не искам!

как трябва да се държа със 7-годишната си дъщеря, когато се върне от училище и каже: не искам да пиша! тъпо е!
обяснявам й, че се налага и ако не го направи на следващия ден ще е единствената без домашно, тя казва просто: голяма работа!
изтъквам най-различни доводи като това колко важно е образованието, как тя самата ще се чувства по-добре, ако домашните са й в ред, как аз ще се гордея с нея, ако е прилежна, че е досадно да се пишат домашни, но това е единствения начин да научиш правописа и т.н.
тя просто отказва, категорично. наказвах я, предпочита да е наказана вместо да пише. май ми остана само боя като възможност. страхувам се, че няма да има ефект, ако я напляскам. тя просто не иска да прави нещо, което не й доставя удоволствие. а аз нямам идея как да представя писането на две страници несвързани думи като удоволствие...
само си представете: дъб, град, залез, драг, джафкам, дзънка, крив.... и т.н. какво му е забавното?!?

Ne sym specialist, no sym imala vzimane davane s takiva palavnici:) Zashto ne probvate da go napravite kato igra t.e vie obiasniqwate niakoia duma kato gatanka, a tia triabva da poznae koia e dumata i da ia napishe. Ne sym sigurna dali shte ima efekt, no pone moje da opitate. Taka pone za malko shte i privle4ete vnimanieto, a i daje moje da otkriete kakvo i e interesno

Идеята за игра не е лоша. Може също да си поиграете на асосоации. Например, започваш с град и тя казва село, а ти баба, тя дядо и т.н. После тя започва с друга дума, демек редувате се докато свършат думите. Асосиациите с дадена дума могат да свършат когато някой се забави повече от 5 секунди, примерно. Тогава другият печели играта и записва думата в своята графа (или в своята домашна работа :)))

Приятни забавления..Дейти

п.п. Имам и друга идея, която работи безотказно с дъщеря ми, но тя е за стимулиране на четенето и повдигане на настроението на детето :))) Ако искаш и нея мога да споделя.

Moже ли насам да подадеш идеята за стимулиране на четенето и настроението?
Че ние пък имаме проблеми с четенето, и ни куца географията....

Post nubila lux, post nubila jubila

Моята е във втори клас, но скоро навърши осем. По същият начин не й беше много ясно защо трябва да учи и пише всеки ден, защо трябва да знае това и онова и да става рано. В никакъв случай не използвай принуда, защото ще я отблъснеш от училището и ще го намрази. Направи като американците повече FUN.

Това е по-скоро приятна изненда за детето с цел да се стумулира четенето /в началото :))/ а сега вече /когато се научи да чете :))/, толкова й харесва, че от време на време ме пита кога пак ще я изненадам.

Значи, пиша кратки бележки /четливо/ за нивото на което е детето в момента. Например, "Колко много те обичам! Гордея се с теб! Успех на теста!" и подобни. Най-отдолу се подписвам нещо от сорта: С много обич, мама и датата :))) И ги слагам при обяда, който й приготвям всяка сутрин. Бележките не ги пускам всеки ден, а само когато се сетя или има някакъв специален случай.

Когато я взимам от училище след такъв ден, тя сияе! И се хвали на приятелките си с бележките :))) Те също искали от майките да им пишат, според дъщеря ми :)))

За географията имаме една карта на света, залепена над леглото й. Баща й измисли игра с карата. Прави кълбо напред на леглото /тя обича да се занимава с гимнастика и танци :))/ и изправяйки се посочва някъде на карата. Чете коя държава и кой град е учелила и говорим за това или търсим инфо е нета :)))

Have fun..d8a

той fun-a добре, ама само с него не става. на американците затова образованието им е на тоя хал, щото само fun-a гледат. и да не се разочарова и разтревожи някой в училище.

Че как ще ги стигнем американците без FUN? :) Иначе какво им е на хала, е малко са необразовани и простовати, но след като те не го осъзнават, значи са си наред.
А и аз честно казано се замислям, ама много се замислям, дали наистина децата ни ги образоват или само ги тъпчат с писмовната логорея на разни екс-зубрачи. Като започна да чета учебника по история за шести клас и ме обхваща едни такъв свещен гняв като на Моисей. Авторите му трябва да бъдат съдени за национално предателство, осъществено чрез промиване мозъците на децата с високопарни и нищо не означаащи изрази, с убиването у тях на всяка национална гордост, с омаловажаване на исторически събития, с които трябва да се гордеят и заменянето им със зубрене на партии и правителства. Американците хващат някое събития от историята си и го набиват в главите на децата така че да се гордеят и да са щастливи че са американци. При нас е обратното.

това нова история на българия ли е? а за втората световна война какво учат? няма да ги стигнем американците докато не я изчистим от всичко друго с изключение на D-day и не проумеем, че всъщност те са спрели хитлер от завладяването на света

Може да опиташ с игра, ако детето среща затруднение и затова да отказва да пише. Ние си играехме с едното ми момче, което срещаше затруднение в четенето на игра с бележки за нещотърсачи - пишех му кратки бележки, на които имаше указания за следи как да открие някакъв предмет...

Ако обаче става въпрос за дете, което знае материала, който се преподава и му е скучно да се занимава с елементарни домашни, това с fun-a няма да действа. Нито с наказание, впрочем какви наказания прилагаш? Да не говорим пък да си изпускаш нервите с бой и т.н. По-добре да го приучиш да разбере какво е това задължение, което не е задължително да съвпада с удоволствието. Защото, ако всеки път детето трябва да си изпълнява задълженията за подготовка с домашни само срещу награда - забавления с мама, то ще се превърнете в театрална къща. Какво може да направиш? Ми, дай личен пример с неизпълняване на твоите задължения. Напр. днес няма да пазаруваш и приготвяш храната вкъщи, защото ти е тъпо и скучно да правиш всеки ден това и й го казваш и демонстрираш.... На мен ми се е случвало да демонстрирам и да не изхвърлям кофата с боклуци 2-3 седмици наред, докато моите разберат, че трябва да се редуваме. Демо имаше 2 дни и за пазаруването на хляб и мляко. Утре може да не й изпереш, изгладиш и приготвиш дрешките, защото не си в настроение... Вдруги ден може да не платиш тока (отвърташ бушона на ел. таблото тайничко), защото уж не си си изпълнила някакво тъпо задължение в работата и не си взела пари. И след като няма ток, няма никой вкъщи да се забавлява с ТВ, видео, компютър... Да се надяваме тези действия да не се превърнат в игра на инат и детето да проумее какво е това задължение.

Има и друга тактика. Да я оставиш да ходи без домашни и подготовка няколко седмици. Естествено учителката ще реагира и ще й прави забележки, писмени и устни, пред съучениците й и едва ли ще й е много приятно това порицание да продължи дълго. Тук си трябва здрави нерви за теб и предварителен разговор с учителката да действате съвместно.

Има и трето - провери знанията й във вид на игра с думи (нещотърсачество или др. ) и й покажи на практика, че има неща, които все още не знае... тук си трябва талант и предварителна подготовка на родителя с инфо за занимателни обучаващи игри.

Успех!

какво ще кажеш за нигерийският писател Чинуа Ачебе?

Аз съм на същото мнение като Жени. Всичко зависи от индивидуалността на характера на детето. Първо трябва да се проучи защо то не желае да подготвя домашните си упражнения, дали случайно няма някакъв проблем в училище, било със съучениците, било с госпожата. Да не би случайно да й е направена забележка или пък упрек от някого.
При моите двама синове - те в момента са в трети клас, положението в самото начало беше горе-долу същото. Създадохме режим - прибиране от училище, обяд, малка почивка и след това започваме с домашните, но малко по малко. Първо подреждаме учебниците на купчинки по ред на програмата и започваме подготовка. Но трябва да бъдеш близо до нея. Не бива да я оставяш сама. Стоиш си на един стол отстрани и наблюдаваш, когато запъне веднага се включваш. Стигало се е да се обаждаме на някои техни съученици, за да ги питаме "уж" какво е домашното или разяснения по него. Опитай така, тогава може и след разговора с детето и тя да започне да чете и пише.
Но в никакъв случай не се карайте и не я насилвай. Още повече ще я отблъснеш от това. Не бива и с награди и поощрения, защото ще стане постоянно.
Трябва да й стане навик и да го чувства като задължение.
Може да я оставиш и без домашна подготовка, но предварително да разговаряш с учителя да й обърне внимание на следващия ден. Това трябва да стане също много деликатно, защото ако проблема е в училище може да се задълбочи още повече.
Желая ти успех! Все пак това е дете и трябва да го моделираш съвсем, съвсем внимателно така, че то да не усети нищичко!

ах тези първокласници! защо ли веднъж не се опитат да ни улеснят живота - ако не е домашното, ще е ставането сутрин, ако не е то, ще е приготвянето на чантата или дрехите, или някой съученик, който бил гаден...

ние си имаме правила и често ги напомняме - кога сериозно, кога на майтап. дъщеря ми всеки път като трябва да пие лекарства ми заявява: "знам какво ще кажеш - лекарствата не са направени да са вкусни, а да лекуват децата. вкусни са бонбоните и сладоледът".

същото е и със задълженията - не винаги са приятни, но са неизбежни. всеки си има собствени задължения и отговаря за изпълнението им и можем да си помагаме при нужда.

дъщеря ми след часовете остава на занималня в училище - нямаме възможност да я прибираме, пък и там ще не ще си пише домашните. освен това сме й купили дневник (хари потър естествено!), в който всяка вечер отбелязваме усмихнато или намръщено лице. за цяла седмица усмихнати лица й се полага награда. критериите са много - ставане навреме сутрин, подреждане на стаята, написване на домашните, поведение у дома и в училище, лягане навреме... за ненаписани домашни автоматично се полага намръщено лице.

знам, че методът прилича малко на дресировка, но според мен детето трябва да има съзнание за това, че носи отговорност за изпълнение на задълженията си, а те не винаги са приятни. и както някой вече беше написал, давам пример с изпълнението на родителските задължения...пък какво по-добро от насърчението за добре изпълнени задължения... все пак навиците, а и поведението като цяло, се базират на положителни и отрицателни стимули в живота...

нашето гардже си е най-хубаво!

Наградата във формата на поощрения е много важно да не забравяме. Забелязала съм, че децата търсят нашето одобрение. Само трябва да внимаваме да не ги корумпираме.

Всъщност вие обещавате ли на децата си материални награди (мобифон, джобни, маркови дрехи, маратонки ...) за техните успехи?

А поощрявате ли стремежът към добри оценки или държите на знанията? И как постигате второто, ако това е вашия избор?

за знанията и добрите оценки: в началната училищна възраст тези неща вървят успоредно. за по-нататък смятам, че много, ама много зависи и от детето, и от учителите. спомням си, че аз като бях ученичка на моменти буквално се вдъхновявах от възможността да науча нещо ново. понякога това беше просто "гъдела" да знам повече, друг път - за да блесна пред готин учител (ако има някой от 114 аег в софия сигурно помни историка пепи василев - много беше готин!). мисля, че е важно детето да свикне да търси приложимостта на знанията си, да може да си поставя цели и да ги постига чрез трупане на знания... абе говоря си сега, ама ще видим след няколко години...

за поощрението: дрехи, джобни...това не са поощрения, това са неща, които ние като родители трябва да осигуряваме на децата си. (дори и мобилният телефон често се оказва необходимост). виж, кино в края на седмицата, ходене в макдоналдс по-често от обикновено или дори някоя дреболия вършат страхотна работа (може и дреха, но да е нещо по!). но и тук е важно детето да осъзнае какво стои зад материалните неща - родителите са доволни от него и затова са решили да го наградят по някакъв начин. наградата е следствие не директно от постижението, а от родителската гордост (която може да съществува и без награда, особено в края на месеца, когато бюджетът съвсем е изтънял).
наистина границите са много тънки и често всичко е въпрос на преценка на конкретното дете и конкретната ситуация...

нашето гардже си е най-хубаво!

незнам дали са го спрели, ама със сигурност са му иззели функциите в това начинанание

Кофти, кофти ама гот!

Всички сте прави - игра и FUN - това е най-добре. :)
Затова и аз ще ти предложа една игра - казваш думите са скучни...еми направете ги с дъщеря си весели, интересни. Как? - малко повече въображение от твоя страна и готово, напр. казваш на детето че то ще пише думички, а ти ще му разкажеш приказка за лека нощ с тези думи ( или с някои от тях - които е написала най-старателно). Успех - дано ти помогне моята идея ;)

Поздрави
За нашите деца

Никога не бих се сетила за такива номера! Тва и за пубери става"Тате, дай 5 лева!" "Ами нямам, отрязаха ми заплатата, щото не ми се работеше миналата седмица" или "Не ти изпрах дрехите, щото ме мързеше, а и няма прах за пране"


"Май е време да се огледаме реципрочно и с периферното си зрение."
Andrea

виж, ако беше на 5 приказката може да свърши работа. но тя сега се вдъхновява от Хари Потър/който на всичко отгоре не е добър ученик!!/ и разни уловки не й минават. не мога да направя забавно домашното, аз от много забавления я докарах на тоя хал! досега съм я възпитавала прекалено меко и съм й разрешавала прекалено много. мислих, че е правилно, но тя стана прекалено свободолюбиво дете и се оказва, че има проблеми с йерархията в училище, с правилата. съжалявам за моите грешки и не искам да ги мултиплицирам, както ме съветваш ти.

ох, нямам време за гатанки, просто трябва да се напишат две-две и половина страници думи със сложен правопис. ако за всяка трябва да измислям хитринка или игра къде ще му излезе края?!