За Детето

Привет на всички в клуба!
Аз влязох тук благодарение на Магическото огледало и ми стана интересно, поизчетох доста от темите ви. Аз не съм изобщо запозната с Ошовизма, но мисля да прочета по въпроса...
Все пак ми се появиха някои въпроси, бих искала да ви ги задам. Може да ми дадете инфо за някой линк.
Въпросите ми са свързани с Детето в светлината на Ошовизма(мога ли така да се изразявам?). Аз имам дъщеричка на година и 2 м. та затова се размислих за следните неща:
1.Едно малко дете в хармония ли е с енргиите, които един възрастен човек, както да кажем вие, успявате да хармоннизирате.
2.Предполагам има случаи, когато тази хармония е нарушена, тогава какво всъщност прави детето? Несъзнателно може би, как успява и успява ли да се върне към изначалния си баланс?
3. Има ли виждане за това кога всъщност детето загубва тази си несъзнателна способност да се хармонизира? На каква възраст става това?
За Будността на детето. (изчетох с голям интерес темата за Будността). Мога ли да смятам, че като цяло детето е с по-повишена будност от един възрастен човек. Мога ли аз като родител, който няма осъзнато познаване на Ошовизма, да стимулирам тази будност? Има ли смисъл от моята намеса изобщо, да не става така сякаш слепец води зрящ....
И така, това са някои от въпросите ми, горещо ще съм благодарна на вашите мнения.
Аз подхождам от позицията, че самото дете може да ми покаже безпогрешно кое и как е най-добре за него в отглеждането му, досега това не ме е подвело и така и ще подхождам и знапред. Но освен физическото отглеждане, което отнема 99% от времто и силте ми, ще ми се да науча нещо и за развитето на другите му тела, така да се каже...

По една прегръдка за всички в клуба!

Floss!

Здравей LiaLia,

Когато аз възпитавах моята дъщеря, нямаше никакви книги на ОШО. Всичко, което съм правела е било по вътрешен инстинкт.

Правилно си забелязала, че самото дете показва кое е безпогрешно за него по отношение на желанието за хранене, сън и другите биологични негови потребности. На 1г 2 м може би вече ходи, все още не е започнало да прави изречения, освен отделни думи.

Наблюдавай го. Виж колко Естествено, Непринудено и Непредубедено Е. То просто Е Истинско !!!

Съхрани тази искреност. То има доверие на майка си. Не го лъжи, не го плаши с Баба Меца или Торбалан, просто не му създавай страхове. Детската душа е като кладенче, в което трябва да наливаш любов, да прелива и пак да наливаш. Тогава то ще разцъфне спокойно и ведро.

И говори правилно. То чрез теб опознава света първоначално. Опознавайки света, децата питат за всичко. Не бъди отегчена да обясняваш. Играй си с детето. И така то ще расте щастливо.

Спомням си, когато дъщеря ми беше неа 2 г, купувах книжки с картинки за оцветяване и цветни моливи. Показвах и отделните моливи, казвах и цвета и я питах : "Какъв цвят е този молив?". Тя повтаряше. Така много бързо научи цветовете на палитрата. Рисуваше си с часове, показваше ми творенията си (аз и досега пазя някои), а аз си вършех домакинската работа. Когато стана по-голяма настоявах да изразява словесно вътрешните си усещания, да аргументира желанията си. Това развива сетивността и мисленето. Например:
Тя ми казва:
- Не искам да облека тази блуза.
-Защо?
-Защото ми боде.
-Добре, приемам, това е аргумент.

Животът ще те поставя в различни ситуации. Просто го обичай, нека винаги да чувства любовта ти !

Погали детето от мен и прегръдка за теб и него

Искренно вярвам и се надявам, че всички деца ще бъдат отглеждани от жени като вас...

Zdravei
Nared s drugite knigi na OSHO mojesh da pro4etesh i avtobiografiata mu.OT tam shte nau4ish mnogo za otglejdaneto na edno dete i negovata svoboda
Pregrydki i celuvki

Здравей,
Имам син на три години и всичко, за което говориш е и мое ежедневие.Има една малка книжка на Дийпак Чопра "седем правила за възпитанието" или нещо такова.Не че стриктно трябва да следваш практическите съвети, но може би ще ти е интересно да я прочетеш.
Вярвам, че децата са ни дадени, за да израстваме заедно и се опитвам да уча от тях и заради тях.Тъй или иначе, те попиват модели на поведение и ако чувстваме, че с нас нещо не е наред, трябва да го коригираме.
Детето е гост в семейството, казват мъдрите,и докато има нужда от нас, да расте в обич и уважение.

Благодаря ви за стартовия ориентир. Радвам се, че получи и мнението на майки. Благодаря ви.
Мисля да почна с Автобиографията на Ошо и с The Seven Spiritual Laws for Parents.
Темата за свободата на детето е също много важна...то кое ли не е...
Всъщност наистина детето има най-много нужда от обич, но умът на родителя понякога се настървява за четене....то си е повече нужда на самия родител, така или иначе никоя книга не е написна конкретно за твоето детете и всичко прочетено трябва да се пречупи през личното ти усещане към детето...
Искам да ви кажа нещо, което открихме с учудване след раждането на детето. Преди години, още докато бяхме гаджета с мъжа ми, отглеждахме куче, една овчарка...по наша преценка, кучето беше щастливо с нас и ние с него...Опитът, натрупан през това време на съжителстов с кучето, се оказа изключително полезен сега с детето...нямам предвид хранене и къпане, имам предвид общуване, установяване на разни порядки, размяна на нежност, игри, че дори и справянето с капризите...не мога да го сравня с нищо, което съм прочела досега в детските книги...
и сега като стана дума за свободата на детето, се сетих веднага за свободата на нашето куче и се размислих...както и да е, много често си спомняме с благодарност за този период, толкова радост и полезни уроци сме получили... Това просто го споделям с вас, защото предполагам, ще получа разбиране...обикновено като го кажа, хората мислят, че се правим на ексцентрици или се шегуваме...но пък и аз не съм го казвала на хора, които са имали куче, просто от познатите ни, май само ние имахме куче...та така, ние май сме едни покучени родители, както казва мъжът ми...
Прегръдки за всички!

Floss!

Привет Лия и добре дошла вече официално по темите в Клуба .

Аз бих казал, че човек може да предаде дадено нещо на някого (било то и твоето дете), ако първо самия той го е осъзнал и разбрал за самия себе си. Така че може да гледаш на приказките на Ошо и на всички нас все едно че всичко това се отнася до ТЕБ и до твоето СОБСТВЕНО развитие. И когато осъзнаеш дадеш принцип, ще можеш базирайки се на твоето разбиране и отговорност да го предложиш на щерка си като естествено ще трябва да го приложиш творчески. Надявам се другите майки наоколо да ти да дата достатъчно « hints », аз също се уча от вас, тъй като имате определено повече опит от мен с отглеждането на деца.

Що се отнася до Ошо, може да му чуеш няколкото аудио лекции, които са на сайта, както ида си избереш между десетките книги също на разположение на сайта. Има една негова книга “Glimses of a Golden Childhood” (в zip файла “7 Osho books - Osho about Osho), която е толкова интересна (такива споделяния трудно ще намериш другаде) и написана с дълбочина и чувство за хумор, че не може да се откъснеш от нея. След първата глава, която е лирично отклонение, започва по същество и разказва десетки истории от собствено си детство, че може да разбереш що за човек е бил. Ще ти загатна само за две (за апетит).

Когато е на 7 години и отива за първи път на училище, там имало един особено авторитарен учител, който имал навика да наказва децата физически и то по доста жесток начин. И цялото училище го знаело, но учителят бил пред пенсия и със определен авторитет и никой нищо не можел да му направи (въпреки опитите на някои родителите) ... Докато не се появил в училище обаче малко Ошо, който отишъл при директора на училището и след това при кмета на града и само със силата на аргументите успял да направи “невъзможното”.

Друга една случка илюстрира неговия палав “mischievous” дух. Имало един човек, който се представял за много духовен човек и гуру, обаче отказвал да се докосне до едно обикновено дърво, защото така било написано в някакво писание. И малкия Ошо взел че платил на няколко здравеняци да го изнесат заедно с леглото докато спи през нощта и да го оставят под въпросното дърво. Като добавка мисля, че Ошо му беше отрязал и една от плитките на косата, която била също символ в съответната секта. А какво е станало на сутринта, ще разбереш от книгата.

Не знам доколко са възпитателни всичките тези неща за дъщеря ти – ти прецени .

Прегръдки

Привет и добре дошла в клуба!

Kакто казва един приятел, отговорите на всичките ни въпроси са вътре в нас. Остава само да можем да се вслушаме във вътрешния си глас.

Днес попаднах на тази интересни 10 заповеди за родителите :))) Просто един външен ориентир...

Усмивки и прегръдки..Дейти

Znash li LiaLia, az imam goliam sin - na 21, vyzpitavah go strogo /sega kogato gledam na zad/ i po knigata na d-r Spok / mai taka se kazvashe/.Sega oba4e bih otglejdala deteto si po syvsem razli4en na4in/mislia 4e s vsi4ki e taka/.Ne 4e imam zabelejki kym nego - naprotiv.
Spodelih sys sina si tezi misli i toi mi kaza: "Deteto nabliudava i pravi tova koeto praviat drugite okolo nego."
Tova syshto e edna malka istina, s koiato triabva da se syobraziavame...

Да, безспорно, съгласна съм, че човек може да предаде дадено нещо на някого, ако първо самия той го е осъзнал и разбрал за самия себе си. А също и с това, което е казал синът на jut. Аз съм далеч от осъзнаването на Ошовските принципи, а и не искам и да ги осъзнавам самоцелно - само за да "предам" нещо на детето, не, в никакъв случай...ако живот и здраве тръгна да навлизам в тях, това ще е наистина заради самата себе си. Ако в мен настъпи промяна, то тя неминуемо ще се отрази и на детето и то ще си вземе от нея какеото му е нужно на дадения етап.

Мен ме мъчи този въпрос - както казва ***ЛИЯ*** малкото дете е Естествено, Непринудено, Непредубедено...аз това го разбирам като да е в хармония с енергиите(каквото и да значи това). То поддържа този баланс, предполагам. Или балансът и детето са едно...Обаче идва момент, когато това се променя - ето например вие - сега вие се стремите да се върнете един вид към това естествено състояние на баланс. И аз се питам - кой етап от порастването на човека е критичен за разбиването на тази хармоничност...влияе ли чисто физическто порастване, или чисто социални фактори като култура, бит, среда...или е комбинация от тези фактори...явно всичко е на физческо ниво, защото Духът, (пак се изразявам сборно) не може да забрави...Предполагам, че тялото , умът - те по някакъв начин изиграват ролята на "разделячи"...та се питам, имате ли представа кога може да е този критичен период?

Лек ден утре и прегръдки!

Floss!

LiaLia не съм отглеждал дете, но според моето "отглеждане" си мисля, че такъв момент настъпва само когато идва Страхът. Когато той доиде всичко друго си отива и е жалко.
Моите спомени са пресни, защото сега ги осъзнавам. Наистина не трябва да се разказват тия неща за Баба Меца и Кумчо Вълчо :) Така се прави добро, но родителя сам си го прави, не е добро за детето. Както казва Ошо свичко опира до две неща Любов и Страх, сами избираме кое да изберем :)
Май и в Разговори с Бога се говореше за същото нещо...
Това са мои наблюдения, нека Майките да кажат дали съм прав...

Критичният период започва през втората година, когато детето започва да оформя себесъзнание (его) и да се отделя от околния свят като самостоятелна единица със свои вкусове и предпочитания. Но основният удар нанасят социалните институции като ясли, детски градини и разбира се, училището, където се интродуцират идеите, залягащи впоследствие в себеимиджа. Така детето става член на обществото, подвластно на масовото манипулиране от страна на пропаганда и медии, които умело играят върху внушените му страхове от този период на формиране.

Това, уви, не може да се избегне. Всички сме зависими от обществото и сме длъжни да намерим начин да живеем в него. Според мен обаче, това на което родителите могат да обърнат внимание, е изграждането на независимост у детето - право да подлага на съмнение всяко нещо, което образователната система му спуска 'отгоре' като неподлежаща на съмнение догма. Това не значи да си 'контра' на всичко и да си асоциален, а нещо много по-дълбоко и дискретно - именно, да си самостоятелен и независещ от мненията и одобренията/неодобренията на околните.

Естествено, родителският пример е ключов. Вкопани в социалните модели родители формират често (но невинаги!) зависими деца.

Колкото до невинността и хармонията на детето, тя е обречена да бъде загубена. Ошо говори на много места за естествената еволюция от безсъзнателната невинност на детето през съзнателната корумпираност на възрастния егоист до съзнателната невинност на просветления човек. Детето е невинно без да го осъзнава, мъдрецът е невинен в осъзнаването си на единството си с цялата вселена.

Здравей LiaLia,
Ключовата дума около нас е любов,любов и светлина.Детето е дошло на този свят с любов,то е в хармония със себе си, цялото му същество грее и прдизвиква любов и светлина.Това, което може да я отнеме е страха,във всичките му разновидности,а те са много...
Може би то трябва да се остави да общува с околните по своята схема за добро и зло ,защото с всяко ограничение се затваря в себе си,и трябва наново да учи уроци,които вече знае,но по друг,чужд модел, което го кара да забрави божественя урок за любов и светлина,за добро и зло.
Вси4ки сме минали през това....и душите ни са осакатени.Започваме да правим неимоверни усилия после да се научм и да си спомним това,което жече сме знаели.
прегръдки и целувки

Страхът....аз не бях се замисяла над това...благодаря ви за този "ключ". Трябва да призная, че май нещо ми е минавало през главата по този въпрос, но много бегло. Например, откато дъщеря ми пропълзя, а сега и проходи, всеки път като мине покрай някой ръб на мебел, или като се заклати да падне, или като се надвеси от ръба на дивана, свива ми се сърцето, че може да се нарани...обаче почнах да се контролирам да не и казвам реплики от типа - "внимавай, ще паднеш", или " внимавай, ще се удариш"...не ми се иска да и предопределям какво ще стане...тя сега не разбира точно какво и говоря( а може би усеща интонацията и напрежението заложено в нея), но аз, за да се тренирам за вбъдеще, винаги гледам да си формулирам забелжката като неутрална - "наближаваш ръба", "диванът е висок" и от сорта.. и май се получи да се оттренирам, че даже вече не ми и трепва така както преди сърцето като я видя да се разминава на мм от ръба на ниската маса. дори в повечето случаи не казвам нищо...и то май излиза, че аз съм се справила със своя страх..а то пък да чукна на дърво, рядко се е удряла досега, а за постоянното тупване на пода при опитите да проходи, хич не и пука, пада и става...
Та така де, има много над какво да мисля за страха, и то главно за моите страхове...много беше ценна за мен тази дискусия, благодарности големи!
И прегръдки!

Floss!

ден след ден възрастните приучават детето как да заприлича на тях самите, и накрая то се случва

***Let your soul be your pilot***

Ако посегне към горещия котлон, няма ли да го спреш?
Напълно естествено е родителят да пази детето си да не се нарани и да вика подире му "внимавай!".

Тук става дума за друг вид страх и той е страха на егото.