Сингапур
11 отговора
705 прегледа
Re: Сингапур
Да, принципно е така, но в случая моята приятелка е там само от 2 месеца, и тъй като учи там доста усилено, няма да е разучила обстановката много добре 
. Пък и си е друго някой препатил да ти каже за какво иде реч, никога не е в повече ...
Много мерси за KLM, сега ще отида да проуча
. Пък и си е друго някой препатил да ти каже за какво иде реч, никога не е в повече ...
Много мерси за KLM, сега ще отида да проуча
Mnenie na bulgarin
Vij, az lichno ne sam bil, no moi dobar priatel hodi chesto tam i e ocharovan (a toi patuva po cial sviat). Tvardi che e prekrasno miasto, pone na nivoto na Japan kato civilizacia, no sas ceni pati po-niski ot japanskite. Donese si ottam laptop za koito se kalne, che go e kupil za $200 s garancia.
Opredeleno si zaslujava da go vidish ako bileta e samo $670
Uspeh, Ariel
Opredeleno si zaslujava da go vidish ako bileta e samo $670
Uspeh, Ariel
Сингапурски записки
Здрасти,
Прилагам откъс от далекоизточните си запсики от преди две лета. Може да ти се сторят полезни.
Що се отнася до самолетите, когато става дума за тоя район е добре да се поинтересуваш за цените на Turkish Airlines. По онова време не само че билетите бяха по-евтини, а и полетите много по-удобни от KLM: лети се само на изток, сменя се само веднъж в Истанбул, а не в Будапеща и Амстердам, а ако нямат връзка същия ден те настаняват в много добър хотел без пари.
Приятно пътуване!
...
27.07.2000 (четвъртък)
Това аеропланите са велико изобретение. Сутринта вегетираш на ориз и молитва в джунглата, а вечерта си угаждаш в сянката на небостъргачите в меката на чревоугодника. Кацнах в най-южния град на континентална Малайзия Джохор Бару и се метнах на първия мярнал ми се пред погледа рейс за Сингапур. Малайзия ми писна и кулите на Петронас, старините в Пенанг и водният лунапарк край Малака ще останат за друг път. За пореден път попаднах на граничар с плитка общогеографска култура и позабавих опашката, докато се консултира с колегите си де е България и ми отпусне скъпернически само 14 дни от полагащите ми се 30. Същата съдба сполетя и датчаните пред мене. И ето ме в прегръдките на един от азиатските хай-тек дракони ли, тигри ли, лъвове ли ...(предпочитанията на сингапурците подобно на нас са да ги отъждествяват с царя на животните). За разлика от хотела в Сантияго де Чили, който бях квалифицирал като кафкиански, този е по-скоро илф-и-петровски. Стените са облепени със заповеди от рода на: "Не уринирай под душа!", "Хвърляй фасовете само в консервената кутия!" и др. За 30 сингапурски долара ми се полага една кибритена кутийка с прозорец, матрак, джапанки и пешкир. Все пак има и климатична инсталация, която създава идеални условия за вкарване в действие на мъкнатия толкова път спален чувал. Намира се на оживена уличка в стария колониален център на града. Не го избрах аз - съдържателят му ме причака на улицата, а впоследствие фактите за интериора, блестящата хигиена и любезността на персонала се покриха 1:1 с данните за старите китайски хотели от дебелата книга. Сингапур, не ще и дума, е хубав и приятен в град, в който много добре е намерено равновесието между асфалт и зеленина, високо строителство и уютни нискоетажни кварталчета, сив бетон и разноцветни кепенци. Между блоковете китайците се забавляват с книжни дракони, палят ароматни пръчици във временни храмове-палатки, а на едно място попаднах на ритуали с музика, хартиени кукли и прескачане на огън по комшийски в храм-гараж. Как ставаше номерът огънят да лумва, точно в момента на прескока, си остава загадка. Всичко това - в рамките на традиционния ми първи пешеходен обход на нов град. Изобщо не се колебах да седна да вечерям на най-стратегическото място - крайречната улица в ситито с изглед към колониалния административен център, която представлява един низ от заведения, предлагащи целия спектър на азиатската, а също и подбрани европейска и северноамериканска кухня и стил. Спрях се на едно тайландско и похапнах кралски скариди в тъмен сос с черни гъби и салата келуан със солени рибки, задължителния ориз и сингапурско пиво. Visa да е жива и здрава!
28.07.2000 (петък)
С пълни шепи пих Цивилизация и Азия. Без да броим китайското мнозинство, тук се срещат какви ли не етнически обособености - от забрадени малайки през бели изтупани джентълмени до черни индийци, които си изсипват купичката ориз на масата и после го зобят с пръсти. Без кой знае колко задълбочени проучвания на пазара си накупих поредната партида самолетни билети. После обиколих тържищата за плетени кошници и сувенири по Арабската улица, подправки и ментета в Малка Индия, хиндуистките, будистките, таоистките, мохамеданските и християнските храмове в районите на ул. Ватерло и Серангун, за да се попилея напълно из мраморно-стъклените търговски центрове по Овощния булевард. Толкова много народ стърже по това стъргало, че рискуваш да не си намериш място за вечеря в никое от стотиците заведения за бързо и бавно хранене наоколо. Стандартът за бързохранилници са едни големи пространства с маси и столове, около които са подредени независими и предлагащи напълно различни блюда щандове. По този начин в една компания всеки може да си поръча ядене от различен чорбаджия, а после едни гениални чистачки решават сложния логистичен проблем с връщането на съдовете на съответните собственици. Напитките обикновено се предлагат на обособен щанд. Особено поплулярен е комплексът Suntec City, който се пъчи с най-големия пеещ фонтан в света. Цветомузиката обаче е твърде кичозна - изписват с лъч лични платени съобшения върху струите и пръските. В крайна сметка вечерях по хонгконгски с разни хапки (риба, салата, панирано пиле, варено яйце и жълт ориз), след като бях обядвал със супа от свински вътрешности. След вечеря реших, че 28 юли е времето, а джаз-билярд-барът на хотел Рафълс - мястото - да опитам пословичната водка-мартини на Джеймс Бонд. Тузарският хотел в колониален стил е национален паметник на културата No 1 от belle epoque и помни камера в една от сериите за агент 007. Саймън Рафълс е англичанинът, който не само е създал Сингапур през 30-те години на XIX век, но го е подредил достатъчно далновидно, че да бъде и до ден днешен пример за расово и етническо мирно съжителство и благополучие. Пропуснах да отбележа, че цял ден се забавлявах с лов на човешки образи с телеобектив - редно е и тая тежка вещ да оправдае присъствието си в раницата ми.
29.07.2000 (събота)
След като си взех самолетните билети, закусих по френски и си оправих кореспонденцията, се отдадох на една позабравена стара любов - зоологическите градини. То се е видяло, че няма да се запозная с регионалната фауна сред природата. За по-голяма автентичност избрах най-дъждовния ден в месеца. Зоопаркът е с пропорциите на държавицата - малък, но уютен и за хората и за животните. По-интересни видове ми се сториха червените панди, разни други лемури, тамарини и бантуронзи, хипопотами пигмеи. Комодските варани не са нещо особено, а на мене ми се въртеше мухата чак до остров Комодо да се разкарам заради тях. Надвечер пак се впуснах по булеварда, който олицетврява смисъла на съществуването на тоя град - Orchard Road - отсечка на сгъстяване на многоетажни базари, универсални магазини и всякакви други категории дюкяни, обслужвани от търговци от всякакви раси. Чистотата и тук е безупречна - да не повярваш, че си на пазар в Азия. На повечето места има изписани цени, но това в никакъв случай не означава, че пазаренето е табу. Цената на един фотоапарат Canon 50e, към който проявих някакво любопитство, автоматично падна с 50 долара в момента, когато си обърнах гърба. Тоя град живее от и за търговията и консумацията. Разсъжденията ми за азиатската търговия от Кота Кинабалу тук са неприложими. Морето от стоки е много по-голямо, но и клиентите не са малко. Уверих се, че пазаруването по Овощарска, съчетано с хранене навън, електронни игри, турнири по уличен баскетбол тук е начин на живот. Да не говорим, че са налице и солиден брой чужденци от цял свят, нарочно кацнали в тоя град, за да се включат във въпросната манифестация по чаршията. Напълно нормална гледка е на един и същи щанд да пазаруват подрастващи китайки, облекли се по последния вик на разголената мода и арабка (с мъжа си!), чиито черни ириси са единствената видима плът. Тази събота вечер за най-запалените си фенове булевардът предлагаше и допълнителна безплатна атракция - цялата сингапурска армия, полиция и пожарна команда премина под строй, репетирайки за парада другата седмица. Стана традиция да ме застигат танкове по чужбина. Имаше и авиационни демонстрации, които малко ме озадачиха - тези свръхзвукови изтребители дали не се чувстват като канарчета в кафез във въздушното пространство на държавата Сингапур или се предполага, че добросъседите ще проявават толерантност към тукашните празници. Докато се залисвам по танковете и дюкяните станало време за вечеря. Не знам дали жителите на Гоа в Индия разбират от течението транс в танцувалната музика на XX век, но да готвят агнешко с кокосово къри определено са големи майстори. Като прибавим и спанака със сирене по кашмирски се получава върховно удоволствие за сетивата в устната кухина. На обед пък бях предпочел печена риба в малайско-мюсюлмански стил с гарнитура от зеленчуци, омешани с ананас и жълт ориз бирияни.
30.07.2000 (неделя)
China town в китайски град - и такова чудо има на света. Властите вероятно под влияние на европейското си възпитание са пресекли о време почина на тотално обетоняване на градския пейзаж и са оставили за радост и на туристите, и на кореняците сингапурци няколко улици непокътнати във вида им отпреди 50-100 години. Непокътнати не е съвсем точно. Напротив - реставрирани и поддържани в пълния им китайски блясък във всички цветове на дъгата. Най-хубавото е, че твърде надутите като цени туристически капанчета съжителстват с махленски кафенета, в които пенсионерите си прекарват дните на сладка приказка. На една маса и под един вентилатор с няколко от тези индивиди си изпих и аз чашата чай. Недалеч заварих един импровизиран битпазар с разстлани розгозките на група граждани, възпрепятсвани да се занимават с тръговия през делничните дни. Картината се допълва със смесващите се в простима дизхармония песнопения от съседния будистки храм и от евангелистката сбирка в читалището, както и от ритмите на тъпана, под които деца упражняват стъпките от традиционна китайска улична опера в нечий заден двор, надзиравани от възрастен ментор. Съзнателно избягвам да обръщам писмено внимание на тривиални инфраструктурни обекти като летищата, но летище Сингапур е по-особен случай. То е една от основните забележителности на града, а миналата година беше спечелило първо място в английската класация на ползващите въздушен транспорт пътешественици. Изобщо не е токлова голямо, колкото си го представях, не изглежда по-натоварено например от Gatwick, нито пък е някакъв архитектурен шедьовър. Обаче е уютно, човешко и предлага глезотии от рода на храна на улични цени, сауна, кактусова горичка в къта за пушачи.
Чакаше ме Индонезия ...
Илюстрации:
[линк]
Прилагам откъс от далекоизточните си запсики от преди две лета. Може да ти се сторят полезни.
Що се отнася до самолетите, когато става дума за тоя район е добре да се поинтересуваш за цените на Turkish Airlines. По онова време не само че билетите бяха по-евтини, а и полетите много по-удобни от KLM: лети се само на изток, сменя се само веднъж в Истанбул, а не в Будапеща и Амстердам, а ако нямат връзка същия ден те настаняват в много добър хотел без пари.
Приятно пътуване!
...
27.07.2000 (четвъртък)
Това аеропланите са велико изобретение. Сутринта вегетираш на ориз и молитва в джунглата, а вечерта си угаждаш в сянката на небостъргачите в меката на чревоугодника. Кацнах в най-южния град на континентална Малайзия Джохор Бару и се метнах на първия мярнал ми се пред погледа рейс за Сингапур. Малайзия ми писна и кулите на Петронас, старините в Пенанг и водният лунапарк край Малака ще останат за друг път. За пореден път попаднах на граничар с плитка общогеографска култура и позабавих опашката, докато се консултира с колегите си де е България и ми отпусне скъпернически само 14 дни от полагащите ми се 30. Същата съдба сполетя и датчаните пред мене. И ето ме в прегръдките на един от азиатските хай-тек дракони ли, тигри ли, лъвове ли ...(предпочитанията на сингапурците подобно на нас са да ги отъждествяват с царя на животните). За разлика от хотела в Сантияго де Чили, който бях квалифицирал като кафкиански, този е по-скоро илф-и-петровски. Стените са облепени със заповеди от рода на: "Не уринирай под душа!", "Хвърляй фасовете само в консервената кутия!" и др. За 30 сингапурски долара ми се полага една кибритена кутийка с прозорец, матрак, джапанки и пешкир. Все пак има и климатична инсталация, която създава идеални условия за вкарване в действие на мъкнатия толкова път спален чувал. Намира се на оживена уличка в стария колониален център на града. Не го избрах аз - съдържателят му ме причака на улицата, а впоследствие фактите за интериора, блестящата хигиена и любезността на персонала се покриха 1:1 с данните за старите китайски хотели от дебелата книга. Сингапур, не ще и дума, е хубав и приятен в град, в който много добре е намерено равновесието между асфалт и зеленина, високо строителство и уютни нискоетажни кварталчета, сив бетон и разноцветни кепенци. Между блоковете китайците се забавляват с книжни дракони, палят ароматни пръчици във временни храмове-палатки, а на едно място попаднах на ритуали с музика, хартиени кукли и прескачане на огън по комшийски в храм-гараж. Как ставаше номерът огънят да лумва, точно в момента на прескока, си остава загадка. Всичко това - в рамките на традиционния ми първи пешеходен обход на нов град. Изобщо не се колебах да седна да вечерям на най-стратегическото място - крайречната улица в ситито с изглед към колониалния административен център, която представлява един низ от заведения, предлагащи целия спектър на азиатската, а също и подбрани европейска и северноамериканска кухня и стил. Спрях се на едно тайландско и похапнах кралски скариди в тъмен сос с черни гъби и салата келуан със солени рибки, задължителния ориз и сингапурско пиво. Visa да е жива и здрава!
28.07.2000 (петък)
С пълни шепи пих Цивилизация и Азия. Без да броим китайското мнозинство, тук се срещат какви ли не етнически обособености - от забрадени малайки през бели изтупани джентълмени до черни индийци, които си изсипват купичката ориз на масата и после го зобят с пръсти. Без кой знае колко задълбочени проучвания на пазара си накупих поредната партида самолетни билети. После обиколих тържищата за плетени кошници и сувенири по Арабската улица, подправки и ментета в Малка Индия, хиндуистките, будистките, таоистките, мохамеданските и християнските храмове в районите на ул. Ватерло и Серангун, за да се попилея напълно из мраморно-стъклените търговски центрове по Овощния булевард. Толкова много народ стърже по това стъргало, че рискуваш да не си намериш място за вечеря в никое от стотиците заведения за бързо и бавно хранене наоколо. Стандартът за бързохранилници са едни големи пространства с маси и столове, около които са подредени независими и предлагащи напълно различни блюда щандове. По този начин в една компания всеки може да си поръча ядене от различен чорбаджия, а после едни гениални чистачки решават сложния логистичен проблем с връщането на съдовете на съответните собственици. Напитките обикновено се предлагат на обособен щанд. Особено поплулярен е комплексът Suntec City, който се пъчи с най-големия пеещ фонтан в света. Цветомузиката обаче е твърде кичозна - изписват с лъч лични платени съобшения върху струите и пръските. В крайна сметка вечерях по хонгконгски с разни хапки (риба, салата, панирано пиле, варено яйце и жълт ориз), след като бях обядвал със супа от свински вътрешности. След вечеря реших, че 28 юли е времето, а джаз-билярд-барът на хотел Рафълс - мястото - да опитам пословичната водка-мартини на Джеймс Бонд. Тузарският хотел в колониален стил е национален паметник на културата No 1 от belle epoque и помни камера в една от сериите за агент 007. Саймън Рафълс е англичанинът, който не само е създал Сингапур през 30-те години на XIX век, но го е подредил достатъчно далновидно, че да бъде и до ден днешен пример за расово и етническо мирно съжителство и благополучие. Пропуснах да отбележа, че цял ден се забавлявах с лов на човешки образи с телеобектив - редно е и тая тежка вещ да оправдае присъствието си в раницата ми.
29.07.2000 (събота)
След като си взех самолетните билети, закусих по френски и си оправих кореспонденцията, се отдадох на една позабравена стара любов - зоологическите градини. То се е видяло, че няма да се запозная с регионалната фауна сред природата. За по-голяма автентичност избрах най-дъждовния ден в месеца. Зоопаркът е с пропорциите на държавицата - малък, но уютен и за хората и за животните. По-интересни видове ми се сториха червените панди, разни други лемури, тамарини и бантуронзи, хипопотами пигмеи. Комодските варани не са нещо особено, а на мене ми се въртеше мухата чак до остров Комодо да се разкарам заради тях. Надвечер пак се впуснах по булеварда, който олицетврява смисъла на съществуването на тоя град - Orchard Road - отсечка на сгъстяване на многоетажни базари, универсални магазини и всякакви други категории дюкяни, обслужвани от търговци от всякакви раси. Чистотата и тук е безупречна - да не повярваш, че си на пазар в Азия. На повечето места има изписани цени, но това в никакъв случай не означава, че пазаренето е табу. Цената на един фотоапарат Canon 50e, към който проявих някакво любопитство, автоматично падна с 50 долара в момента, когато си обърнах гърба. Тоя град живее от и за търговията и консумацията. Разсъжденията ми за азиатската търговия от Кота Кинабалу тук са неприложими. Морето от стоки е много по-голямо, но и клиентите не са малко. Уверих се, че пазаруването по Овощарска, съчетано с хранене навън, електронни игри, турнири по уличен баскетбол тук е начин на живот. Да не говорим, че са налице и солиден брой чужденци от цял свят, нарочно кацнали в тоя град, за да се включат във въпросната манифестация по чаршията. Напълно нормална гледка е на един и същи щанд да пазаруват подрастващи китайки, облекли се по последния вик на разголената мода и арабка (с мъжа си!), чиито черни ириси са единствената видима плът. Тази събота вечер за най-запалените си фенове булевардът предлагаше и допълнителна безплатна атракция - цялата сингапурска армия, полиция и пожарна команда премина под строй, репетирайки за парада другата седмица. Стана традиция да ме застигат танкове по чужбина. Имаше и авиационни демонстрации, които малко ме озадачиха - тези свръхзвукови изтребители дали не се чувстват като канарчета в кафез във въздушното пространство на държавата Сингапур или се предполага, че добросъседите ще проявават толерантност към тукашните празници. Докато се залисвам по танковете и дюкяните станало време за вечеря. Не знам дали жителите на Гоа в Индия разбират от течението транс в танцувалната музика на XX век, но да готвят агнешко с кокосово къри определено са големи майстори. Като прибавим и спанака със сирене по кашмирски се получава върховно удоволствие за сетивата в устната кухина. На обед пък бях предпочел печена риба в малайско-мюсюлмански стил с гарнитура от зеленчуци, омешани с ананас и жълт ориз бирияни.
30.07.2000 (неделя)
China town в китайски град - и такова чудо има на света. Властите вероятно под влияние на европейското си възпитание са пресекли о време почина на тотално обетоняване на градския пейзаж и са оставили за радост и на туристите, и на кореняците сингапурци няколко улици непокътнати във вида им отпреди 50-100 години. Непокътнати не е съвсем точно. Напротив - реставрирани и поддържани в пълния им китайски блясък във всички цветове на дъгата. Най-хубавото е, че твърде надутите като цени туристически капанчета съжителстват с махленски кафенета, в които пенсионерите си прекарват дните на сладка приказка. На една маса и под един вентилатор с няколко от тези индивиди си изпих и аз чашата чай. Недалеч заварих един импровизиран битпазар с разстлани розгозките на група граждани, възпрепятсвани да се занимават с тръговия през делничните дни. Картината се допълва със смесващите се в простима дизхармония песнопения от съседния будистки храм и от евангелистката сбирка в читалището, както и от ритмите на тъпана, под които деца упражняват стъпките от традиционна китайска улична опера в нечий заден двор, надзиравани от възрастен ментор. Съзнателно избягвам да обръщам писмено внимание на тривиални инфраструктурни обекти като летищата, но летище Сингапур е по-особен случай. То е една от основните забележителности на града, а миналата година беше спечелило първо място в английската класация на ползващите въздушен транспорт пътешественици. Изобщо не е токлова голямо, колкото си го представях, не изглежда по-натоварено например от Gatwick, нито пък е някакъв архитектурен шедьовър. Обаче е уютно, човешко и предлага глезотии от рода на храна на улични цени, сауна, кактусова горичка в къта за пушачи.
Чакаше ме Индонезия ...
Илюстрации:
[линк]
Re: Сингапурски записки
Привет :)
Много интересен и поучителен пътепис, разпечатах си го да си го имам като отида там, да гледам какви манджи да си поръчвам ;) То това май ми е най-неясната и страшна част - храната. Хем ще ми се иска всичко да опитам, хем ще ме е страх да не се натровя нещо, пък и сигурно няма да имам време да опитам от всичко ...
Много интересен и поучителен пътепис, разпечатах си го да си го имам като отида там, да гледам какви манджи да си поръчвам ;) То това май ми е най-неясната и страшна част - храната. Хем ще ми се иска всичко да опитам, хем ще ме е страх да не се натровя нещо, пък и сигурно няма да имам време да опитам от всичко ...
Re: Сингапурски записки
Za hranata v Singapur hich ne se trevozhi; toi e izvesten v tsiala Azia s tova che predlaga nai-goliamoto raznoobrazie na hrana v raiona - kitaiska, malaiziiska, indiiska, arabska, indoneziiska, tailandska.... i e naistina mnogo vkusno.
Ne izchetoh tselia putepis otgore, i ne znam spomenavashe li Night Safari - dosta interesno, samo kusno vecher... Sushto ostrov Santosa, koito e goliam uveselitelen park ... i shopping, shopping, shopping...
Obache SIngapur se razglezhda za 3 dni samo, ne e mngo goliam. AKO imash vreme, opitai Thailand ili Malaysia, struva si!!!!!!!!!!!!!!!! I putiat shte izleze okolo 70-80 dolara edna posoka do Bangkok naprimer, ako priiatelkata ti se ogleda za namalenia malko po-otrano...
Priiatno izkarvane!
Ne izchetoh tselia putepis otgore, i ne znam spomenavashe li Night Safari - dosta interesno, samo kusno vecher... Sushto ostrov Santosa, koito e goliam uveselitelen park ... i shopping, shopping, shopping...
Obache SIngapur se razglezhda za 3 dni samo, ne e mngo goliam. AKO imash vreme, opitai Thailand ili Malaysia, struva si!!!!!!!!!!!!!!!! I putiat shte izleze okolo 70-80 dolara edna posoka do Bangkok naprimer, ako priiatelkata ti se ogleda za namalenia malko po-otrano...
Priiatno izkarvane!
Re: Сингапурски записки
Nia evtino e da se patuva s Turkish airlines no ot Istanbul, do tam mogesh da stignesh s reis.
Singapur e krasivo no naistina niama kakvo da se vidi i pravi poveche moge bi ot sedmiza, osobeno ako ne smiatash da pazaruvash
Az lichno preporachvam da posetish Thailand (ne Malaisia) goliama strana v koito ima mnogo da se vidi. Ako obichash more na ug sa edni ot nai krasivite ostrovi pone koito az sam vigdala. nie biahme tam 2 meseza i prekarahme chudesno (a sashto e mnogo evtino) Ako iskash preporaki za Thailand pishi shte se radvam da ti pomogna
Singapur e krasivo no naistina niama kakvo da se vidi i pravi poveche moge bi ot sedmiza, osobeno ako ne smiatash da pazaruvash
Az lichno preporachvam da posetish Thailand (ne Malaisia) goliama strana v koito ima mnogo da se vidi. Ako obichash more na ug sa edni ot nai krasivite ostrovi pone koito az sam vigdala. nie biahme tam 2 meseza i prekarahme chudesno (a sashto e mnogo evtino) Ako iskash preporaki za Thailand pishi shte se radvam da ti pomogna
Re: Сингапур
Naj-izgodno s Turkish Air lines ~850$ (return). Poseti Santosa, Pualo Ubin, Sisters irelands, ......Po-eftini hoteli ima na West Coast : Roxy, Paramaunt.........****.......ne tyrsi hotel na Orchard road ili na Marina Bay. Otsedni pyrvo nqkyde, a posle....:))jivotyt 6te te nau4i. :) Pohapni na Klaek Quay i Boat Quay.........Morska hrana na West Coast.
:))Good luck!
:))Good luck!