Любимите неща

Четях какво харесвате във Властелина и писанията на Гандалф за любимите му части от книгата и ми хрумна да ви попитам кои са любимите ви части и случки в книгата? Ще ми бъде много любопитно за разбера какво препрочитате най-често от Властелина! Така че споделете с мен, please!

Добре, но само ще започна, защото не вярвам да се сетя ей така от раз за всичко. А дори и да се сетя, няма смисъл да го разказвам, защото Толкин вече го е направил :))))
Ти поне можеш да предположиш от къде се започва, през какво ще мина и къде ще завърша :)

Харесвам срещата на Арагорн с хобитите в Скокливото пони, начина по който се дебнат с Фродо.
"Изведнъж Фродо забеляза, че в сянката до стената седи странен мъж с изтъркани дрехи и внимателно слуша разговора на хобитите. Държеше пред себе си висока халба и пушеше чудновато гравирана дълга лула."
Това и във филма беше вълшебно :)
"...При тези думи той внимателно се взря в лицето на хобита. Фродо отвърна с предизвикателен поглед, но не каза нищо и Бързоход също премълча."

Харесва ми когато Гандалф обяснява с думи прости на Фродо за Пръстена и нещата от света. Когато фродо казва, че Ам-гъл заслужава смърт, Гандалф му отговаря:
"- Заслужава! Да, съгласен съм. Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им ги върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртни присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата."
Тези думи във филма бяха 1:1! :) добър филм, бесссценни...

Харесва ми когато Глорфиндел се появява в мрака:
"Изведнъж сред сенките се бялна кон, устремен напред. Юздите му искряха и бляскаха в мрака, сякаш бяха обсипани със звезди. Плащът на ездача се развяваше назад и качулката му бе отметната; сияйната му златиста коса се диплеше по вятъра. На Фродо му се стори, че през дрехите и тялото на конника като през тънък воал се лее бяла светлина."
Той въобще не се появи във филма, а Арвен не само не засия в неговата роля, ами направо се шмугна из храстите и опря нож в гърлото на Арагорнчо Непохватни.

Харесва ми когато тръгват по Пътя на Мъртвите:
"Конете не искаха да минат оттатък заплашителния камък, докато ездачите не слязоха да ги поведат напред. ... ужас струеше отвътре като сива мъгла. Отрядът спря и нямаше сърце, което да не тръпне, освен може би сърцето на Леголас, който не се боеше от призраците човешки.
- Зла е тази врата - каза Халбарад - и смърт ме чака отвъд нея. Въпреки всичко ще дръзна да прекрача прага, но нито един кон не ще ме последва.
- Трябва да влезем, значи и конете ще трябва да дойдат - отвърна Арагорн. - Още много левги ни чакат, ако минем през мрака, а всеки изгубен час приближава победата на Саурон. След мен!
Той ги поведе и толкова силна бе волята му в този час, че всички Дунеданци и конете им го последваха. Тия благородни животни безмерно обичаха Скиталците и бяха готови да прекосят дори ужасната Порта, стига само господарите им да крачеха до тях с твърди сърца. Ала Арод, роханският жребец, отказа да продължи и се спря дотолкова потен и разтреперан, че им дожаля. Тогава Леголас закри е длани очите му и тихичко запя в мрака, докато конят прие да го поведат напред, и елфът влезе навътре. И ето че остана само Гимли джуджето."
Да видим, тази сцена май или ще отпадне, или няма да я позная :)

Харесвам съвета пред Минас Тирит, когато Гандалф казва:
"Не ви съветвам да сте разумни. Казах, че победата не може да се извоюва с оръжие. Още се надявам на победа, но не с оръжие. Защото сред всички тия тактики стои Пръстенът на Всевластието .... Трябва да се превърнем в стръв, дори и да ни прехапят челюстите му."

Харесва ми когато в Гандалф избира пътят така:
"Средният път не ми харесва на пипане, а левият не ми се нрави по мирис"

Харесва ми преди битката пред Моранон:
"Арагорн разполагаше с броени минути, за да подреди войските за бой. Застана на единия хълм с Гандалф и там се издигна прекрасно и отчаяно знамето с Дървото и Звездите. На другия хълм, плътно прилепен до първия, се вееха знамената на Рохан и Дол Амрот - Бял кон и Сребърен лебед. Бойците обградиха двата хълма в пръстени, настръхнали с копия и мечове. Но отпред, откъм Мордор, където щеше да падне първият и най-страшен удар, застанаха отляво синовете на Елронд с Дунеданците, а отдясно - принц Имрахил с гордите, прекрасни мъже от Дол Амрот и подбрани бойци от Стражевата кула."

Харесва ми как Фарамир взима решение що да стори с Фродо и Сам...това е дълго за да го цитирам, много ми харесва. Цялият откъс Хенет Анун е писан за да го чета, чета, чета....


Е, стига вече...за сега....прекалих пак


Щях да забравя :)))))
Харесвам как рохиримите срещат тримата ловци:
"С изумителна бързина и умение те спряха жребците, завиха и налетяха обратно. Скоро тримата другари се озоваха в пръстен от конници, препускащи в кръг по склона зад тях, сетне надолу, наоколо и все по-близо. Арагорн стоеше мълчаливо, а другите двама седяха, без да помръдват и се питаха какво ли ще последва.
Без вик, без команда Конниците изведнъж спряха. Към чужденците се насочи гора от копия; някои Конници държаха лъкове с вече положена на тетивата стрела. После напред излезе висок мъж..."

(Някой да забеляза що коне има по-горе!:)))))

Направо се учудих, че започна със Скокливото пони И на мен това ми е много любима сцена, особено, когато Бързоход казва на Фродо: Може би имаш почтени причини да укриваш името си, но бих те посъветвал да бъдеш по-внимателен (разказвам ти го по памет, не помня точните думи), а Фродо му отвърща: Може би г-н Бързоход има почтени причини да дебне и шпионира... и т.н.
Или когато се срещат с Роханците и Бързоход им разкрива истинкия си облик.
И срещата на Мери и Пипин с Дървобрад- те казват: жалко, почти бях готов да обикна тази гора, а Дървобрад: Почти бил готов да я обикне, аз мисля, че съм почти готов да ви намразя, но да не прибързваме.
Срещата на Теоден с Мери и Пипин и култовата реплика на Пипин: Това ли е кралят на Рохан, много е учтив, симпатичен дядка.
И когато Гандалф и Пипин отиват в Минас Тирит, Гандалф предупреждава Пипин да не споменава Арагорн, а той, милия, ни чул, ни разбрал, казва: Защо, какво му е лошото на Арагорн, той нали мислеше да идва насам?
И когато Пипин видя за първи път Фарамир.
А главата Домовете на изцелението просто съм я изтъркала от четене.
И епизода, когато Устата на Саурон се заяде с Арагорн и той го погледна....
И естествено Пътя на мъртвите- велик момент, затова потрепервам при мисълта как ще го развалят във филма.....
Май това е непосилна задача, сега като седнах да помисля по този въпрос, установих, че са безброй любимите моменти

Хм..Всичко, което изреди Roheryn... и освен това харесва ми, когато пеят - всички, който и да е... Например в Rivendell, когато се събират в The Hall of Fire..
Обичам си и Том Бомбадил.
И когато юначковците се събират да попушат в главата "Flotsam and Jetsam" - и Леголас има свое мнение за пушенето...
И много други неща, в Минас Тирит например. Аз обичам да препрочитам книгите...

А някой случайно да има не-любими неща, които например прескача, когато чете? Би ми било странно, ако е така, но също и много интересно?

Амииииииииии.......то си е странно да имаш нелюбими, но понякога прескачам главата "Урук-хай", и някои по-бавни части.
Но не винаги правя такива неща.
Но пък като се замисля "двете кули" съм я чела най-млако от всички части.
Най-любима, като част ми е "Завръщането..."., но и още толкова монгоотделни глави от другите две или само пасажи, че ако се разпиша, ще взема да конкурирам Рохерин

П.С. а сега се сетих, че и в"Завръщането има една глава дето пропускам, но не мога да обясня защо, не че не ми харесва, но обикновено пропускам "Кулата на Кирит Унгол"

Всичко върви добре, докато отношенията не стигнат точката си на замръзване

Там на първата страница - Издателство... Преводач... ...година и т.н.
А и съдържанието също...
Ами и биографията на Толкин не я чета всеки път...
Я да видим още какво... а да цената на задната корица...



IF JADEN THEN
GOTO BIRARIA

Честно да ти кажа имам разни части, които не са ми точно не-любими, но като реша да препрочитам откъси от книгата, никога не ги чета точно тях. Това са онези мъчителни глави с Фродо и Сам, когато ги пленяват, изобщо когато се мотаят из Кирит Унгол. Ето, признах си греховете.

Могилните ридове...

...and nine, nine rings were gifted to the race of men...

Мъчителни са, да - направо е странно на моменти, че Фродо още върви, а не се носи като призрак..
Може да е странно, но на мен ми харесват кратките епизоди с орките там - те са толкова чудати същества и така своеобразно си говорят... Даже забавно понякога