"ВИРТ" и "Пълноземие" - двете Софии
10 отговора
454 прегледа
"ВИРТ" и "Пълноземие" - двете Софии
Току що завърших “Пълноземие”, а седмица преди това приключих и с “ВИРТ”. Странна работа, кой знае защо имам усещането, че има нещо общо в двете неща, колкото и на пръв поглед да са различни. И общото е визията, усещането и надзъртането, което “ВИРТ” и “Пълноземие” ни предлагат за една бъдеща София. Забелязах, че и двете описания на София се отнасят горе долу за едно и също време. В “Пълноземие” направо си е посочена годината – София, 2036 г. Във “ВИРТ” като се ориентирах по разни белези реших, че действието се развива нейде около 2030-2040 г.
Едни и същи години, а каква смайваща разлика. И тук изпадам в покруса, коя от двете Софии ни чака, към коя бъдещето ни се приближава с устрема на експресен влак.
Тази ли от “Пълноземие”:
“От булевард “Патриарх Евтимий” видя на мястото на НДК друг палат. Имаше вид на приказен, в линиите му все едно се срещаха всички времена, дори и ненастъпилите бъдеща. Полегати диагонални виадукти го привързваха към Горния град, обединяваха двореца с плюсовите равнища. Дворецът сякаш излиташе и в първия момент Радослав не разбра кое е най-необикновено в сградата. А тя съвсем буквално висеше на кичест парк, обкръжен от редица ниски елегантни кооперации.”
Или тази от “ВИРТ”:
“Мърльо живееше до НДК. От някогашната внушителна сграда сега бяха останали само смрадливи руини. Общината нито имаше желание, нито средства да я възстанови след големия бунт срещу петролния стрес. Тогава развилнели тълпи окупираха НДК, взеха за заложник кмета на София и разрушиха половината дворец без да е ясно защо. Другата половина на сградата срутиха силите на реда, също без да стане ясно поради каква причина. Светът тогава се беше побъркал.”
Това ли:
“Особено биеше на очи хубостта на момичетата и момчетата в тази не-негова София.
... Просто тук и млади, и възрастни, и стари не носеха тежкия печат на ощетеност. Не им липсваше достойнството да са си у дома, в къщи, където притежават повече от неуловимото и трудно постигано състояние на осмислена щастливост. “
Или това:
“По бул. Руски почти нямаше хора. Нямаше и кестени. Тях също ги бе сполетяла съдбата на тютюна. Сега голите изсъхнали дънери премятаха съсухрени клони като грамадни нещастни призраци. Кой го интересуваше.
... Реших да почакам още десетина минути и да си тръгна. В София след залез слънце не е препоръчително да се остава на улиците. В смисъл, че не е здравословно. “
Две Софии, две столици. Коя ли ще се сбъдне, коя ли ще се експонира в бъдещето?
Тази ли, на Теллалов, каквато не сме и сънували или другата на Малинов, която не ми се иска дори на сън да виждам?
Тази последната сякаш наднича зад ъгъла, напира да влезе в настоящето ни и да докаже жизнеността си. Всеки, ако е искрен, може да различи контурите и в настоящият облик на града и хората в него. Тя ли ще дойде, тя ли ще се стовари върху ни?
Разбирам, че това са художествени измислици, че това са си авторови похвати за да изразят идеите си, че и двете Софии са измислици. Едната прекалено напудрена, захаросана, без грам черна боя, макар и за цвят, другата пък изцяло черна без нито едно светло петно, без едно кристалче захар дори.
Всичко това го разбирам, но разбирам и друго, че двата града са може би творческо предусещане на бъдещето, което идва. И коя от двете столици ще дойде при нас? Ето Ви интересен материал за размисъл. И просто ще стоим и ще ги чакаме да дойдат ли? Може и залагания да направим. Коя ще дойде първа. И единствена. Защото всяка една от тези Софии отрича другата. Обрича я на забрава, праща я в небитието и дори я изважда от списъка на сънищата.
На мене лично не ми се чака.
На представянето на “ВИРТ” в клуба миналата година, чух една фраза, казана от автора на повестта:
“Бъдещето е такова каквото го направим, а не каквото ни го описват.”
Нещо такова беше, ако греша да ме извинят.
Аз излизам от чакалнята.
А Вие?
Едни и същи години, а каква смайваща разлика. И тук изпадам в покруса, коя от двете Софии ни чака, към коя бъдещето ни се приближава с устрема на експресен влак.
Тази ли от “Пълноземие”:
“От булевард “Патриарх Евтимий” видя на мястото на НДК друг палат. Имаше вид на приказен, в линиите му все едно се срещаха всички времена, дори и ненастъпилите бъдеща. Полегати диагонални виадукти го привързваха към Горния град, обединяваха двореца с плюсовите равнища. Дворецът сякаш излиташе и в първия момент Радослав не разбра кое е най-необикновено в сградата. А тя съвсем буквално висеше на кичест парк, обкръжен от редица ниски елегантни кооперации.”
Или тази от “ВИРТ”:
“Мърльо живееше до НДК. От някогашната внушителна сграда сега бяха останали само смрадливи руини. Общината нито имаше желание, нито средства да я възстанови след големия бунт срещу петролния стрес. Тогава развилнели тълпи окупираха НДК, взеха за заложник кмета на София и разрушиха половината дворец без да е ясно защо. Другата половина на сградата срутиха силите на реда, също без да стане ясно поради каква причина. Светът тогава се беше побъркал.”
Това ли:
“Особено биеше на очи хубостта на момичетата и момчетата в тази не-негова София.
... Просто тук и млади, и възрастни, и стари не носеха тежкия печат на ощетеност. Не им липсваше достойнството да са си у дома, в къщи, където притежават повече от неуловимото и трудно постигано състояние на осмислена щастливост. “
Или това:
“По бул. Руски почти нямаше хора. Нямаше и кестени. Тях също ги бе сполетяла съдбата на тютюна. Сега голите изсъхнали дънери премятаха съсухрени клони като грамадни нещастни призраци. Кой го интересуваше.
... Реших да почакам още десетина минути и да си тръгна. В София след залез слънце не е препоръчително да се остава на улиците. В смисъл, че не е здравословно. “
Две Софии, две столици. Коя ли ще се сбъдне, коя ли ще се експонира в бъдещето?
Тази ли, на Теллалов, каквато не сме и сънували или другата на Малинов, която не ми се иска дори на сън да виждам?
Тази последната сякаш наднича зад ъгъла, напира да влезе в настоящето ни и да докаже жизнеността си. Всеки, ако е искрен, може да различи контурите и в настоящият облик на града и хората в него. Тя ли ще дойде, тя ли ще се стовари върху ни?
Разбирам, че това са художествени измислици, че това са си авторови похвати за да изразят идеите си, че и двете Софии са измислици. Едната прекалено напудрена, захаросана, без грам черна боя, макар и за цвят, другата пък изцяло черна без нито едно светло петно, без едно кристалче захар дори.
Всичко това го разбирам, но разбирам и друго, че двата града са може би творческо предусещане на бъдещето, което идва. И коя от двете столици ще дойде при нас? Ето Ви интересен материал за размисъл. И просто ще стоим и ще ги чакаме да дойдат ли? Може и залагания да направим. Коя ще дойде първа. И единствена. Защото всяка една от тези Софии отрича другата. Обрича я на забрава, праща я в небитието и дори я изважда от списъка на сънищата.
На мене лично не ми се чака.
На представянето на “ВИРТ” в клуба миналата година, чух една фраза, казана от автора на повестта:
“Бъдещето е такова каквото го направим, а не каквото ни го описват.”
Нещо такова беше, ако греша да ме извинят.
Аз излизам от чакалнята.
А Вие?
Ако е само "чакалня" е зле!
В "чакалнята" се "чака". Я влак я автобус... Я някой да свърши нещо вместо тебе...
И аз потраях да видя докога "пътниците" на "държавата" България ще бъдат само "посетители" на " чакалнята".
Ама май много "пътници" се оказаха.
П.П.
Инак за въпроса дали Ам Гъл или неговите създатели ще станат "оскаристи" е бил по-най-важен!
Колкото хора, толкова мнения!
И аз потраях да видя докога "пътниците" на "държавата" България ще бъдат само "посетители" на " чакалнята".
Ама май много "пътници" се оказаха.
П.П.
Инак за въпроса дали Ам Гъл или неговите създатели ще станат "оскаристи" е бил по-най-важен!
Колкото хора, толкова мнения!
Re: "ВИРТ" и "Пълноземие" - двете Софии
Гледай сега - и двете Софии са литературно преувеличение. Хич не са възможни. Аз лично смятам, че реалността ще е смес от двете - например многопластов град съчетан със солидна доза замърсяване...
Все пак Теллаловата е малко по-реалистична.
Ad astra per aspera
Все пак Теллаловата е малко по-реалистична.
Ad astra per aspera
Re:(алистична?)
Реалистична? Ми да, в нея оптимизъм няма. Само едно далечно съжаление. Че наща няма да е такава. Липсата на оптимзъм е единственото, което ми звучи реалистично. 
Докато във Виртаджийската... не съм я чел (още), но доколкото разбирам , май все пак хората са оцелели след кризата, а?
Ей това е оптимизъм!
Виж звездите и умри!
Докато във Виртаджийската... не съм я чел (още), но доколкото разбирам , май все пак хората са оцелели след кризата, а?
Ей това е оптимизъм!
Виж звездите и умри!
в отговор на Цeнтp Упpaвлeния Пoлeтoв
#8
Re: Не е точно така цитатът...
"От прозореца на стълбището се виждаше целият дворец (НДК) и площада пред него. Дребни хора сновяха като буболечки, а върху част от оцелелия покрив на помпозната преди сградата някой беше написал с огромни червени букви: БЕДНИТЕ НЕ ПРОЩАВАТ.
Защо го беше написал на покрива, откъдето можеше да се прочете само със самолет или с хеликоптер не беше ясно. При липсата на тези превозни средства единствените, които сега можеха да прочетат това смразяващо откровение бяха Мърльо и Бог.
Мърльо май беше неграмотен, за Бог не бях сигурен. "
Въпросът дали Бог може да чете т.е. дали е грамотен е изключително стар теологичен, философски и филоложки въпрос. Над него са си блъскали умовете големи мислители и не са могли да дадат задоволителен отговор.
Общо приетото мнение е, че Бог не може да чете, но по-принцип знае какво се пише във всяка една книга (респективно вестник, списание, предизборна реч, мнение във форум и т.н.) Това е следствие на неговото знание априори. Както пише Борхес- Бог може да се съдържа дори в една буква на някоя книга.
От тук следва, че съмненията на разказвача дали Господ може да прочете надписа върху покрива на НДК не почиват на здрава логическа основа.
Бог може и да не може да го прочете този надпис, но определено знае за него и положително съчувства на БЕДНИТЕ.
Нищо чудно дори да се съдържа в някоя от тези букви (както пише ХЛБ).
Този сарказъм у разказвача и обидния намек за неграмотността на Бог е следствие на богата доза комплекси и маниакално-депресивни фобии на тема
БОГ-БЕДНОСТ-НДК.
Иначе защо ще що го пише?
Защо го беше написал на покрива, откъдето можеше да се прочете само със самолет или с хеликоптер не беше ясно. При липсата на тези превозни средства единствените, които сега можеха да прочетат това смразяващо откровение бяха Мърльо и Бог.
Мърльо май беше неграмотен, за Бог не бях сигурен. "
Въпросът дали Бог може да чете т.е. дали е грамотен е изключително стар теологичен, философски и филоложки въпрос. Над него са си блъскали умовете големи мислители и не са могли да дадат задоволителен отговор.
Общо приетото мнение е, че Бог не може да чете, но по-принцип знае какво се пише във всяка една книга (респективно вестник, списание, предизборна реч, мнение във форум и т.н.) Това е следствие на неговото знание априори. Както пише Борхес- Бог може да се съдържа дори в една буква на някоя книга.
От тук следва, че съмненията на разказвача дали Господ може да прочете надписа върху покрива на НДК не почиват на здрава логическа основа.
Бог може и да не може да го прочете този надпис, но определено знае за него и положително съчувства на БЕДНИТЕ.
Нищо чудно дори да се съдържа в някоя от тези букви (както пише ХЛБ).
Този сарказъм у разказвача и обидния намек за неграмотността на Бог е следствие на богата доза комплекси и маниакално-депресивни фобии на тема
БОГ-БЕДНОСТ-НДК.
Иначе защо ще що го пише?
Re: коментар на коментара.
Героят, който не е сигурен дали Бог може да чете, има своите причини, които, смея да твърдя, са доста основателни.
1. Кризата.
Не знам много за разказа, но от нещата, които пише в това клубче, останах с впечатлението, че не говорим за една утопична София. Даже е малко по-зле от средното ниво. Средното ниво за нас де.
А някой по-цивилизован (глезен) народ би казал, че това си е криза.
Абе загазили сме го отвсекъде, нъл? Сичко е станало на мазало...
Та май Бог е неграмотен, не мислиш ли? И мен почват да ме псуват поданниците на Черно & Бяло, когато без да искам натреса граотевична буря.. но не го правят открито. Още по-малко на високи хъмове, и най-наглите не носят доспехи. И даже най-обикновенни антенки
...отплеснах се. Героя просот е разочарован от Бог.
2. Изцяло мое, необосновано на текста предположеиние, тип "Какъв е Живота на Марс?"
Винаги съм смятал, че всяка епоха си представя Бог като своего рода отражение человека нашево времени. Е, по подразбиране - могъщ, силин, страшин... ама грамотен? Това пък от къв зор... и ако грамотен, във едно пост-апокалиптично общество, в което религията все пак не е успяла да пробие... амии... бог или не е всесилен, или е гаден. И в двата случая ебавката с него е напълно заслужна.
Абе няма ли да се появи на Буквите тоз разказ бееее...
Всичко на Небето...
1. Кризата.
Не знам много за разказа, но от нещата, които пише в това клубче, останах с впечатлението, че не говорим за една утопична София. Даже е малко по-зле от средното ниво. Средното ниво за нас де.
А някой по-цивилизован (глезен) народ би казал, че това си е криза.
Абе загазили сме го отвсекъде, нъл? Сичко е станало на мазало...
Та май Бог е неграмотен, не мислиш ли? И мен почват да ме псуват поданниците на Черно & Бяло, когато без да искам натреса граотевична буря.. но не го правят открито. Още по-малко на високи хъмове, и най-наглите не носят доспехи. И даже най-обикновенни антенки
...отплеснах се. Героя просот е разочарован от Бог.
2. Изцяло мое, необосновано на текста предположеиние, тип "Какъв е Живота на Марс?"
Винаги съм смятал, че всяка епоха си представя Бог като своего рода отражение человека нашево времени. Е, по подразбиране - могъщ, силин, страшин... ама грамотен? Това пък от къв зор... и ако грамотен, във едно пост-апокалиптично общество, в което религията все пак не е успяла да пробие... амии... бог или не е всесилен, или е гаден. И в двата случая ебавката с него е напълно заслужна.
Абе няма ли да се появи на Буквите тоз разказ бееее
...Всичко на Небето...
Re: не си чел ВИРТ?!?!?
Оооо, Милуейди, знам аз какво изпускам :((
знам и още как!
Тоз зборник трябваше да ми го донесе един клубник, ама май има хардуерен проблем... а за един (до 5) разказ(а) някакси не ми се взима цял зборник....
но ще ти бъда много, ама много благодарен, ако донесеш Вирта да му хвъря някое и друго очо сряда! :)
Всичко на Небето...
знам и още как!
Тоз зборник трябваше да ми го донесе един клубник, ама май има хардуерен проблем... а за един (до 5) разказ(а) някакси не ми се взима цял зборник....
но ще ти бъда много, ама много благодарен, ако донесеш Вирта да му хвъря някое и друго очо сряда! :)
Всичко на Небето...