...

Богомилско стихотворение


Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска - прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек...и не заплаче.
Веднъж сълза отронил, е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

К.Кондова

i'll never be nobody's wife

добър, добър, добър, добър. Да се чувстваш като Сганарел до Дон Жуан. Да убеждаваш в доброто, да хвърляш мрежи, в които да падне нечестивата му доскоро душа, а ти да си голям, бял, светъл, благ, ангел на светлината и търпението. И рибар. До следващата риба. След това я хвърляш на пясъка и я оставяш да се гърчи в новопридобитата си доброта, угризения и горчива, пак така новопридобита самота, а ти - величествен, добър, благ, светъл и вече безразличен, да си тръгнеш сред сияние и нимби...

Или с една дума - душевна мастурбация.