пани4ески страх

НЕ знам дали е уместно изобщо да ви занимавам..но все пак
Маика съм на прекрасно моми4е на 13години.страшно имам желание да забременеия и да родя пак.....но изпитвам пани4ески ужас от раждането.А при първото нямах никакви проблеми...родих за няколко 4аса.Господи как искам да изпитам това усещане отново,но припадам само при мисълта за раждането.На 33 съм биологи4ния ми 4асовник тика неспирно......а съм обградена от лЮбов и внимание от съпруга ми,а тои толова силно желае още едно дете.Говорим постоянно на тази тема.....готов е на вси4ко каквото си пожелая.Дали ще се реша...толкова ме е страх

Ами какво чакате?
За болката-няма страшно.Епидуралната упойка я игнорира изцяло.
За мен проблемът е в 9-те месеца бременност.Необходимо е много търпение и воля за пушачките.
Wazno e i otnoshenieto na deteto wi po waprosa,zashtoto tia e golemichka i e wazmozno da proiawi rewnost za wnimanieto wi.

Готова съм на вси4ко,и при първата бременност отказах цигарите и сега пак ще го направя.Деветте месеца ми се струват направо Сън в лятна нощ само като си представия ...раждането.Дали да не опитаме.....и дъщеря ми ......и тя ме4тае отдавна за бебе.срам ме е от себе си.

Ама ти сериозно ли ??? Заради един ден, който ще забравиш за 1 седмица ще се лишиш от такава радост? И то с подрепата на таткото и сестричката!
А и сега навсякъде можеш да си поискаш упойка.

да сериозно......и дъщеря ми заминават утре за три дни в Португалия... (с баба си и леля си)там има едно място Фатима ...мястото където на три ов4ар4ета се е появила Дева Мария.Та на това място ходят хората да се молят за здраве.Казват 4е ако ходиш там по някаква пътека на колене,ще ти се сбъдне желанието.Ве4е предполагам какво си е намислила малката.какво представляват тези упойки...отдавна не съм се сблъсквала с тези проблеми и нищо не ми е ясно.

Ама това с упойката не винаги става, защото трябва да имаш пет см. разкритие, за да ти я бият, а аз за цял ден зверски контракции на няколко минути стигнах едва до 3см. и през цялото време питах за упойка, ама нъц...след което се наложи секцио...
И все пак при теб ще е второ раждане, ще стане за нула време, няма какво да му се плашиш!(Бърди, това не беше за теб)

Няма такова нещо. Епидурална могат да ти сложат и в началото - стига да е станало ясно дали раждаш или не. Спинална слагат на 6см, защото държи само 2ч. Епидуралната се дозира по малко и могат да те обезболяват по-дълго време. За съжаление по неизвестни за мен причини някои лекари слагат спинални на раждащи нормално. Аз раждах нормално със спинална и въпреки, че ме индуцираха 8ч преди да родя, не мога да кажа че съм имала страшни болки.
При второ раждане с упойка хич нама да се разбере боли ли или не :-))) Хайде по-смело :-))) Гледането на деца е много по-трудно от раждането.

Аз също знам,Че епидуралната се слага в наЧалото.Наи-добре ,когато жената е с около 3 см.разкритие.Така поне казват лекарите тук....Оставя се катетър и ако се наложи се слага нова доза.

Аз раждах със секцио и с пълна упойка/така се наложи/. Не съм усетила никаква болка и все едно, че не съм раждала, защото нямам и никакви спомени от самото раждане. Мен специално, това ме депресира доста, защото се чувствам, сякаш съм отсъствала от един от най-важните моменти в живота ми.
Но мисълта ми беше, че може би, това е вариант за теб, щом се страхуваш толкова много от болката.

Поздрави

Здравей!
Разликата между моите деца е 11,6 г.Само дето голямото е момче.

Аз изпитвах същия страх от раждането и не само от него. Живота ми беше улегнал, утъпкан...съвсем различни по характер грижи за дете.
Бях чувала какво ли не за раждането с такава разлика в годините. Даже се шегуваха че съм втори път първескиня представяш ли си? Отдавна тялото ми било "забравило" че съм раждала, пък и годините...Глупости на търкалета. Второто раждане беше песен. При мен си беше нормално, без упойки - само с5 индукция защото преносвах. Но всичко трая 3 часа - от лягането на леглото до първия плач на Сиси. Имам приятелки които също родиха 2-рите си дечица скоро и са единодушни, че е по-лесно и бързо.
Не се страхувай!

Успех!

Е какво, мен лъгали ли са ме?Явно зависи и от други фактори, за които не знаем и на които не съм отговаряла

Изглежда напълно съзнателно и ти, и семейството ти сте готови и искате дете.
А паниката е нещо съвсем различно от здравия разум. Каквито и аргументи да ти представят - че вторият път е по-лесно, че има упойки, че всички са минали по тоя път - това пак са аргументи на разума.
Според мен или имаш някаква по-дълбока емоциална или психологическа дилема, която все още не си преодоляла, или това просто си е паника, на която можеш да се отдадеш с пълна сила, а можеш и съзнателно да потискаш и да и противостоиш не само с разумни съвети, а и с чисто емоционална и психологическа мотивировка - от твоя страна и от страна на близките ти.

Ако звучи неясно - имам предвид, че ако паниката се е появила безпричинно, тя би трябвало и безпричинно да изчезне - с повече позитивизъм и внимание ще я преодолееш.

D:\Clipart\Design\SHADOWS\KISSING.WMF

Ами знам ли? На мен лекарите ми казаха, че спиналната упойка била за предпочитане. Нямах от къде да получа информация, а и не ми е минавало през ума да попитам. Бях пуснала преди много време такъв въпрос тук и лекарите ми отговориха, че не им е ясно защо е за предпочитане - при нормално раждане се използва най-вече епидурална. Но през този ден в болницата всички раждаха със спинална. Явно при другия анестезиолог е друго :-))))) Трудно е да им се хване нишката на логиката :-)))))))))

Всички лекари, скоито съм говорила по въпроса (в БГ) казват, че епидурална упойка се поставя при разкритие от 5 см и стабилна родова дейност. Иначе може да се преустановят контракциите, така че нещата май не са така както изглеждат....

....Права си...сигурно проблема е някъде другъде не само пани4еския страх.За това гивори и постоянното отлагане от рода...по късно нека сега свърша еди коя си работа,нека да не е зимно бебе(дъщеря ми е родена март и мисля 4е това е наи хубавия сезон да се роди едно бебе), и когато видя бременна жена и колко красота и вели4ие има във неия си какзвам СЕГА ИЛИ НИКОГА,но пак излиза нещо и отлагам.(казвам отлагам защото съпруга ми ме е оставил да реша аз когато съм готова).Не знам дали някоя от вас се е изправяла на такъв кошмарен кръстопът,но се 4увствам ужасно.И паниката от раждането...тя неминуемо ме връхлита ....знам 4е във вашите о4и сигурно изглеждам смешна,но при мен ситуацията е такава.А може би трябва да потърся психоаналитик ,за да преодолея този страх.

Да, и на мен това ми казваха, а как ми идеше да удуша някой!