проблем

Дайте моля Ви съвет как мога да се справя с основния си проблем - чувствителност и ниско самочувствие. Ако искате го наречете комплексарство, не знам. Въпреки, че не се държа като хората, за които казват, че са комплексари - т.е. да се фукам и т.н. Напротив, много съм притеснителна, изчервявам се, ставам на петна и т.н. Много ме е страх, че ще се изложа, че нищо не знам, че дори професионално не съм на ниво. А като се сравнявам с други хора, с които работим заедно излиза, че се справям по-добре от тях, но те са със самочувствие, а аз без. Дори ми се случи да си припишат мои заслуги, а аз си замълчах! Скоро ще ходя в командировка и умирам от притеснение, не съм много добре с езика, как ще се оправя? Като започна да се притеснявам и няма спиране, дори не мога да спя нощно време. Дайте някакъв съвет, моля! Така не ми се живее вече. Ако има някакво лекарство за повишаване на самочувствието, моля пишете!

Не знам за лекарство. В процесинга примерно се предполага, че сме загубили някои същности нейде из миналото си. Примерно твоето самочувствие. Изконно си го притежавала, но благополучно си го затрила и трябва да си го издираш и пак присъединиш към себе си.
Вариант друг-опитай се да го прочувстваш това ниско самочувствие, когато си насаме със себе си. Сигурно ти носи някаква полза, трябва да откриеш каква е. Не да го анализираш, а да го прочувстваш.
Ниското самочувствие, както и всичко останало, няма една причина при различните хора. При всеки се дължи на различен комплекс от причини, така че трябва да се стигне до причините за съществуването му. Само следствието не можеш да премахнеш. Още по-малко с лекарства.

Независимо къде се намираш, продължавай напред!

в твоя случай е, че не си загубила критичността си. В смисъл, че можеш да прецениш реално колко знаеш и можеш и колко от околните ти са по-зле или по-добре от теб.
Което показва, че проблемът ти е по-скоро поведенчески, а не дължащ се на ниска самооценка. Т. е. ти се оценяваш обективно относно средата си, което значи, че се страхуваш единствено от оценката, която средата ти би ти дала.
За това могат да ти помогнат 4 основни идеи и няколко типа упражнения.
Да почнем с идеите:
1. Никой не е съвършен и не очаква това и от теб.
2.Колкото по- съвършен е човек, толкова повече дразни другите със съвършенсството си.
3. Никой не се интересува истински от другите, следователно; никой не се интересува истински от теб, за да забележи грешките ти.
4. Всеки извънредно много се интересува от това какво впечатление прави на другите, следователно какво впечатление прави на теб.
Извод: От наблюдавана за каквато се смяташ, стани наблюдаваща.
Упражненията: 1.трябват ти две-три големи огледала, за да видиш в тях най-често правените от теб движения, мимики, жестове - и така да опознаеш себе си и да свикнеш с външността и маниерите на това същество, което се отразява там. Сигурно ще се наложи да поошлайфаш някои от жестовете си.
2. Трябва ти касетофон, на който да се записваш и да слушаш гласа си. Като начало повтаряй това, което си изричала през деня на колега или началник от работата си. Прослушвай и повтаряй записа като променяш това, което ти се види нужно (синтаксис, интонация и пр. ) Тренирай и неща, които искаш да кажеш. Но свикни да слушаш гласа си и да знаеш как звучи.
3. Всеки ден си избирай нещо, което да кажеш или да попиташ някой от работното си обкръжение, дори да не ти е нужно. Например питаш някоя колежка кое според нея е за предпочитане - да платиш за някакъв курс или да си купиш литература и сама да се образоваш. Или някой колега има ли СД на Депеш мод да речем.
4. Най-важно: сутрин като тръгваш на работа спираш пред огледалото, поглеждаш се и си казваш: "Днес ще бъде чудесен ден, чудесно е че излизам и ще срещам само приятни хора."
А когато излизаш от дома си, трябва да си казваш:" Човек съм и имам право като всички хора да не бъда перфектна във всичко".
Тия всички неща ще дадат резултат толкова по-бързо, колкото по-бързо се заемеш с тях.
4.

Всичко тече, всичко се мени!

мдам... и никакъв секс!?



The motto of this universe is ‘we must have a game’.
L. Ron Hubbard

Едно много просто упражнение, което почнах наскоро и дава страхотни резултати. Да започне да гледа хората в очите. По улицата, както върви и да гледа минувачите право в очите. Без да отмества поглед, ако отсреща също я погледнат в очите. Желателно е да го прави с усмивка...
Странно-откак го правя, забелязах, че 99% от останалите също избягват да те гледат в очите и се навеждат, смотоляват, притаяват...

Независимо къде се намираш, продължавай напред!

на мен пък ми се усмихват, ама само ако аз се усмихна първа

А ма ха!!

От парите си, от бедността си, от себе си, зарад богатите, зарад бедните, зарад политиците,зарад престъпниците, зарад неуспехите си, зарад неуспеха на другите, зарад мърсотията по улиците, зарад мърсотията в живота си.
И защото се страхуват: да не предизвикат някой нахалник/чка да ги сваля, да не предизвикат някой побойник да ги набие, да не предизвикат някой луд да ги застреля; да не им поискат нещо - да не им предложат нещо...

Всичко тече, всичко се мени!

съм пробвала това-онова от упражненията, но, уви...
Хеле пък четвърта точка, най-важната - не мога да бъда чак такава лъжкиня...

...и ако продължаваш да ги гледаш, си отклоняват погледа...
А иначе нищо лошо в това да се усмихваш първа, вместо да чакаш.
Ето така

Независимо къде се намираш, продължавай напред!

пораснала достатъчно за секс

Всичко тече, всичко се мени!

Това-онова - не е достатъчно. Трябва система.
(За да получиш, трябва да дадеш)
И защо да е необходимо да бъдеш лъжкиня за 4-тото упражнение? Човек получава това което иска, вижда това, което иска да види. Ако искаш НАИСТИНА да срещаш само приятни хора, ще срещаш само такива - останалите няма и да ги забележиш. И така и трябва, защото хубавите хора заслужават най-много внимание!

Всичко тече, всичко се мени!

Да-хората се срамуват. И са с ниско самочувствие. Затова и дадох това упражнение, което на мен ми помага. Останалото са философии.

Независимо къде се намираш, продължавай напред!

че ти си излязла от черупката си - което трябва да се полее

Всичко тече, всичко се мени!

Уморих се и се отказах отдавна.
Майната му на всичко!

Кое си е верно, верно си е...
Ама ми се...мамата, докато го направя. А като излязох и се огледах, видях, че другите са си още в техните черупки.
Сега се чудя какво да правя с това си знание-да вадя другите или да ги използвам.

Независимо къде се намираш, продължавай напред!

Тва ве4е са измишльотини. Ти не вярваш в тва. нали? Като политик на предизборна агитация ми звучиш - мнооог е приятно да те слуша човек, ама всички знаят, 4е не е вярно. Са остава да кажеш да ти верваме:)))
Няма такова нещо като - виждаме и чуваме каквото искаме да чуем! Няма начин да е вярно.

А ма ха!!

Вярно е. Всяка секунда около теб се случват толкова много неща, че изобщо няма да смогнеш да приемаш цялата инфо, дори и при огромно желание. Затова приемаш инфото избирателно-само онова, към което имаш предварителна настройка.
От тая предварителна настройка зависи кой 1% примерно от цялата реалност ще възприемеш. Като радиоточка си-на каквао честота си нагласила копчето, на тая честота ще слушаш и приемаш радиовълните. Врътни копчето и без да мърда радиото, ще попаднеш в съвсем друг свят.

Независимо къде се намираш, продължавай напред!

Мнооо мислиш, кво мислят хората.
Може и изобщо да не мислят.




Замисляла ли се от къде идва тва?
Как беше като беше малка?
Даваха ли ти родителите често други деца за пример?
Имаше ли често първо съмнения и ти се чувстваш винаги задължена да обясняваш, без и да си питана?



А, за езика не се претеснявай. Всеки, който е в чужда страна не владее перфектно съответния език. От години работя в интернацйонални групи. Не знаеш кви "катастрофи" съм срещал. Никой не се интересува. Важно е кво могат. Като го преживееш, ще се смееш сама на страховете си

Нямаш шанс, ама използвай го

Тва към какво имаш предварителна настройка някак е невъзможно според мен да значи, 4е тя е само за положителни емоции, хора и изживявания! Аз не го мога поне. Щото има един куп НЕПРИЯТНИ неща, с които ТРЯБВА да се занимаваш - отворен си за тях, щото без тях не може, свикнал си им, търсиш ги даже, за да ги избягваш по-добре! Плюс тва аз копчето ще го врътна, ама радиото да не мърда няма как да накарам! Съгласна съм, 4е няма начин а и не е необходимо да виждаш и чуваш всичко, но при4ината не е в тва, 4е "можеш да си врътнеш копчето".

А ма ха!!

Тук играе принципа на резонанса. Подобното се привлича с подобно.
Което е горе, това е и долу, което е вътре, това е и отвън.
Не можеш да очакваш с магическа пръчка всичко да се промени, щом се появи някоя положителна мисълчица в главата ти. И тук си действа инерцията.
Но със сигурност, ако успееш да задържиш друго ниво на съзнание, ще започнат да ти се случват други работи рано или късно и даже по-рано.
Номерът е да стигнеш другото ниво и да успееш да се задържиш там.
Подсъзнанието прави всичко, което му кажеш. Ако му кажеш-има много неприятности около мен, то се съгласява и казва-Да, има много неприятности около теб....и ги създава.
Същото е и с приятностите.
Подсъзнанието не прави разлика между приятности и неприятности-прос изпълнител е, войник.

Независимо къде се намираш, продължавай напред!