Ревност

Децата по принцип са ревниви, явно такава е човешката природа - да счита че най-хубавото е само за него. Особено често се среща ревността към по-малкото братче или сестриче. Голямото гледа нежните грижи към бебето и това го кара да се чувства пренебрегнато. Лошото е, ако ревността продължи по-дълго. Виждала съм възрастни хора, самите те майки и бащи, които говорят за сестрите и братята си с неприязън. Значи влачат си една неизживяна травма.
Нека поговорим за нашето поведение, за това как да не провокираме ревност, а да помогнем на детето да превъзмогне това чувство.

Според мен всеки родител е длъжен да си даде сметка че децата са различни и че всяко едно от тях е личност и да им отделя на всяко едно по малко вречме но да е насочено вниманието му към детето - и само към него. Показвайте му че го обичате, задавайте му въпроси, опитвайте се да го изслушвате и да знаете интересите му и желанията му - не е лесно но си струва.

Ако знаеш какъв купон става у нас....Щом започнат да се ревнуват и да се карат ,аз викам някое съседско дете.Двамата пижовци спират кавгата и ми казват-Ти няна да го(я ) гушкаш,целуваш и т.н....
Но свикват ,че вниманието ми към тях не е просто черга ,която двамата все дърпат към себе си...

"По морето преминаха тръпки...."

засега нямаме проблеми. още преди да се роди бебето, обяснихме на вики (тогава тя още не беше навършила 7), че бебето ще е малко и безпомощно и ще има нужда от много грижи и внимание, но това по никакъв начин няма да промени любовта ни към нея, че ще имаме специално време и за нея, но като цяло отначало усилията на цялото семейство ще бъдат насочени към бебето. тя говореше на мъничето още докато то беше в корема ми, идваше с нас на прегледи, взираше се в монитора на ехографа...

след това се опитахме и нея да я включим в грижите за сестричката, за да не се чувства изолирана - тя я завиваше, даваше й вода, пееше й и й говореше. дори когато габи спеше, вики си взимаше книга и сядаше да чете до леглото й.

ревността, ако можем да говорим за такава, се проявява в друга посока - ревнува бебето от нас, иска все тя да я гушка, все тя да играе с нея, тя да й показва нови неща...

може би разликата им е добра - 7 години - и засега нямат какво да делят: вниманието към двете е съвсем различно, играчките им са различни...

а може би и ние сме се справили добре със задачата...засега....

нашето гардже си е най-хубаво!

Много са ти хубави момчетата. Всичките. :)

А как се борят един с друг за вниманието ти? Възможно ли е въобще да прегърнеш едното, а другото да стои отстрани?

С момиченцата май е по-лесно. В тях има инстинкт за грижа за бебето. Виж момченцата просот недоумяват защо е нужно толкова внимание на ревящото създание. При нас имаше наистина различно отношение, защото баткото беше буен и непрекъснато правеше бели, а бебенцето- кротко и усмихнато. И сега са такива, той е претенциозен и вечно недоволен, тя е много по-скромна в изискванията си и спокойно си се занимава сама. Когато трябва да я гледа, започва да я действа като редник.

Много точно казано. И при нас е така - в момента в който останат без надзор започва да му показва упражнения / разбирай да го гърчи/ , а малкия един път пищи, един път се хили според това колко е на зор. Обаче е веселба голяма....

и у нас е купон голям. :)
но е вярно 4е с такава разлика /7 години/ просто няма какво да делят. преди да се роди му обяснявахме как трябва да се грижим вси4ки за бебето и то ще е малко и безпомощно, а той ще трябва да го у4и на много неща и Анди беше много надъхан да го нау4и да кара колело и де е "Power Ranger". оба4е като се роди той ми вика: ама то е много малко, и хи4 не може да ходи! как ще го у4а да сииграе? аз му обяснявам 4е то ще проходи след околко година, за другия му рожден ден, и това беше. след като не може да го направи "power ranger" на момента, зна4и не му е интересно ве4е. и освен да му приказва от дъжд на вятър, като съм заета а малкия хлипа нещо, пове4е не му обръща внимание. предполагам това ще е до момента когато дребосъка по4не да му погажда номера и да му разваля срещите с гаджетата.. :)) хи хи

Аз имам със сестра си 7 години и половина разлика.Истината е,че когато тя се роди аз взимах дейно участие в отглеждането й и не се чувствах отхвърлена или по малко обичана.Проблема дойде,когато аз учех в друг град и парите които родителите ми ми даваха отиваха за джобни за седмицата,а сестра ми нали беШе малка и си стоеШе в къщи-отиваха по облеклото.След това отидох да следвам пак в друг град и всичко продължи в същия дух.Значи тя си беШе облечена по последна мода,а аз се чудех как да изкарам седмицата...
Но не е и само това.Другото е,че на мен явно са възлагали големи надежди относно учението,възпитанието и пр. и пр. какъв бой съм яла в 6ти клас,защото получих 4 по биология само аз си знам.И защо после не излизах да играя с децата на народна топка 2 седмици,докато не оправих 4ката на 6тица.Защо на 22 годиШна възраст аз излизах вечер до 1:00 максимум 2:00 часа?Има още много примери,но да не додявам.
А какво се случи със сестра ми?Oт 2ри клас носи 2ки.И никой не и се кара,нито пък да я набият-няма такъв случай.Излиза още от 7ми клас до когато си иска и никой не и държи сметка.
Знам,че греШката е изцяло на родителите ми,но това не ме кара да съм приятелка със сестра си.Още повече, че нямаме нищо общо, което да ни сближи. Никога не сме били на едно и също мнение,още повече че виждам явната и ограниченост.
Офф ядосах се и започнах да пиШа глупости т.е. ми е трудно да се изразя.Но така е,защото това е една от болните ми теми.
Имам едно дете и твърдо съм реШила да си остана с него.Не искам то да дели нещо с друг и ...въобще да се травмира психически.
По-добре да е егоист.В крайна сметка няма да загуби от това.
Знам,че ще ме упрекнете,но това си е моето мнение.

пишеш за съжаление се среща твърде често - аз също съм по-голямо дете и имам подобно на твоето мнение с тази разлика че при нас диференциацията не беше чак толкова голяма и освен това родители те ми горе долу са се държали почти по един и същ начин и с двете / е естествено с нея бяха малко по-толерантни/ но аз много я обичам и много държа на нея. И освен това си мисля че не би трябвало да се ограничаваш с едно дете само заради това че твоите родители не са били добри педагози - напротив ако родиш още едно дете ти ще бъдеш добра майка и за двете/сигурна съм/ защото няма да повториш грешката на родителите си. Не те агитирам - просто това е моето мнение

Изчакват се на редичка .Сериозно.Много прядко са случаите когато пискат-"искам мене пръв да ме гушнеш или зелунеш за лека нощ".
Аз понякога ги оставям сами в къщи за повече от 30 мин. и мисля ,че така се сплотяват също.Доста май са триковете,но в началото ако се намери баланс е по -лесно.Мисля си ,че много голямо значение имат възрастта и пола при тезиревнувания ,за това всичко е много индивидуално. Но към едно ревнуващо и неспокойно дете трябва да се търси непрекъснато път.

"По морето преминаха тръпки...."