На чисто...

Обичате ли да започвате на чисто...?
Като..формат С: без да погледнеш какво има?
Като..да изхвърлиш целия си гардероб, без да се замислиш...?:-)
Като...можете ли повече?
Кое е по-лесно?
Да захвърлиш всичко, което обичаш, за да започнеш на чисто...
или да се опитваш да градиш в името на това, което обичаш върху..неизвестн основи?

Ако има причини бих захвърлила всичко...а и съм го правила вече

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите.

а до акъл, възраст, разбирания и конкретна ситуация.

Не знам как можем да захвърлим нещо,което обичаме..
Виж,за граденето ми е мааалко по-ясно:)

обичаме

Не бих го направила, а и се съмнявам че е възможно - все едно да изхвърлиш част от себе си. Освен това вярвам, че нищо не е случайно и следователно не бива да бъде забравяно

и аз не мисля че е възможно.
опита дори 'отречен' се помни

---

рибата е в тигана, а тигана е на дъното на океана...

Не обичам, но се е налагало.
Когато обстановката се нагнети, е нужна промяна. Не е лесно :-(

Impeccable judgement, immaculate timing and impressive clarity.

Дори когато съм започвала нещо отново, когато съм горила мостовете след себе си, когато съм изтривала всичко с оная голямата гъба .. пак съм била аз. Няма започване на чисто. Има ново начало. Не мога да изтрия онова, което е в главата ми.

нямам идея...

виж, ако имах, щях да знам какво да направя...

Какви причини?
И като го направи, след това не стигна ли пак до същата позиция?
В смисъл...успя ли по друг начин да направиш нещата, които преди са те накарали да започнеш отначало?

Признавам, пак съм сбъркала думата

Кажи нещо за акъла, възрастта и разбиранията?

Можеш да захвърлиш, нещо което обичаш, ако прецениш, че това е за добро - добро за теб или добро за нещото ( по-скоро за него/нея)
Можеш да захвърлиш, ако ти се види невъзможно да имаш това, което обичаш така, както го искаш.
Можеш да захвърлиш...ако за да се освободиш от нещо, което те измъчва, трябва да захвърлиш всичко...покрай него.

И какво за граденето..как става?

А как да обичаме..не на чисто

Няма ли у всеки нещо, което той самият не иска да го има?

А случайно ли е, че съществува амнезия за някои неща, които прекалено са затормозили съзнанието на човек? Само че...не помниш какво се е случило, обаче резултатът оказва влияние върху всичко около теб...

Как успяваш?

Знаеш ли, точно това е интересното. Че човек е не само това, което е, но и всичко, което му се е случило. Т.е. ако забравиш всички емоции, които са се наслагвали у теб, може след това да си съвсем различен човек. И дори да не харесваш човека, който си бил...
Има начин - с тухла по главата ;-))) Нарича се...мм..забравих каква амнезия :-)
Няма ли да ти е интересно да погледнеш на собствената си личност като страничен наблюдател?

То и аз ако имах идея, щях да знам...

Но и като нямаш идея, пак трябва да направиш избор...

Когато захвърлиш нещо, което обичаш вече си спрял да го обичаш - започваш да обичаш на чисто друго.

А граденето - в името на това, което обичаш - върху неизвестни основи се нарича нова любов.

На мене винаги ми е било по-лесно да му тегля "формат" без да ми мигне окото. Директно ти олеква на душата и отхвърляш всички отговорности (ако има такива). Но след това не остава чисто а остава празно. Напоследък разбрах че е по добре да изхвърлиш всичко лошо и да продължиш на чисто. Със себе си предимно. И да го покажеш на другите че може.

Това за основите не го чаткам, но викам да не хвърляш това което обичаш. Нагоре някой каза - ще изхвърлиш и част от себе си.

...обичайте се и си помагайте - за да се спасим...