Съвет

Ве4ер е ...,около 8 4аса.По телевизията дават някакво предаване за влюбени,вси4ко е много красиво и трогателно и аз с край4еца на окото си забелязвам усмихнатото ли4ице на дъщеря ми,която видимо е съпри4астна към слу4ващото се в предаването.И как няма да е така ,след като всеки нормален 4овек се възхищава и радва на тези толкова красиви 4увства....Изведнъж излиза младо мом4е с разкошен букет в едната ръка и с малка шарена опаков4ица в другата,запътва се към публиката и пада на колене пред друго младо мом4е и му поисква ръката.Следва дълга страстна целувка.....Поглеждам 6 год. си дъщеря,която ме поглежда с искренно у4уден и пълен с въпроси поглед....Ето това е приятели-Незнам по какъв на4ин и как то4но да дам някакъв отговор на детето.Ако някой ве4е е имал подобна ситуация ще бъда много благодарна на съвет.Не ме разбирайте погрешно,нямам нищо против хомосексуалистите ,просто незнам то4но как да обясня тази любов.

да ме извиняват всички поддръжници на този вид връзки, но аз на моята дъщеря (скоро ще навърши 8) съм й казала, че сексуална връзка между хора от един и същи пол си е нещо сбъркано и неправилно. тя също беше изумена, когато разбра какво означават думи като хомосексуалист, гей, лесбийка... умът й не го побира как изобщо е възможно, та не беше трудно да я убедя, че е нещо нередно...

нашето гардже си е най-хубаво!

я си представи сега , че дъщеря ти е привлечена от жени...хипотетично да помислим...ще се побори със себе си и възпитанието , което ти си и дала ...и или ще подтисне себе си , ще сключи брак в който ще е нещастна ,ще подреди живота си по мярката , която ти си и наложила /защото "връзка между хора от един и същи пол си е нещо сбъркано и неправилно"/ , а тя не е сбъркана - тя ти е дъщеря.
Другият вариант е да се отпусне и да се поддаде на желанието си ... тогава ти я губиш , губиш доверието и ...децата , дори порасналите имат нужда от одобрението и подкрепата на родителите си , а твоята категоричност и отрицание ще я отблъсне.

П.П. имам дъщеря на 4 години , за да изпреваря въпросът ти ... и хомофобията няма място нито във възгледите ми , нито ще позволя да повлияе на възпитанието и.

Възпитанието не се основава никога на акцентиране на изключенията, а на правилата. Поне до това е достигнала педагогиката. Революционните промени в нея още явно не са настъпили.

Имайки правила, приемаш по-лесно изключенията, които животът ти предлага обилно.

Конкретно в случая: когато никой не може смислено да обясни как се появява хомосексуализмът, естествената нормална реакция на родителя е да опази детето си от неизвестното. Да се надяваме, че когато науката обясни причините и след много по-дългия период на обществено приемане (ако въобще се състои, тъй като би било нормално обществото да има инстинкт за самосъхранение), то тогава може би естествената реакция ще се промени.

Родителят гледа детето му да е щастливо - което е твърде съмнително в сегашната обществена среда, ако е хомосексуално. В реалността няма теоретизиране, хомо-филии или фобии и пр. Ако смяташ, че хомосексуалните нямат проблем - OK. Аз смятам, че имат (като намиране на постоянна на работа, роля в социална група и какво ли не. Ако смяташ, че никой не се подиграва с тях, и че те не се засягат, и че не изграждат комплекси от това - нещо се заблуждаваш по отношение на това как стоят реално нещата).

Какъв беше твоят отговор на пълния с въпроси поглед?

Питам, понеже съм склонен да вярвам на родителския инстинкт.

какво притеснително намираш в простичкото :"има и хора -мъже и жени , които харесват и обичат собственият си пол". Кротко и деликатно , без да изказваш неодобрение или възторг...в крайна сметка хомосексуалността е факт откакто свят светува и тенденцията е излизане на светло и равноправни права с хетеросексуалните.

аз не споря , че нямат проблеми. Но , ако детето ми е хомосексуално не искам аз да съм още един от проблемите му. Родителски инстинкт , искам детето да знае , това предпазва.

Не вярвам сексуалната ориентация да може да се промени възпитавайки детето в отрицание .

Точно в това е проблемът - "вярвам - не вярвам". Можеш ли да кажеш нещо твърдо за ориентацията? - Не. Аз например вярвам, че сексуалната ориентация определено зависи от отрицанието.

"Ако детето ми е хомосексуално" - просто нямам думи. Говорим за 6 -г. възраст. Кой родител допуска това?

Като пуша и не отричам (с действията си) цигарите, почти съм сигурен, че и децата ми ще пушат. Отрицанието на нередни неща е не по-малко важно, отколкото поощряването на редни неща. Важното е да имаш позиция и отговор на детския въпрос. Няма как да избягаш от дилемата редно-нередно, добро-зло.

Родителският инстинкт впрочем не е от вчера. Как пък за 2000 години хомосексуализмът не беше нещо редно, а сега за 20-30 години стана? Революциите никога не са били за добро, мен ако питаш.

Впрочем аз не отдавам кой знае какво значение на възпитанието по принцип. По-старите клубари знаят, че съм убеден в гените и инстинктите. Две деца, възпитавани еднакво у нас, пък имам тотални разлики.

Споделянето е функция на това, че ги обичате - а не от вашата позиция по какъвто и да е въпрос. Обърнала си нещата, мисля.

Основният проблем идва от това, че семейството обикновено е хетеросексуално и със самия си факт - личния пример - възпитава. Ако си жена (майка) и имаш съпруг (татко), детето попива именно този факт, приема го за еталон, за стандарт. Каквито и коментари да правиш, нямат роля пред могъщия личен пример - превърнал се в еталон за детето.

Но за детето е важно да има и някакъв коментар. "Всеки има право да избира" - OK. Важното е, че казваш нещо. Хубаво обаче е да знаеш, че съдържанието на това, което казваш, няма особено значение. Важното е стилът, важен е самият факт на комуникацията, важно е това, че си говорите на всякакви теми.

Както казах някъде, аз не просто правя някакви коментари за пушенето - аз правя коментари за цигарите като нещо лошо. (Въобще не допускам "всеки има право на избор дали да пуши или не"). Но ми е пределно ясно, за съжаление, че на 90% от пушещите родителите им са пушили... По-големият проблем е, че се дискредитира самият ми личен пример (пуша, пък говоря лошо за цигарите). Рискуваме същото, ако не отречем хомосексуалното, ако го допуснем за нещо редно (рискуваме дискредитиране на личния ни пример).

Възпитаването в толерантност е по-важно. Т.е. по всеки повод. Ако е сакат - толерантност, ако заеква - толерантност, ако е хомо - толерантност, ако е беден - толерантност, ако е негър - толерантност. Макар и да съм внушил по разни съображения, че хомосексуалното е нещо нередно, аз съм внушил по-важното: че трябва да е толерантен към хомосексуалния.

Пушенето уврежда организма - неоспорим , медицински факт! Хомосексуализмът е изваден от списъка на болестите още 70-те години. Никой вече не "лекува" и тук не говорим за революция , а за развитие на науката , обществото...Помисли си само , че горе-доли по същото време миналият век е реабилитирана и френската любов , която също е смятана за нещо нередно и дори подсъдно . Не ми се изпада в теологически и исторически спорове , но примерно за гърците съпругата е била за разплод , а любовта са свързвали със собствения пол.

Моите родители са върли пушачи , никога не са ми забранявали , не са ми изнасяли лекции - аз не пуша...дали дъщеря ми ще пуши или ще харесва жени не мога да знам . За мен дори е много по-важно тя да не умре от рак на белите дробове и това е повече за предпазване , отколкото вероятността да е жива , здрава и щастлива с момиче , което обича ... примерно.

Благодаря на всички за мненията!Първо ще кажа на СТАНИОЛ,колкото и да ме е срам отговорът ми бе''това не е наистина...'',при което детето облекчено въздъхна''да,не е наистина ,нали мамо?''.После наистина ми беше страшно кофти за лъжата,но може би постъпката ми бе продиктувана от чист родителски егоизъм,а и все пак това не беше един категоричен отговор,затова и поисках да се допитам.По тази тема може да се дискутира много дълго време и пак да не се намери най-правилният отговор,но тук смятам,че всеки е прав за себе си,защото всеки мисли по различен начин(нали точно това е интересното).И пак казвам,че не съм против този тип връзки,но нека бъдем откровенни всеки иска да види внуци!И си мисля още,че по-развитите общества прекалено толерират този тип взаимоотношения ,незнам...Моето мнение е ,че в момента е едва ли не ''модерно'' да си хомосексуалист,с което се дава някъкъв погрешен пример на подрастващите.За мен вече долу -горе имам някъкъв отговор(с ваша помощ,де)''Виж сега детето ми -нормално е да се обичат мъж и жена,но понякога се случва така,че да изпитват любов двама човека от един и същи пол....''Защото наистина,слава богу все още голяма част от влюбените двойки са от различен пол.Така,че аз съм''за'',но не и у дома,а пък каквото му е писано на човек.

Абсолютно съм съгласна с мнението ти за толерантността но като гледам на къде отиват нещата скоро ще трябва да се проявява толерантност към нас които изпитваме увлечение към противоположния пол. В артистичните стреди в нашата страна хомосексуализма се е превърнал не само в лавинообразно разрастваща се мода но и в единствения начин за правене на кариера. Знам какво говоря и не мисля че преувеличавам. Хомосексуалистите се подкрепят - получават по-добрите служебни постове, предимно техни клипове се въртят по телевизиите, получават по-добри роли и т.н. Всички останали са аут. Ще видите че след години да си хомо ще е съвсем обичайно, а да не си значи си демоде и неудачник. Точно по тази причина - понеже не искам моята толерантност да се изсипе върху главата ми с обратен знак - не подкрепям, не одобрявам и не толерирам.

Макар че не е съвсем по темата, нали помниш скандала с Мичиганския университет миналия месец? Приемната комисия давала привилегии и преференции на студентите от малцинствата (което пък е следствие от програма, приета през 1978 г., за отстраняване на последствията от расовата дискриминация. По тази програма в учебните заведения и държавните институции са направили квоти за малцинствата). Тъй като белите студенти /и техните родители/ са изревали, чак президентът Буш се изказал против расовата политика на института и е дал пример с Тексас, където "расовото многообразие се достига и без въвеждане на квоти и ограничения за абитуриентите". Работата стига до Върховния съд, който ще реши делото през март. Междувременно, Буш получава неочаквана подкрепа от съветника по национална сигурност - Кондолиза Райс (негърка), - която подкрепила кампанията срещу расовите квоти и атакувала още един университет (Станфордския).

Та тъй. Да не вземат да направят квоти и тук, в БГ. Като не приемат сина ти в университета, щото има запазена квота за циганче с успех 2.50 ...

Според Буш, вместо регулиране на националния състав на студентите, трябва да се повиши качеството на началното образование (за да стане достъпно висшето образование за бедните). Според него, ако наистина сме загрижени за расовата справедливост, трябва публичните училища да дават качествено образование за всяко дете от всякакво семейство.

Интересно, какво би се получило ако заменим думите "бедните" и "расов" с думи от контекста на нашата тема тук

Страхотно си го написал. Поздрави

Няма нищо неудобно според мен, да обясниш на детето истината.Аз лично съм отговаряла на въпрос "Какво е гей?"Казах на мойте,че това е човек,който се влюбва в друг от същия пол...Излиза с него,целува се...Те го приеха съвсем нормално.Аз не смятам ,че това е извращение и съм на мнение,че всеки може да живее в съгласие със себе си...Половата ориентация на човек си е негова лична работа и съдба.

Животът е кратък,изкуството-вечно!

Ами освен да те поздравя за изключително проницателния подход, както и за съвременното ти мислене по въпросите за хомосексуалността друго просто не ми остава

Случайно ама ей така съвсем случайно да ти е минавало през ума, че за хомосексуалните хора (като мен например) това е единственото НЕсбъркано и ПРАВИЛНО нещо, и че всичко друго е фалш лъжа и измама? Това ли е правилно да лъжеш постоянно да се криеш дори от родителите си (вече не го правя, но бях на 24 години преди да се престраша) и т.н.? Това ли е нормално, човек да учи собствените си деца да отхвърлят различните от тях?
Случайно ей така между другото да ти е минавало през ума, че някой ден именно твоята дъщеря може да се окаже в ситуацията да е различната? И тогава какво?

А само ей така да те попитам, според теб, (чисто хипотетично) как би се почувствала тя след някоя и друга година ако разбере че тя попада във въпросната категория - това не е нещо което тя решава, ако Е значи Е и това е положението (не ме разбирай накриво, не казвам че така ще стане, просто се опитай да си го представиш) Дали няма да има някои много сериозни проблеми дължащи се именно на твоята "морална" подкрепа?

Мисля че попрекалих с идеите за размисли, но на моменти наистина се ядосвам когато виждам през 2003 година изказвания достойни за 16-век!

Айде със здраве, и да се надяваме, че дъщеря ти все пак ще има по-широк мироглед от теб!

And if You are Homophobic May God Have Mercy on Your Soul!

ОК, не знам дали някой в този клуб ще вземе на сериозно мнението на един Гей (както сте се досетили от ника), но все пак може и да ви е интересно да видите как изглеждат нещата "от другата страна на барикадата"

Значи на първо място, хайде да изясним въпроса аджеба решава ли човек да е Гей (щото било модно видите ли) или не, и отговора е абсолютно еднозначно НЕ! Такива се раждаме и от нас зависи единствено дали се приемаме или не, само дето това постоянно отрицание и живот в лъжа води до наистина плачевни резултати.

А дали трябва да се лъже или не... хммм според мен една от огромните грешки които моите родители допуснаха навремето (сега съм на 24) е именно тази, че никога тази тема не е била повдигана. Мисля че единственият правилен отговор в този случай е просто да се каже, че някои хора са привлечени от хора от същия пол, но това се случва относително рядко и толкоз без допълнителни задълбавания (това разбира се е само мое мнение).

"Да опазиш детето си от неизвестното" това направо ме разби, добре де от какво го опазваш в крайна сметка, когато неизвестното ме ковна между очите (т.е. когато най накрая проумях с какво съм по различен от другите) бях толкова добре опазен от неизвестното, че и през ум не можеше да ми мине, че мога да живея като Гей... в крайна сметка това почти ми коства живота преди известно време!!! Само до това може да доведе това "опазване" или пък евентулано разбира се до разкъсване на връзката между родители и деца и в последствие детето ще продължава да има проблеми да се приеме докрай и живота който ще води определено не би бил пълноценен... (пак се отплеснах)...
Както и да е, някой тук направи гениалното откритие че на (открито)хомосексуалните хора в БГ не им е лесен живота... Ами вярно е, хайде сега да видим пък защо не им е лесен? Дали пък някой от вас (клубари) (не ме разбирайте накриво, повечето мнения тук с някои изключения са наистина смислени) или от вашите приятели не е имал някои хомофобни прояви с които да е направил живота на някой с хомо-ориентация малко по гаден отколкото е бил?
Хубавото в цялата работа е, че това че живота на хомосексуалните е отвратен в България започва да се превръща във все по изолирано явление, всъщност дори и България нещата почват да се оправят (независимо какво си мисли по този въпрос Станиол'а), но в Европа нещата са къде къде по-добре.
Аз имам късмет и живея в най-северните части на Европа, където нещата са абсолютно равнопоставени и не съм видял никаква дискриминация от никъде. Имам доволно успешна кариера (която не се дължи на факта че съм Гей) и (хетеро) приятели които знаят за мен но това не им пречи... В цяла Европа това е насоката, а как ще бъде в България зависи само от хората които живеят там...

Малей каква реч съм опънал (съжалявам и се ориентирам към приключване)

С една дума това което исках да кажа е, че би трябвало в една такава ситуация, човек откровенно да каже че това е нещо което също е част от човешките отношения, и да не се опитва да прави квалификации за правилно-неправилно особено ако и понятие си няма за какво говори.
Защото някой ден може да попадне в ситуацията на Баща ми - да се чуди как да се извинява за хомофобни изказвания правени пред мен (не че аз искам да ми се извинява, всичко е изгладено и отношенията ни са ОК, но той все още се чувства виновен за болката която е трябвало да изтърпя заради него!) замислете се как ще се чувствате вие, ако случайно попаднете в тази ситуация и дали няма да ви се иска да промените нещо което зависи от вас сега!

Ммммдаааам, получи се наистина роман, но който иска нека го чете, и не се притеснявам, че ще бъде оплют от някои хора, стига поне някои от вас да се замислят сериозно над един сериозен проблем.

Дерзайте, и успех с децата ви

And if You are Homophobic May God Have Mercy on Your Soul!

"Как пък за 2000 години хомосексуализмът не беше нещо редно, а сега за 20-30 години стана? Революциите никога не са били за добро, мен ако питаш."

Исторически погледнато това не е истина. Ако имаш път към Гърция обърни внимание на разни древни рисунки. Като видиш мъже да се целуват то не е като братската целувка на бай Тошо с Брежнев Всъщност, доколкото аз знам любовта между мъже тогава се е смятала за по-възвишена и ценена от хетеросексуалната. Защо досега гърците не са 100 % хомосексуалисти? Незнам.
И по въпросите с революциите...всъщност какво точно имаш предвид и кои революции? Изключая Октомврийската разбира се.

"Май е време да се огледаме реципрочно и с периферното си зрение."
Andrea

Ти самият не би ли искал да имаш свои деца и да ги отглеждаш и възпитаваш? Каквото и да се казва относно нормалността на хомосексуалността, нормалното обкръжение за две деца са майка-жена и баща-мъж. Как виждаш решаването на този въпрос лично за теб. И не се обиждай, питам те.

Темата, все пак, не е за хомосексуализма. Разбира се, жалко е, че няма къде да се дискутира - съответстващите клубове са затворени за хетеросексуални. Да мрат тогава бе, какво съм им виновен?