Пътища

Пътищата са затова - да вървиш по тях, без да се обръщаш и без да се страхуваш от това, което е след завоя...или пък малко страх повдига адреналина и любопитството?
Както и да се научиш да намираш красивото в тях, а не все да гледаш чуждите...
Както и да се научиш да разбираш и да се примиряваш, ако твоят път е твърде различен от пътя на друг, колкото и да ти се иска да не е така...
Колко разумни сте, докато вървите по пътя?

за разумна не знам, но ценя всичко изпречило се
щото извличам нещо от него.
и не си давам пътя, и не ме влекат чуждите.

i'll never be nobody's wife

Пътищата понякога са много странни. Понякога дори безлюдни. Вскякакви ги има.
Случва се да се чудиш - да не си на друга планета ? Сякаш на милиарди километри наоколо няма ... едно цвете... Друг път вървиш срещу движението ...
Мисля че всичко интересно се случва на път в този живот. "На път" - в преносен смисъл, и в пряк дори.
Разнообразните пътища пораждат различни въпроси. Много от тях - ценни.
И както казва една китайска мъдрост - "Скитащия глупак е много по-умен от мъдреца, ненапускал прага на дома си." Иде да покаже колко ценен е пътя (опита) за ума на човека. "Не питай старо, а патило (пътувало)."

*

А понякога можеш и да полетиш или да поплуваш. Друг път кротко да поседнеш под дебела сянка.
Понякога път е да погледаш как другите препускат и да ги питаш закъде бързат, и те да се замислят опулени.

Като стана въпрос за ценности, не бих се отказала от нито една пътечка, по която съм минала. Е, добре де, може да има няколко, които не са ми от най-любимите :-)

Като не си дваш пътя и не те влекат чуждите, това означава ли, че не би споделила своя път с друг или не би тръгнала по чужд път, ако човекът...е Човекът...?

Всеки човек има своя собствен път. Понякога върви успоредно с някой друг. И това се нарича щастие. Но всеки изминат сантиметър е някаква частица жизнен опит, дълбоко лична и безценна.
By the way чела ли си "Отново и Отново" (Time and Again) на Клифърд Саймък?

Алкохола е враг на човека, но бог е казал: "Обичай врага си!"

Напоследък все вода сънувам...а не мога да плувам...

А пък аз си карам полека отдавна и гледам как другите препускат, та вече ми е крайно време да мина и аз на по-високи обороти ..или пък съвсем да се закротя, че то иначе - ни риба, ни рак

Звучи ми познато, но май не съм го чела...но кой знае, имам способностат да не помня заглавия и да се сещам за съдържанието, чак когато започнат да ми разказват

А за успоредните пътища - точно това и питам: Ако два пътя са успоредни по дух, но различни по съдба, навреме ли го разбираш и примиряваш ли се?

Кофти е, когато пътят е с натоварено движение, пък се движиш сам.
Но по-кофти е, когато не знаеш къде отиваш и не знаеш и накъде би искал да отиваш..тогава какво да правиш?

Намесвам се неканена,но..темата ти ми е близка.
Успоредните пътища..те си остават успоредни,независимо от съдбите,мисля..
И няма нищо по-хубаво от това-вървейки по пътя си-да споделяш..
И какво значи "навреме"?Когато е станало,значи тогава е трябвало да стане..
здравей!

Вървейки по пътя си се научаваме да не гледаме чуждите пътища..
Или пък ги гледаме,но за да научим нещо.
А за разума ..ами -въпрос на опит:)Понякога го пренебрегваме/разума/ и тогава плащаме цената.После ставаме предпазливи..Може да се случи да осъзнаем,че досегашният ни път не е това,което бихме искали за себе си,но..какво сега,да вземем и да се върнем ли?
Накрая просто се научаваме да вървим в посоката,която ние избираме,а не някой друг.И тогава...каквото стане:))))))
Успех!!

Вятър ли си, настинка ли си, не мога точно да разбера от надписа ти, но ако имаш връзка с народа, чиято писменост използваш, знаеш, че никой от тях не се чувства достатъчно голям да си позволява да преценява дали това, което върши, е разумно или не. Разумно за кого? От каква гледна точка? За какъв период и с каква цел?

знаеш ли...моят път не е нищо особено - по него има опасности, свежи мисли и най-разни усещания...не знам дали би се харесал на другиго; колкото до Човека...трябват компромиси - така е; и все пак...моят път сега или тогава...той остава мой. може би просто и двамата ще гледаме в една посока...може би. засега ...не вярвам в това.

i'll never be nobody's wife

Важното е докато вървим да сме човечни, а не да сме разумни...
и както самата ти каза да намираме, а и да създаваме красота по пътя, за да има какво да остане и след нас

DA NAPRIMER PATIA E RAVEN NA ORIENTACIATA ZASTOTO AKO IA NIAMASC MOGESC DA SE IZGUBISC VAV DRUGI POSOKI..TAKA SME I XORATA AKO NEMAME SOBSTVENO AS....I NE MOGEM DA SE ZASTITAVAME SAMI....GUBIM I SPORA GUBIM PATIA I SME IZGUBENI..BRAVO XARESVA MI TEMATA TI

vsicki geni sa kurvi samo maika mi ne ,no da ne zabraviame ce i tia e gena. NAPOLEON

Тогава може би отдалечаването на два пътя не означава, че те не вървят успоредно..., но това никой не знае дали е сянката на надеждата или е реалност. Само времето ще покаже. Ти доверяваш ли се на времето или предпочиташ да го надбягаш и да имаш доверие само на себе си...?

Определено няма как да не гледаме в чуждите пътища, поне за да се успокоим, когато сме зле и да се амбицираме за още, когато сме добре. разбира се, някой ще каже, че това не е най-добрия начин, защото трябва всичко да идва отвътре, но за мен е мешавица от двете и не се оплаквам :-)

Обаче има една особеност - разумът преценява само по фактите, които има на разположение. А най-често те са по-малко от половината, които съществуват наистина, т.е. ако пренебгрегнем разума и се поддадем на усещането, може и да спечелим.И тогава става объркването - разум или усещане?
Де да можехме да се върнем, но пък ако можехме никога нямаше да се замисляме. Да, аз мисля, че ако осъзнаем, че досегашния ни път не е това, което бихме искали за себе си, трябва да имаме силата да започнем отначало. Защото иначе ще трябва да продължим по нежелания път, само защото веднъж сме изминали една част от него ли?


каквото стане...
благодаря

Само сянка, нищо повече...
Ако не можем да се успокоим, че нещо, което вършим е разумно, тогава как да го оправдаем?

Това, че не вярваш означава ли, че гледаш на всеки човек, който тръгне с теб само като на спътник за малка отсечка и никога не си позволяваш да поискаш някого за целия си път?

Прав си, макар често събития и факти да се опитват да ни убедят, че да си човечен не е на-доброто нещо. Всеки си създава някакъв филтър и дано правилно го използва/м...
Умението да се зарадваш искрено на създадената от друг красота е също толкова ценно като умението да създаваш красота - но това малко го разбират...