Страх

Страхувам се от утрешния ден,
от слънцето,от въздуха,морето,
страхувам се да бъда мен
и възрастна, и пак детето.

От пътя мой изпитвам страх,
че може да е дълъг или твърде къс
и от живота мой изпитвам страх,
дали е бавен или твърде бърз.

Сама не искам да остана,
не искам и да срещна любовта,
до слънцето не искам да застана,
не искам и сребристата луна.

От тъмнината нощем ме е страх,
а денем светлото ме плаши,
от спомените мой станали на прах,
страхувам се от бъдещето наше.

И страх душата ми в клетка пази,
че щастието мое ще е само миг,
ако го срещна ниакога обаче аз,
нима не ще го изтърва от страх?

Обсебена от твоя страх,
душата ти разпъната се мята,
да се усмихваш не е грях
поеми от аромата на цветята...

Цветето не ще те нарани,
в цветето е само красотата,
очите си широко отвори
и приеми пъстротата на земята...

Ако обич срещнеш, подай ръка
в света винаги вървиме двама
отлючи таз решетка на страха
обичта вземи, дори да е измама...

Понякога мечтая зя любов
по-силна от живота и смъртта,
понякога я чувствам сякяш наближава,
ала изгаря в моятя тъга.

И само някога в безсънни нощи
за нов живот се усмелявям да мечтая,
за нов живот изпълнен с красота,
изчезваща с утрото в безкрая.

Но не понякога сама оставам
и лятото от студ треперя пак така,
и не понякога на път заставам,
но не желая пътя си да продължа.

Защото от измами тъй съм уморена,
не искам пъстрият измамен свят,
не искам в лъжи аз да живея,
от тях най-много ме е страх.

Super!

The clash of honour calls to stand when others fall!

:))
Много благодаря!!!


Не съм аз!!!