Натрупва ли се

... самота.

Кога разбираш, че тя ти е станала близка.
Може би в оная сутрин, в която процеждащ се лъч през завесата те заковава със своята единичност и непрекъснатост.
Тая, в която крайче от теб се докосва до него. А усещаш, че няма да извърнеш глава и да го погледнеш дори за последно. Излизаш от стаята, от апартамента, от града.
И нищо не се променя.
нито в повече, нито по-малко.
Нито е тържествено, нито тъжно, нито грозно, нито красиво, нито тревожно, нито спокойно. Ежедневно. Дори спомен не оставя.
Като рязането на хляб. Всеки ден го правиш и не го запомняш.

Осъзнаваш самотата не когато завесата е пусната, а когато през нея се промъкне един единствен лъч.
Самотно единствен и непрекъснат.

ne se natrupva
stava nachin na jivot

imashe edin vic... kakvo pravi bil gates kogato mu izgori krushka?... nishto, obiaviava tumninata za standart... ta za sushtoto si govorime... kato pojiveesh v samota ia pravish standart...

Livin' La Vida Sofa

Po moe skromno mnenie, tugata, kakto i samotata sa prekrasni sustoiania na duha. Towa sa nedwusmisleni dokazatelstwa che si ziw. Suzaliawam horata koito ne mogata da taguwat. Nakazani sa te. Kak bi razbral chowek kakwo e, ako ne ostawa sam sus sebe si poniakoga. Kolkoto do towa dali se natrupwa samotata.
Lubowta natrupwa li se?
tihh

нали правим разлика между самота и усамотение?

Razliki prawim wsiakawi. Bi bilo strahotno ako prawim i dobrini!

за нищо на света. ...самотата живее по ългите, издебва те, настанява се без покана и няма мърдане от там. тя не се натрупва, тя е като хората, с които живееш, един от вас, част от семейството.....понякога усещаш погледа и втренчен в теб, и се опитваш да й отвърнеш, ама и двете знаете коя е
по- слабата...
не я пускай Сол, моля те....ако я пуснеш в ъгъла, следващата спирка е душата ти, а там каквото и да правиш ....ще бъде без значение.........

...не. не вярвам че ти пука...