ЗАЩО?

Защо момчета се сражавате,
добрия тон не уважавате,
внимание клубно да спечелите,
слова-кинжали вие мерите?
Какво и на кого доказвате?

Не знаете ли - сила са словата,
с вибрация ни свързват с небесата.
От ваште низки крамоли,
признавам си, сърцето ме боли.
И нищо, че това не ви засяга,
на гордия ви дух не му приляга
на външните ефекти да залага.

Смирете низшия си Аз,
та висшият да блесне в вас!

"момчета"?!?
много,мно-о-о-го едностранчиво...
я дай пак!

everybody,be cool,it's a robbery!!!

Докато има хубавици,
моми, богини и кралици,
ще има повод за борби,
че имат те предпочитания,
без да посочват основания.
Приемем ли се за души,
пожарът ще се потуши.

Мене, ако питаш, предпочитание....

Недей да потушаваш пожара.
Ти не търсиш ли красотата? ... в песента на птиците , в планинското поточе , в разцъфналите рози, в детските очи , а и не само в детските
Търсенето на красотата не е проблем, проблема идва в желанието за притежание.

Така е, но да не е пожар, а хубав огън, грижовно поддържан!!!

"Търсенето на красотата не е проблем, проблема идва в желанието за притежание." Точно от там идва .......

Аха , така е , съгласен съм. Пожара е неконтролируем и последствията могат да бъдат много опасни.
Макар че , ... гледала ли си пожар? Много ме е въодушевило наблюдението , ... що тъй?!?

...може да си бил пожарникар в предишния си живот?!

/само предположение :))/

Не е, не е, засегнат съм.
Щом чух за болки в сърцето...веднага ставам на "стенокардин".
Ако има още болка оплачи се.

По скоро съм палил пожар и после съм се възхищавал на гледката!

Никой не е минал без пожар, в реда на нещата си е.

Тук ти пускам нещо, както аз съм го усетила...

Огън
Досещам се какво е нужно,
но още да го правя не умея.
Да съм готова пламъка да укротя,
да се науча тих да го поддържам.
Ако му хвърлят съчки,
аз водица да му пръсна,
започне ли да тлее, съчки да потърся.
Сега избирам кого на огъня да топля,
а хвърлят ли ми много съчки,
пожар избухва и не го владея.
Небето пътя ми показа –
спокойно трябва всичко да приемам,
да сгрявам имащия нужда,
за всяка съчка да благодаря,
грижливо пламъка да пазя,
да не опари някого или угасне.

Вниманието вече е спокойно,
оттегли се достойно от полето бойно.
Стенокардина вече си получи,
поредното уроче си научи.

Това ми звучи , като "използване на атома за мирни цели"
Ама то си е пак така , де - огъня е хубаво нещо.
"да сгрявам имащия нужда" - всеки има нужда, въпрос на поносимост.

...поносимост, възприемчивост, доверие.......

Може да се продължи, ама най-хубаво да се мине на самоподдържащ режим на горене...

Стихчето е писано 1995г. Оттогава много вода изтече и друга съм вече...

Ами дай нещо писано оня ден, за да видя кава си вече, явно многото вода изтекла от тогава не е угасила огъня , но не е допуснала и пожар.

Ами аз все си пиша тия дни, не ме ли разбра вече...

"Не се гаси туй, що не гасне..."

Трудно разбирам аз, повече обяснения ми трябват.
Продължавай да ми обясняваш!

Нямам такива впечатления от тебе, ама щом казваш - ще продължавам ...

Впечатленията за някой винаги подлежат на актуализация.В някои от случаите това е заради самите нас - щото виждаме това , което ни се иска.
Ами наистина очаквам да продължиш!

Точно това, което очаквах написа...

Думата "впечатление" говори за нещо повърхностно, нарочно я употребих и ти правилно се хвана за нея. И аз на твое място това бих забелязала.

Знаеш ли, от доста време просто гледам да виждам, не само каквото ми харесва, а колкото може по-всеобхватно. Дали успявам и колко, не знам, но го правя с радост, защото се уча да приемам всичко и всички около мене като част от мене.

Сега ще изчезна за някой и друг час, че имам бая работа. Приказката е сладка, но и действия си трябват...