странно
7 отговора
264 прегледа
странно
в рамките на един ден върху мен се стовари напрежение от всички възможни страни. приятели/неприятели, познати/непознати, земни/духовни, неволно/волно, неясно точно как, но сякаш небето падна на гърдите ми.
би трябвало да съм се пречупил :)
само дето вече няма почти нищо за пречупване.
чист Дух... а той няма от какво да бъде пречупен.
древните гали са се страхували от това - да не им падне небето отгоре
смешно - когато небето падне отгоре ми, съм си у дома
би трябвало да съм се пречупил :)
само дето вече няма почти нищо за пречупване.
чист Дух... а той няма от какво да бъде пречупен.
древните гали са се страхували от това - да не им падне небето отгоре
смешно - когато небето падне отгоре ми, съм си у дома
Редактирано от Cивия вятъp на
в отговор на Cивия вятъp
#2
Re: странно
Евала за чистия дух.
А с подсъзнанието как сме?
Keep walking!
А с подсъзнанието как сме?
Keep walking!
в отговор на Cивия вятъp
#5
Re: странно
Предполагам, че е така защото се подценяваме или не се подлагаме достатъчно често на изпитания, за да разберем наистина на какво сме способни. Затова пък изпитанията ни намират, когато те сметнат за добре ;))
И аз се чувствах по подобен начин вчера. При мен в буквалния смилъл небето падаше отгоре ми :))) Или, за да съм по-точна трябваше да карам в продължение на около 4 часа в снежна буря. Разбира се, сама съм си "виновна" за това - кой каквото сам си направи, друг не можа да му го направи :)))
Този уикенд ходихме да празнуваме рождения ден на един приятел в един ски курорт на около 6 часа път с кола (при нормални пътни условия :)) Щяхме да се сменяваме с мъжа ми, но аз го провокирах, заявавайки, че не може да издържи да кара през цялото време и той, разбира се ми го доказа :))) И така, на връщане на мен се падна честта да карам през цялото време :))) До към 8:30 вечерта всичко беше наред, докато не започна снежната буря. Тогава ми се искаше да си взема думите обратно, ама късно е чадо...
Той и дъщеря ми си спинкаха сладко-сладко, а аз приех предизвикателството и вместо да се окайвам, реших да се възползвам от него. И така, стиснах здраво волана, повтарях си да съм спокойна и будна и карах много внимателно. По едно време забелязах, че ме е страх да бъда първа в колоната от пълзящи коли и само чаках някой да ме изпревари - веднага се лепвах зад него и следвах вече направените коловози. Но, след като разбрах от какво ме е страх, събрах сили и се изправих срещу страха си. С малко повече газ, изпреварих колите пред мен и бях първа - а пред мен снежната виелица и слабо осветен, но силно заледен път. И започна ходенето по нервите. Усещах как напрежението като че ли започва да намалява след известно време и по-трезво преценявам как да управлявам колата. Това обаче не повиши скоростта ми и не след дълго останалите коли почнаха да ме изпреварват. Вече не бях първа, но и това време беше достатъчно да се изправя срещу страха си и да видя какво ще ми стане :))) Това не значи, че съм се излекувала, в никакъв случай. Но, се изненадах приятно от резултатите от опита.
Предполагам, че и ти си се чувствал по подобен начин. Ако искаш разкажи...
И аз се чувствах по подобен начин вчера. При мен в буквалния смилъл небето падаше отгоре ми :))) Или, за да съм по-точна трябваше да карам в продължение на около 4 часа в снежна буря. Разбира се, сама съм си "виновна" за това - кой каквото сам си направи, друг не можа да му го направи :)))
Този уикенд ходихме да празнуваме рождения ден на един приятел в един ски курорт на около 6 часа път с кола (при нормални пътни условия :)) Щяхме да се сменяваме с мъжа ми, но аз го провокирах, заявавайки, че не може да издържи да кара през цялото време и той, разбира се ми го доказа :))) И така, на връщане на мен се падна честта да карам през цялото време :))) До към 8:30 вечерта всичко беше наред, докато не започна снежната буря. Тогава ми се искаше да си взема думите обратно, ама късно е чадо...
Той и дъщеря ми си спинкаха сладко-сладко, а аз приех предизвикателството и вместо да се окайвам, реших да се възползвам от него.
И така, стиснах здраво волана, повтарях си да съм спокойна и будна и карах много внимателно. По едно време забелязах, че ме е страх да бъда първа в колоната от пълзящи коли и само чаках някой да ме изпревари - веднага се лепвах зад него и следвах вече направените коловози. Но, след като разбрах от какво ме е страх, събрах сили и се изправих срещу страха си. С малко повече газ, изпреварих колите пред мен и бях първа - а пред мен снежната виелица и слабо осветен, но силно заледен път. И започна ходенето по нервите. Усещах как напрежението като че ли започва да намалява след известно време и по-трезво преценявам как да управлявам колата. Това обаче не повиши скоростта ми и не след дълго останалите коли почнаха да ме изпреварват. Вече не бях първа, но и това време беше достатъчно да се изправя срещу страха си и да видя какво ще ми стане :))) Това не значи, че съм се излекувала, в никакъв случай. Но, се изненадах приятно от резултатите от опита.
Предполагам, че и ти си се чувствал по подобен начин. Ако искаш разкажи...
