Целуни ме бързо!

Целуни ме бързо!
Времето препускащо,
спрял съм аз за миг.
С гръб притиснал съм го в ъгъла,
та макар да е само в стих.

Целуни ме бързо!
Миговете неусетно се топят.
Всичко случващо се е единствено,
щом пропуснеш, никога не ще се случи пак.

Целуни ме бързо!
Вече времето със зъби скърца ми,
иска да се впусне в своя бяг.
Свършват и добрите мигове,
като всичко хубаво на този свят.

срам за майсторката

Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения

Цунк. /беше много бързо/

...Блек, веднага да промениш финала с нещо по-жизнеутвърждаващо, като за в навечерието на дионисиеово-валентински празник..., какви са тези мрачни прогнози за свършеци разни,... че те тепърва започват добрите мигове...

ама-хаааа...ще кажа аз като някои други...

Вярвам в чудеса!

Ч. С. В.





.......за какво ще си говорим.......

тананикам си я откакто ти видях темата :-)))


сори, ако не се пише така

.......за какво ще си говорим.......

...от сега ли започваме ?!?
...ами аз съм за..., ето поздрав и от мен...за всички
[линк]

Вярвам в чудеса!

В шепи събирам отронени многоточия…
От шума им засиява снежна тишина.
Приплъзва нежност в ъгъла –душа,
а времето застила шепот в бял стих.
Избяга в себе си до следващата рима
Мига самотен, стоварил цялата вселена,
а всъщност добро във хубаво прелива
и няма символичен край
за Миг-откраднат от безкрая
на твоето Сърце, целунато от Бога
да страда и се радва,
да люби и да мрази,
да руши и да гради,
да създава цялата Любов до изнемога
за всеки цвят на Роза,
за всяка тичинка прашец,
за всяко зрънце пръст…
Истина, изстрадана във трескава тревога.

правилнооо трябва да е нещо от рода...
.....и свършва бавнооооо.............

Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения

Веднага: МЛЯС!

(бързо нали не означава и КРАТКО!!!)

Метли управлявам всякакви

беса МЕ муууууучооооооо

Нямаш шанс, ама използвай го

Веднага бих го направил !
Обаче не знам как ще го изтълкуват зевзеците ...


< ... в живота няма вечни двигатели, затова пък има вечни спирачки ... >

Дерзай щом има кой да те целуне, точно днес във този ден,
не са един и двама тук нещастни,а може би говоря и за мен,
които си остават в сивота самотни, и нямат никого на този свят,
защо ли трябва да си с някой?Та нима сълзите в миг тогаз ще се стопят?
Нима ще има някой, който те обича, мисли и сънува,
поглежда винаги към теб и със пръсти те рисува?
О днес е празник.... и всички са щастливи,
недей пред мен... със стихове красиви...
Дерзай щом имаш ти до себе си любим човек,
пази, обичай го... със него... еййй.. живот тъй лек.