Субмагия

неименованието не е много точно, но отразява предимно фактологията

цел - насочена към създаване на проблеми в междуличностните отношения
произход - копанарско произведение /ако не се лъжа/
механизъм - негативизъм чието "количество" е разпределено между двойката обект на въздействието и се проявява когато има "физически" контакт между таргетите, при изследване на единия не се открива негативизъм самостоятелно, който да е достатъчен за генериране на такова въздействие, трябва да се изследва двойката
устойчивост - почти никаква, но трябва да се сетиш, че е възможно такова въздействие

In the God we trust

Най-нормално проклятие, хвърлено върху двама, вместо върху един.
Някой, който има способностите може да го направи просто като пожелае двамата да си влошат отношенията. Ако ги няма, ето един донякъде вещерски, донякъде елементален метод (сиреч от българо-циганската традиционна школа), който ще свърши едно към едно същата работа:

Трябват ти по няколко косъма от двамата, или парченце от тяхна дреха, или т.н. Когато вариш боб, взимаш две зърна от първото преваряване - преди да изхвърлиш за първи път водата, или преди преваряването, ако е киснат предварително в студена вода (те са достатъчно омекнали, но всичката мръсотия още е с тях - не е изхвърлена с водата). Желателно е бобът да е едър. Срязваш по една тънка цепнатина във всяко от зърната, омотаваш космите или каквото имаш от жертвите около зърната и ги закрепваш в цепнатините. Всяко зърно ще представлява единия от двамата. Измисляш някакво стихче (евентуално този, който те учи как се прави проклятието ти го казва, за да го чувстваш по-автентично), което обвързва бобеното зърно с човека, който то представлява. Повтаряш стихчето непрекъснато, докато приготвяш нещата (и му вярваш, разбира се). Трябват ти две еднакво дълги игли - забиваш по една във всяко зърно, така че да мине през него докато главата й потъне цялата, а върхът стърчи от другата страна.
Обгаряш двете игли на пламъка на свещ, без да засягаш зърното. Трябва да почернеят. Продължаваш да повтаряш стихчето за съответното зърно, което приготвяш.
Когато си готов, оставяш ги, за да приготвиш един дълъг конец (можеш направо да използваш фитил от свещ, но трябва да навържеш няколко един за друг - въпросът е да гори добре) Потапяш го в разтопен парафин, или восък - каквото имаш, трябва да поеме добре. Забиваш иглата от всяко зърно в другото, двете да са на няколко милиметра една от друга - трябва да се получи нещо като мост от двете успоредни игли. Когато разтопеният парафин е полуизстинал, увиваш внимателно конеца около двете игли - трябва да покрие цялата дължина от едно зърно до другото. Във времето от забиването на иглите до омотаването им с конеца, можеш да прибавиш един още `по-черен` елемент в проклятието - вклинание с ключова фраза `двамата сте вързани сега`, с нюанс `вързани един за друг`. Така когато се включи основното проклятие, тази добавка ще ги кара непрекъснато да пресичат пътищата си, което ще направи живота им един малък ад.
Когато двете зърна са свързани и мостът е обвит с конеца (трябва да се е получило достатъчно плоско - ако не е, значи трябва да са по-далече иглите, но това значи, че трябва да се развали всичко и да се започне отначало), взимаш нещо с дълга плоска дръвена дръжка, която трябва да е по-тясна, отколкото е дължината на иглите между бобените зърна - черпак върши добра работа. Забиваш две тънки пирончета, или игли, да образуват линия по ширина на дръжката. Закрепваш го на някой рафт или нещо подходящо, което намериш, така че дръжката да стърчи навън и пирончетата/иглите да са нагоре. Върху тях внимателно закрепваш бобените зърна с плоското надолу - пирончетата/иглите трябва леко да се забият в конеца. Дължината на тези игли не трябва да е голяма. Когато си готов, трябва да започнеш основното заклинание - нека то да е малко по-дълъг стих, ритъм с голяма амплитуда и повтаряемост веднъж на всеки ред. Палиш конеца по средата и поддържаш пламъка така, че да тръгне в двете посоки горе-долу еднакво. Малко след запалването трябва да се достигне ключовата фраза на заклинанието, която е `огън между вас да гори` със силно изразена окраска `между вас огънят да ви гори`, както и подходящо за завършване на тройката (но разминаващо се с твоето описание) `от огън между вас да ви боли`. За да се получи ефект като в твоето описание, основната фраза трябва да започне с `щом сте близо - огън да гори`. Казано веднъж ясно, след това заклинанието продължава да се повтаря тихо, с мърморене, докато конецът гори. Наблюдавай внимателно как изгаря и продължавай да мърмориш заклинанието. Накрая трябва огънят да достигне и да обгори двете зърна, като те трябва да паднат от иглите забити на дръжката (или летвата - може и такава да се ползва).
Изисква се малко практика, за да може поредицата от действия да се доведе до успешен край, което може да се тренира като се изпълнява номера с конеца и запалването му без заклинания. Ако се случи поредицата да се провали някъде, значи духовете не позволяват проклятието да се случи сега и правилото диктува, че трябва да се оставят двете жертви намира докато не се появи нова и различна причина да им бъде хвърлено проклятие.

Нарочно не давам конкретни стихове - не искам всяко 16 годишно хлапе, което чете клуба, да хукне да трови живота на всеки, който му е казал крива дума. Един практикуващ заклинател не би трябвало да има проблем да си направи стиховете, а един практикуващ маг не би трябвало да има нужда от такъв ритуал за да постигне същото въздействие - достатъчно ясно описвам идеята.

Естествено, че може да се подходи по още 100 начина, но пропорцията, силата, механизма и неустойчивостта на въздействието са спазени.

А всъщност какъв е въпросът ти, Anuel, и има ли въпрос изобщо, или просто споделяш?

prosto spoedeljam, za6toto mi napravi vpe4atlenie 4e energijata varxu ednija ne e dostata4na za generirane na vazdeistve, a ot druga strana se "samoregenerira" sled 4istene, a edva kogato i dvamata sa pred teb e vidno napravenoto /pone za men/.