Писък.
6 отговора
111 прегледа
Писък.
Посвещавам тази история на Изгревчето. 
И така....
Не знам дали ви прави впечатление, но тази зима по крайпътните дървета като рошави коледни играчки са накацали грабливи птици. Е за вас не знам, но на мен това ми направиха впечатление и даже се пробвах да разбера какви са точно с един определител.
Всяка сутрин на път за работа минаваме покрай една заспала нива. насред нивата стърчи самотно клонесто дърво. И вече две или три години ни дебне от клоните муедър, охранен мишелов.
***
Миналата година, ако си спомняте лятото беше възвлажничко, тръгнах с баща ми да берем гъби в една акациева гора. Гъби дал Господ и ние доволни и в приповдигнато настроение бродехме вече повече за кеф отколкото заради гъбенцата. Чуваха се обичайните за един селски кър звуци - някой наблизо дрезгаво псуваше някакъ добитък; въпросният добитък мучеше полувъзмутено, полумързеливо.... бръмчаха бръмбари и пчели...
Насред идилият като отникъде се изви и ни прободе протяжен писък - като на пропадаща в ада душа. Всичко замря. Сякаш и бръмбарите се уплашиха и изпокрика. Писъкът се повтори... и потрети...
Без приказки с баща ми хукнахме през баирчинката по посока на звука; изскокнахме на откритото... наоколо нямаше никой - само ожънатите ниви ни се озъбиха щърбаво насреща.
Взехме да се чудим и чудинката ни заседна в гърлото защото писъка се повтори; после два гласа запищяха в хор.
.... Над нивите бавно се носеха две двойки соколи - възрастена птица и още недооперено тромаво соколе. Малеца пищеше от ужас и слабичките криле поддаваха от умора и страх и то пропадаше и еле се крепеше и пак пропадаше. Възрастната птица се стрелкаше надолу и устремно прелиташе под бебока - насочвайки струята въздух в крилете му... и пак и отново безспир...
Гледахме дълго, очаровани.... как се побеждава небето - със страх, ужас, умора, отчаяние, упоритост, воля.... с неспособността да му устоиш... и със любящата помощ на ония, за които небето е дом.
И така....
Не знам дали ви прави впечатление, но тази зима по крайпътните дървета като рошави коледни играчки са накацали грабливи птици. Е за вас не знам, но на мен това ми направиха впечатление и даже се пробвах да разбера какви са точно с един определител.
Всяка сутрин на път за работа минаваме покрай една заспала нива. насред нивата стърчи самотно клонесто дърво. И вече две или три години ни дебне от клоните муедър, охранен мишелов.
***
Миналата година, ако си спомняте лятото беше възвлажничко, тръгнах с баща ми да берем гъби в една акациева гора. Гъби дал Господ и ние доволни и в приповдигнато настроение бродехме вече повече за кеф отколкото заради гъбенцата. Чуваха се обичайните за един селски кър звуци - някой наблизо дрезгаво псуваше някакъ добитък; въпросният добитък мучеше полувъзмутено, полумързеливо.... бръмчаха бръмбари и пчели...
Насред идилият като отникъде се изви и ни прободе протяжен писък - като на пропадаща в ада душа. Всичко замря. Сякаш и бръмбарите се уплашиха и изпокрика. Писъкът се повтори... и потрети...
Без приказки с баща ми хукнахме през баирчинката по посока на звука; изскокнахме на откритото... наоколо нямаше никой - само ожънатите ниви ни се озъбиха щърбаво насреща.
Взехме да се чудим и чудинката ни заседна в гърлото защото писъка се повтори; после два гласа запищяха в хор.
.... Над нивите бавно се носеха две двойки соколи - възрастена птица и още недооперено тромаво соколе. Малеца пищеше от ужас и слабичките криле поддаваха от умора и страх и то пропадаше и еле се крепеше и пак пропадаше. Възрастната птица се стрелкаше надолу и устремно прелиташе под бебока - насочвайки струята въздух в крилете му... и пак и отново безспир...
Гледахме дълго, очаровани.... как се побеждава небето - със страх, ужас, умора, отчаяние, упоритост, воля.... с неспособността да му устоиш... и със любящата помощ на ония, за които небето е дом.
Re: Писък.
Гледахме дълго, очаровани.... как се побеждава небето - със страх, ужас, умора, отчаяние, упоритост, воля.... с неспособността да му устоиш... и със любящата помощ на ония, за които небето е дом.
Плача Дронче, текат сълзи от тъга и от радост......благодаря, че има порив, че те има тебе, дето умееш да усещаш аромата на разораната земя, да се радваш на птиците, дърветата, че умееш да чуваш и виждаш зад думите, че можеш да летиш с вятъра в небесата, да яхвяш бурите и светкавиците.......
Нещо в нас обича, пък уж сме били сенки ......
Плача Дронче, текат сълзи от тъга и от радост......благодаря, че има порив, че те има тебе, дето умееш да усещаш аромата на разораната земя, да се радваш на птиците, дърветата, че умееш да чуваш и виждаш зад думите, че можеш да летиш с вятъра в небесата, да яхвяш бурите и светкавиците.......
Нещо в нас обича, пък уж сме били сенки ......
