Спрях времето!

Спрях времето!
Спрях времето и една друга, по-щастлива и по-нежна Алиса стои на моста и чака един човек да дойде. Чака го така, както се чака живота, защото онази Алиса беше зверски, страстно, ужасяващо влюбена, така, както човек се влюбва първия път и то завинаги. Онзи се е казал неподходящ? Не й казвай! Остави я да почака, да следи минаващите силуети в тъмното, търсейки неговия. Той ще дойде... както винаги, в шест. И тя ще е щастлива за малко. И ще забрави, че е гладна до смърт. Ще забрави, че е безпарична, ще забрави, че миналата нощ е викала в съня си. Поврага, Алисо! Бъди щастлива там, в онова време, когато беше вълк и се луташе нощем из горите, за да целуваш пълнолунието. Остави я да потъва в него... той я направи демон с отсъствието си. Демон крещящ из тъмните нощи, когато всичко мрачно и нещастно изпълзява, демон, разпъващ ципести криле, напрягащ мускули... Алиса.
Няма да чакам повече. Времето е спряло тогава, когато бях детенце. Не ме буди, там съм... каквато бях. Моментна снимка. Не ме буди, остави ме там! Тази вечер ме остави там... Ще правим магия... днес.
Ще правим магия - НЯМА ДА ОБИЧАМ ПОВЕЧЕ! Денем, нощем, лунна сянка... Вълкът ми се лута из старите пътеки на търновските гори, а тялото ми е в проклетата София, където няма какво да прави... Приятелите са ми в Търново. Поврага... Пиенето е в Търново! И общежитието ми, и онази люлка пред втори блок. Тогава... май месец... (вчера?)... където се изкрещях с всичка сила, без да ми пука кой чува, че ИСКАМ ДА МЕ НЯМА АДСКИ МНОГО ИСКАМ ДА МЕ НЯМА.
И това мина. Суета на суетите, улегнал демон без самоубийствени страсти.

Поврага, Алисо... Стига стой на онзи мост! Трябва да се прибираш (улегнало), да прегърнеш котката (улегнало), да си сипеш вино (не толкова улегнало) и да допълзиш до леглото (съвсем неулегнало, три часа по-късно). От утре няма да обичаш.

Не ми пука, по дяволите, не ми пука. Майната му на всичко и на всеки. Утре... утре... кой знае... Може пак да съм дете. Като онова на моста, гледащо надолу в мрака и усмихващо се само на себе си...

...dear God make me a bird so I can fly far far away from here...

Aledar~

...ааа, времето изненадващо закърфичено 5мин. преди да изтече 14ти...

---

рибата е в тигана, а тигана е на дъното на океана...

Утре си е утре! И горко им на мъжете, защото няма да имам милост.

...dear God make me a bird so I can fly far far away from here...

Aledar~

Обичам...

- Жена ми ми...
- Това дето е в нея...
- Храната дето готви...
- Да си пийвам с приятели...
- Природата...
- Работата си...
- Колегите...(не всички , не съм идиот)
- Понякога обичам и приятелите си... а много рядко Солей...
- Ноща...
- Деня...
- Сланата...
- Язовирите...
- Компот от ягоди...
- Витамин В12...
- Депресията...
- Антагонизма...
- "Бичето"...
- Нова Година...
- Рождените дни...
- Европейското кино...
- Хонг-конгското кино...
- Митологията...
- Шкембе чорбата...
- ОБИЧАМ...
__________________________________________________________________

"Кьорав карти не играе" - Bruce Lee IV в.пр.н.е...

Абе няма милост.

- да мързелувам с книга в ръка
- да играя билярд
- киното
- килима в стаята си
- тракийските изгреви и залези
- приятелите си
- жените
- приятелите си
- Търново
- приятелите си
И други неща, но тях ги обичам тайно.

...dear God make me a bird so I can fly far far away from here...

Aledar~

Времето...странно нещо е то.Има много измерения и различна динамика на протичане.Едно време когато бях малък,то протичаше по съвсем друг начин.Всичко се развиваше много,много бавно.Сякаш почти не се движеше...пълзеше едва,едва и наистина понякога илюзията,че е спряло беше почти реална.Лятната ваканция ми се се струваше отчайващо далече и имах чувството,че почти никога няма да дойде....беше някакво абстрактно и далечно понятие.
Това е бавното време.
После някъде към 16 ми година,времето взе да става малко по-различно.Някак си малко по-реално.Тогава за пръв път взех да схващам и да осъзнавам,че хората се делят на мъже и на жени.Направих откритието на междуполовото различие.Докъм 25-26 години беше все така.Течеше си умерено.Нито бързо,нито бавно.Всичко си беше ок и имах чувството,че ще съм вечен и че всичко си е едно и също и никои и нищо няма да се промени и че нищо не е в състояние да го стори.Това наричам аз истинското време.
После някак си всичко,в първите моменти наистина съвсем неусетно започва да придобива съвсем други образи и очертания...подобно на огледало подложено на загряване под висока температура,започва да се изкривява,и образите стават някак странни за възприятие..размиват се,деформират се,докато придобият формата на съвсем гротескни изображения...Когато започнах да осъзнавам всичко това,времето беше започнало да тече съвсем бързо...направо с шеметна скорост...минаваха сезони...лято,есен,пролет,зима...прфучаваха с някаква шеметна скорост.Имам чувството че съм излязъл с кола на някаква скоростна магистрална отсечка,превключил съм на най-високата предавка и съм настъпил педала на газта до ламарината.Понякога в унеса на скоростта добивам измамно усещане,че съм спрял и не се движа,защото пейзажа е еднообразен и това ми действа подвеждащо.Единствено прелитащите стълбове на далекопроводите ме връщат към реалността.Това аз наричам бързото време.
Всичко това са съвсем груби категоризаций на времето и на неговите измерения.Те от своя страна си имат свои подкатегорий.Това са моментите на забързване и на забавяне във всяка една от тях.Такива моменти се явяват,когато сме радостни и щастливи или когато сме болни и нещастни...когато страдаме и ни боли,времето пак забавя своя ход...започва да се движи почти тягостно мудно,едва крета...но все пак си се движи,неумолимо продължава своя ход напред и напред и напред....

Готино е да си важен,но по-важно е да си готин!

какво ще стане, ако се натисне спирачката когато се движиш с 200 км/ч?

...dear God make me a bird so I can fly far far away from here...

Aledar~

shte stane pesen

one day the worst things will come to an end

че при такава висока скорост,катастрофата е просто неминуема.Но една катастрофа,колкото и голяма да е и колкото и да са трагични последващите събития от нея,не могат да окажат каквото и да е въздействие върху хода на времето.То неминуемо...и неумолимо продължава своя ход.

Готино е да си важен,но по-важно е да си готин!

i vse pak ostavia neshto.makar i edvam zabelejima sleda!

Vinagi shte ima utre!

Не се получава и пак на площада вали. Но не сняг, а пирони. Това е... друга тема.
Вероятността да се отуча да обичам мъжете си е рядко малка.
Когато бях по-мъдра, казвах, че не мога да избягам от себе си. Невъзможно е. Не мога да избягам от проклетата си природа. И пак ще ги обичам, въпреки че са копелета. И ще ги мразя някак, пак защото са копелета. И въобще... за какво служат мъжете, не знам... да досаждат, като онзи в нощния влак... "ама толкова нежни очи имате..." - той се бъзика с мен, ДГД. Нежни очи+злобен поглед... "ама как се казвате, о, учите право, аз..." - защо не ме оставят на мира, все ми е тая кои са и откъде са, нали не са той...
Мамка му как ми се пише само, а компютъра ми е на майната си далеч и книгата ми е там, а точно вчера преди да замина се сетих какво става нататък в историята ми и как да навържа нещата така, че да е истинско... а сега може да го забравя, докато се прибера... и после пак ще ми замръзне проекта... и въобще някой трябва да ми отреже пръстите... да... точно...
Как да забравя какво е било? Той едно време мрънкаше - Алисо, помогни ми д ате забравя, ми как да ти помогна, приятелю, де да ставаше с изрязване, и а збих те изрязала, но не става... и мога само да се скрия от себе си на място, където няма кой да ме закача... няма ме, не знам коя съм , няма ме, справям се с живота си, но ме няма, не режа вени, не се самоубивам, но пак ме няма и дали не е по-добре да ме има луда отколкото да ме няма като дух и само в някакъв си текст, абсолютно излишен, да влагам себе си, за да докажа, че съм жив някъде си там.

...dear God make me a bird so I can fly far far away from here...

Aledar~

Времето може да се спре... мислено.
Аз бях увиснала на 13-годишна възраст цели шест години. После... продължих по свое решение.
Катастрофите си... струват... ако са цената за това, да бъдеш жив.

...dear God make me a bird so I can fly far far away from here...

Aledar~

Така е,напълно съм съгласен,че мислено може да се направи всичко...дори да се спре времето...
Но всичко е довреме.Идва момент когато и мисълта спира,по една или друга причина...
Просто начина по който ние измерваме времето няма нищо общо със самото време.

Готино е да си важен,но по-важно е да си готин!

Тези дни се сетих за още нещо за времето.Една стара японска сентенция,от една книга учение за самураите гласи:
"Не съществува нищо друго освен настоящия момент.Животът не е нищо друго освен низ настоящи моменти.Този който се научи да цени и разбира настоящия момент не се нуждае от нищо друго,той няма какво да преследва"

По-добре як и прост,отколкото само прост!

кво да го ценя кат ся ша спа ?

Shaki rules