голяма любов?

Оооопс - имаше мнение само за двойчните стойности на тази величина

Горска фея потърси утеха в сълзите ми - аз бях падаща звезда
но не в очите, а в душата и видях слънчевото утро, и познах тихото щастие на любовта....

да плачеш....сълзите парят
и прочистват
потъваш в спокойствието което те води към
безмерната радост
любовта е радост
луната, мирисът на прясно запален огън и казан с лютеница. лятно време. вечер когато само вятърът смущава спокойствието на спокойната нощ.
сочна круша разтапяща се в устата ти.
ледено студена вода залива подпухналото от жегите лице ....ръце...тела....
еххх прохлада.....а ти не довагяш душо.....край Вардаро седиш мори...всеи нагоре гледаш душо...
петли пропукват заранта със трептящите си лъчисти гласове.... а аз съм във звездите...все нагоре гледаш душо...сърце мое.
мирише на слама, и ти идва да си заровиш главата във току що разораната вада...
мирише на земя.
на майка.
на любов.
на писък.
на детски смях.
на разранена от работа ръка.
мирише ми на танц.
на песен.
дома да ми дойдеш а ти не довагяш душо...
еххх Йованоо....
душа, очи, любов....
свенливост.
едвам вдигаш глава, а вътре гори и те блъска като птица в клетка.
еййййй лудоооооооостстттттт.
лудо младо.
хващам те за ръката, а не виждам...не виждам нищо...сърце мое.
сърцето ми бие, като за последно.
еххх Йовано Йованке...а ти не довагяш душо...
поти ми се ръката, а слепоочието ме стяга.
знаеш ли...
винаги съм бил любов, винаги съм обичал сладкото от смокини, и компот от кайсии. винаги съм обичал да ме изпиват звездите, да ме размива морето във пенливите си бели игриви вълни. съм любов. в любов.
ехххх

еххх...Йовано, Йованке

Красива тишина ме обзема -
в есента виждам пролет;
нощес ще сънувам прохладната утрин,пълна с живот...............

Не край, а безкрайност - това ми харесва много! Може би наистина не е голямата любов. /по скоро голямата мъка, в моя случай:)/
Но дали любовта, ГОЛЯМАТА е единствена...?....Само веднъж ли обича човек....

ехх Йовано Йованке...
тишина....
като преди дълга целувка....или....
като след шумно погребение....
или след циганска сватба....еххх.
знаеш ли кларнета кво е....
един инструмент събрал писъка на вековете...
душата пеее....сама...
еххх
обичам да се прибера сам...сам в къщи...
и влизам в рая. ако не знаеш къде е рая аз имам ключ за там .
даже няколко. аз ги наричам райски порти.
влизам...и се събличам чисто гол.
влизам в рая и паля свещ...всичко е във бяло...дори душата и усмивката ми...
бяло...бяло...бяло...оттеква в душата ти...светлина и любов....
пускам тиха приятна бавна музика...
сам съм...
спокоен, щастлив изпълнен с любов и топлина....
свети само една бяла свещ...в рая и свещите са бели...в тоя рай дето обитавам...
отварям вратата на банята...и ....къпя се....на...Йовано.......ехх сръце мое...душо...
тишината....залепя те...изпива те...поглъща те...пропива те...пронизва те...
потъваш...блаженно сам...блажено любовен...блажено светъл....
обичам живота....и той ме обича...
жадувам го...изпивам го...
аз съм живота....и той съм аз...
любов...
еххх...Йовано, Йованке...сръце мое...

еххх...Йовано, Йованке

......ангелите ......целунаха душата ,свещена и пречистена светлина -
целуната е луната , когато усмихнат си ти.......................
бавно изтича времето - безвремие, на лутане, на скърби - ако нямаше истини в едно просто обичам , колко пълно звучи..........................................

Няма определена бройка от Всевишния. Може да обичаш истински само веднъж, може и да са повече. Аз мисля, че може да са повече. Между другото, помня в един филм, Р де Ниро каза, че един мъж има само 3 големи любови в живота. Нито повече, нито по-малко. Бе забавно. Той си вярваше (разбирай сценариста - т.е. някой човек)... Няма определени бройки от дядо Господ.

Ти каза това, което го мислех, но тъй като не съм ти, оставих да прецениш дали можеш да го почувстваш. Щом го каза, може би е така?

знаеш ли...няма голяма любов.
както и няма голяма мечка.
виж звездите. ти да виждаш мечка. аз не.
виждам звезди. куп звезди. рояк. ято...полет...звезди.
няма голяма и малка звезда...
едната е червена
другата жълта
третата влюбена.
няма моя и твоя....
изпълнили са душите на всеки който има очи да погледне ярката им "студена" топлина.
голяма любов. звучи ми като голям пазарлък.
любовта е една...
а ние я окрасяваме с различни тоналности....
и си внушаваме и си вярваме...
а тя...тя е там...сгушена...
любовта.
изпиваща и тотална забрава...наслада..радост...празник...
...голяма е за да си вярваме....щото ние и това не правим...
не си вярваме...

еххх...Йовано, Йованке