А мъжете ни?

55 отговора 3236 прегледа
#1

А мъжете ни?

Искам да ви попитам, как приемат мъжете ви факта , че мечтаното забременяване все не става и не става? Шашкат ли се, притесняват ли се, успокояват ли ви? А как се отнасят роднините ви към проблема и в частност неговоте родители?

Отговор
в отговор на miroslava #2

Re: А мъжете ни?

Около мене никой не се притеснява. Никой не пита за бебе, въпреки че сме женени от ~1 година. Моите родители са в БГ, неговите са далече.
А той е толкова оптимистично настроен... само ме окуражава и ми казва даже, че няма нужда да се изследвам и лекувам , защото всичко ми било наред. Щяло да стане без проблем!?! Аз съм много по-притеснена от него. Но представаям си колко по-зле щях да съм, ако постоянно някой ми натякваше, че ми е време. Иначе моя мъж обича да набляга на секса - това, казва, било най-сигурното лечение. хехехе


Който търси, ще намери!
Отговор
в отговор на miroslava #3

Re: А мъжете ни?

Моят мъж е толкова ангажиран с работа,че чак му се обиждам понякога,имам чувството,че ако аз не задействам нещата,той нищо няма да направи...Но в крайна сметка го разбирам,защото той е основният финансов фактор в семействотоа това е доста важно..Иначе прави каквото му се каже,чат-пат проявява инициатива. Аз не си позволявам да се вайкам пред него,знам,че ме подкрепя изцяло и няма смисъл да го стресирам допълнително.От началото на тази година работата му е страшно много ,отнема му почти цялото време. Освен това той е пестелив откъм показност на чувства,но виждам,че вътрешно се тормози..
Майка му не ни се бърка изобщо. Може да се определи като незаинтересованост,но едва ли,тя е доста възрастна..Моите родители много искат да си имаме бебе.
А познатите и роднините си мислят,че просто не бързаме.Малко хора знаят,че имаме проблем...Ние така и изглеждаме - пътуваме често,купони,кръчми (е ,поне така беше до-скоро:)),изобщо хора които си "живеят живота" и не бързат за дете...

Отговор
в отговор на Pyжa #4

Re: А мъжете ни?

О,да ,и моя набляга на секса като най-сигурно лекарство

Отговор
в отговор на Wildberry #5

Re: А мъжете ни?

И моят мъж е като на Ружа- вярва, че всичко е наред и само напразно се притеснявамГолям оптимист е и когато усети, че гърдите са ми по-напрегнати /за съжаление не ми се случва често/ ми подхвърля някоя и друга закачка, че имаме повод. Той също "набляга на секса" . А свекърва ми е цветеСлава Богу не ме притеснява с излишни въпроси, което много би ме натоварило (и без това съм достатъчно чувствителна на темата). А иначе и ние обясняваме, че не бързаме.

Отговор
в отговор на miroslava #6

Re: А мъжете ни?

Моят съпруг е точен в това отношение, може би защото все пак имаме едно детенце.Всеки път обаче, като ми дойде М., остава безкрайно разочарован...все се чуди как така не могат да разберат точно какво става и защо не мога да забременея...Той много пътува и все се ядосва, че може би това е една от причините.
А за другите, сме казали само на една приятелка, която също мина през стерилитет и роди момченце...тя ми е като опора.На другите хора казваме, че има време...На родителите също...Според мен, колкото по-малко хора знаят, е по-добре...Всъшност, като се замисля, надали има значение...
Трябва да търсим хармония в себе си и в половинката, другите хора си имат техни си проблеми за решаване..
Поздрави


Отговор
в отговор на miroslava #7

Re: А мъжете ни?

МОЯ съпруг счита че по света имало достатъчно хора и не е наложително и той да имал дете не било необходимосто било приятно но не на всяка цена -РОдителите му си мълчат от време на време се усеща напрежение че някои иска нещо да попита по темата но си мълчат а аз избягвам да ги посещавам защото знам че вината е и моя за това да не мога да имам деца -Моите родители също си мълчат след като изясних причината и не питат е изслушах разни коментари на които тук не им е мястото заболяме повече от очакваното и сега си мълча правя каквото сметна за добре и толкова-ПОЗНАТИТЕ са нещо по неприятно все питат аз вече не им обръщам внимание а казвам Божа работа е това беше-

Отговор
в отговор на avgust #8

Re: А мъжете ни?

Не знам, понякога чуствам че съм разочаровала съпруга ми, че може би ако е знаел, че ще имаме проблеми е нямало да се ожени за мен...Такива работи...После ми минава! Той е страхотен човек, имам голям късмет с него, един ден ако си имаме момченце, ще носи неговото име....

Отговор
в отговор на miroslava #9

Re: А мъжете ни?

И АЗ съм разочарована но от факта че за него това не е важно каза ми че това си е моя идея той не се вълнувал от мисълта за баща а и бил вече на години за което е и прав -Виж ако аз знаех че имах проблеми вероятно нямаше да се омъжвам това е сигурно но той определено би ме взел и така че дори и с деца просто друго мислене-Не мисля МИРА че някой може да те обвинява а аз не съм сигурна че вината е в теб -Това което изчетох ми звучи малко как да се изразя пресилено че имаш някакъв доброкачествен тумор ли какво беше не им вярвам може и да е така но да направят нещо по въпроса за какво те тъпчат с лекарства

Отговор
в отговор на miroslava #10

Re: А мъжете ни?

Аз засега съм много доволна от половинката ми.Много ми съ4уства( не ме съжалява) и помага.А и преди да се ожени за мен знаеше за проблема ми.Най-много ми харесва 4е е страшен оптимист и ми вдъхва енергия да не се предавам.А секса въобще не ни е пострадал от Проблемът.
По ред при4ини взаимоотнишенията с неговитв родители са доста студени,дори никакви.Та поне оттази страна няма тормозене на тема внуци.Майка много страда 4е си нямам поколение,но не го показва.

Отговор
в отговор на miroslava #11

до Мирослава

Позволих си да пусна този постинг защото видях една оферта,но отговорът беше невъзможен.Виждам,че и при мен се е получило същото,даже номерът на телефонът ми е изтрит.
Цензурата никога не е водила до положително резултати.
[линк]

Отговор
в отговор на Гинekoлor #12

Трифонов,

Съветвам ви да се регистрирате и да създавате конфликти на ниво лични бележки! Не знам защо бяхте решили, че можете да пускате обяви и да търсите донори на сперма тук, не мислите ли че е неуместно? Явно не! Д-р Трифонов, истина е че имам определено мнение за вас, но е истина също така, че вие не правите нищо, за да го промените! Ако можете да помогнете на някое от момичетата, направете го или просто не се занимавайте с нас!

А за офертата от преди 10-15 дни на Калоян, държа да ви кажа, че тя беше шега и момчето ми писа да я изтрия, но аз само я заключих! Казвам, Ви го, въпреки, че не ви държа никакви обяснения и става въпрос за лична кореспондения между мен и него !
Това беше по повод на обвиненията в цензура!

Мирослава

Редактирано от miroslava на

Отговор
#13

Re: А мъжете ни?

На моменти се замислям, че който беше казал " че природата е неумолима изравнителка" е бил много прав...Около мен с пълно с разпадащи се семейства, които имат по 2 деца и въобще не са сплотени, а нас като че ли нещастието ни сплоти още повече....Но на моменти ми става много мъчно, когато съпруга ми се захласне по някое чуждо бебе и започне да му говори и т.н., знаете за какво става въпрос!

Отговор
в отговор на miroslava #14

Re: А мъжете ни?

Моят мъж беше доста отчаян в началото, когато ни казваха че проблема е в него, но постепенно взе да свиква и сега когато взеха да ми намират на мен косури съвсем се успокои. Струва ми се вече живее с мисълта че при него всичко е Окей и аз съм тази която трябва нещо да прави по въпроса.
Майка му директно нищо не ми е казвала, но ми изпращаше по него разни рецепти за билкови отвари за промивка, въпреки че както много добре и беше обяснил - той има проблем! По-неприятното беше, че тези рецепти и ги даваха нейни братовчедки, демек цялата рода се беше заела да ме лекува и да ни одумва естествено. Страшно се нервирах и няколко пъти издадох приказ - по нашия проблем имаме право да говорим само ние двамата и НИКОЙ ДРУГ!
Моите родители - май най-големия тормоз идва от тях!
Когато проблема беше само в съпруга ми ми се казваше *Ей нямаш късмет!Къде го намери тоя...!?* естествено зад гърба му, което ставаше повод за страшни кавги между мен и тях. Сега когато все повече се говори, че и при мен нещата не са розови - те отказват да го възприемат и мислят че това изобщо не е вярно. Постоянно се чуват изказвания от рода *Ей сега му е времето да гледам внуци, ама...!* Много пъти съм се опитвала да им обясня, спокойно че по този начин никак не ми помагат, а само ме стресират, но кой да си отвори ушите- промяна никаква! Казвала съм им че нямат право да ми навират в очите тяхната мъка от липсата на внуци, тъй като този който най-много страда съм аз и ако не искат да ми помогнат то поне да не ми вредят, но....!

Отговор
в отговор на miroslava #15

Re: А мъжете ни?

Ox Mira,
Po niakakva ironia na sadbata okolo men sashto e palno s raspadashti se semeistva s DEZA ili s momicheta,koito si praviat vtoro dete, sa da sadarshat sapruga si ... i tova estestveno ne pomaga i brakat vse pak se raspada. Ne snam. V Kipar tova e nai-golemiat problem na shenite-mashete se rasveshdat i se sheniat sa chushdenki. Poniakoga taka iskukvam, che sapochvam da si mislia, che omrasata kam nas chushdenkite ni rasboliava. Snam li veche .... Opredeleno i as stradam kogato toi se saigrava s chushdite deza. I Boga mi ne e savist. Prosto se pitam " E sashto da si niamame i nie?"

Отговор
в отговор на Hoвa #16

Re: А мъжете ни?

За пореден път се убеждавам, че след като децата пораснат, родителите стават големи егоисти! Мда...

Отговор
в отговор на Hoвa #17

Re: А мъжете ни?

Sachuvstvam ti iskreno sa povedenieto na tvoite roditeli.Danoi se vrasumiat, sa da ne te naraniavat. Sa negovite... sa men te prosto niamat snachenie. Tehniat nepukisam nas spezialno ni sploti oshte poveche, sashtoto v trudnite migove sa sapruga mi AS SAM DO NEGO, a na tiah ne im dreme. Taka che toi snae , che sam mu podkrepa sa VSICHKO i satova me obicha oshte poveche. Misli si edin den katosi imame bebeta + prekrasnite ni otnoshenia......... tooooolkova shte e hubavo nALI????

Отговор
в отговор на nadiaKF #18

Re: А мъжете ни?

Взе ми думите от устата! Фактически ние си имаме прекрасни семейства и едни ден не знам, сигурно ще сме на седмото небе! А иначе и при нас споннтанния секс хич го няма!

Отговор
#19

Re: А мъжете ни?

Zdraveite ! Iskam da spodelia s vas i moiata muka>Moiat suprug e razveden i ot !-ia brak ima dete, no kogato reshihme seriozno da se zaemem s pravene na nashe dete se okaza, che spermogramata mu e mnogo zle-70% nepodvijni! Kajete mi na kakvo moje da se dulji tova pri polojenieche toi ne e boleduval ot nishto! Az imam podozrenia, che bivshata, go e premetnala, za da go vurje, zashtoto znam ot negovi stari poznati, che tia e imala fiks ideia, toi da i napravi dete. Vie kak mislite?

Отговор
в отговор на nena #20

Re: А мъжете ни?

30% не е чак толкова зле и е много лесно поправимо, не губете време а посетете андролог! А иначе за бившата и при 90% подвижни може да го е "метнала" не мислиш ли?
Мира

Отговор