Да се разделим ли...?

Обичам го както никой друг, но връзката ни е обречена. И то защото е доста по-малък от мен (8год.) Зная, че той за първи път обича така, но е достатъчно честен да си признае, че вероятно след време ще пожелае и други жени.
Но за да изживеем тази любов аз трябва да напусна един човек, когото мисля все още обичам и ужасно уважавам. Опитвам да си представя живота без един от двамата и ... боли ме и за двамата. Признавам си и че ме страх от самотата след тази приказна, нежна, всеизпълваща, но и обречена връзка.
Болката от раздялата и за двама ни е непоносима. Опитваме да не се виждаме и чуваме, но аз всяка вечер му пожелавам "лека нощ" с sms, а сутрин той ми звънва, казва ми "обичам те" и ми затваря, и така вече две седмици. Последният път като се видяхме не можехме да задържаме сълзите си, докосвахме се, целувахме се, гледахме се, прегръщахме се, и пак плачехме и проклинахме как може да е толкова невъзможно да сме едно.
Трябва да се преборя със себе си, за себе си. Но колко е трудно по дяволите.
Търся мнения, съвети, опит и ... не знам, май търся знак?
Но моля Ви не плюйте много!

Влюбен в любовта

Едва ли на такъв въпрос може да се даде съвет....очевидно е,че ти си влюбена.....Също толкова очевидно е,че имаш нужда от тази любов(не казвам точно с този мъж,но точно от любов в която ти да си влюбена ..).Колкото и разумни доводи да чуеш за това,за което питаш...ти в същност ги знаеш,нали?Липсва ти решителност да вземеш сама решение....или казано още по-ясно....да поемеш отговорност...
Всъщност.....какво те спира да вземеш решение?
1.Разликата във възрастта ли?
2.Общественото мнение ли?
3.Това,че той някога би погледнал друга жена?
4.Едва ли е любовта към другия мъж,защото там очевидно нещо липсва,дори да не искаш да си го признаеш(нещо в твоите чувства,а не в качествата на мъжа)
5.Чувство на дълг към деца?
6.Зависимост -материална?
7.......
Казваш да не те упрекваме много..Кой би могъл да те съди за това,че си влюбена?Каквото и решение да вземеш,който и да те е подтикнал към него в крайна сметка и отговорността за него и последствията ще са за теб..На нас отстрани ни е лесно да даваме ъкъл и да гледаме сеир(доста грубо се изразих,но в повечето случаи е вярно)…най-добрия съвет,който мога да ти дам е да послушаш сърцето си..или разума си..?

Знаеш,че това,което изпитваш сега,няма да е вечно...(дори да не е пречката във възрастта..)Тогава,защо просто не изживееш тази любов докъто съществува и е възможна без излишен драматизъм?

.Ostani s maja ,s kojto si.No ne propuskaj da izjivee6 tova 4uvstvo.Tova verojatno ne e istinska lubov, a e do6lo da zapalni njakakva praznota.6te dojde momenta, v kojto 6te se razdelite, a za teb 6te ostanat prekrasni spomeni.Samata az sam se sblaskvala s podoben problem, no stignah do izvoda, 4e trjabva da go izjivej i da si otide.

Гледай смело напред и изживейте всичко докрай!
Аз съм мъж. Бях в подобна ситуация (разлика 5 г.). Знай, че всичко свършва (а как ми се иска да не съм прав!) Животът и мъжът си искат своето! Рано или късно! Повярвай ми! След силното влюбване и привличане следва охлаждане на отношенията и само силна интелектуална връзка може да крепи нещата здраво. Но възрастта и половото желание са два фактора, с които не можем да се борим. Жената е по-зависима от възрастовия фактор и той влияе много лошо на отношенията (жената става мнителна, ревнива ... и сама проваля нещата и гони мъжа несъзнателно с поведението си ... trade mark - изпитано на гърба ми) И въпреки това търся и желая връзка: силна и нежна, истинска, защото да ти призная: МНОГО МИ ЛИПСВА! ИМАМ ОГРОМНА НУЖДА ОТ ЛЮБОВ! В момента плача защото ми е мъчно, но ти се радвай за вас, защото имаш всичко това СЕГА. Радвай се и живей пълноценно. После ще имаш мили спомени и добро приятелство(, ако не провалиш нещата сама)
С поздрав,[изчервявам се/izchervqvam se]

които не се срамуват да си признаят,че са обичали така.....
Вярно е,че жените сами проваляме всичко много често,но във връзка като тази...ами жената тръгва с мисълта,че връзката е обречена....как да не ти е жал?Съвсем друго би било,ако тя поне малко вярваше във някакво бъдеще на връзката.....дори хипотетично....тогава,въпросът какво да правя би бил правилен...а сега....Ами сега нищо друго не остава за правене,освен да изживее това чувство и да му се радва,докато го има.....И ако успее....ще го има по-дълго време....защото аз вярвам,че чувствата нямат възрастови граници......
Пожелавам ти и на теб да намериш своето ново завоевание...и дано се окаже по-малко мнително и ревниво.....макар,че уверявам те,жените никак не обичат да делят любимите си мъже....

"Изживей го!" е мнението на публиката. Колкото повече "не трябва" и "не може", толкова е по-сладко. Мъчението е сладко, сълзите наподобяват оргазъм, луди сте един по друг, света, живота, всичко е против вас, и това ви дърпа един към друг неудържимо. Дежаву. страхотно е:-) Наслаждаваите се гълъбчета, не пропускайте тези моменти на луда страст. Мила, само си пази гърба докато премине урагана, онзи другият е важният. Ще успееш! Вярвам в жените- Вивас ле кучкес!:-))

Zasto pak da e obrechena vrazkata? Ne moga da razbera kakvi sa tezi predrazsadatzi - ta kakvo sa 8 godini? E, vjarno e, zavisi na kakva vazrast - 24/16, da rechem, ne bih preporachala. Edinijat ste e dete i estestveno njamate nisto obsto v duhovno otnoshenie. No sled 25 godini tova ne e razlika za kojato dori trjabva da se govori, kamo li da e opredeljasta.

Ima mnogo neizvestni v tova uravnenie (ne spomenavash omajena li si, imash li detza i drugi podrobnosti), no zvuchi kato che li naj-golemijat problem e razlikata vav vazrastta... spored men e napravo glupavo. Na nikogo ne mu e izpisana vazrastta na cheloto. Zavisi kak se chuvstva, izglejda, darji.

Колко си прав(а)!

Mnogo gotino mnenie
A ti jena li si ili maj?

Майя,докога ще правиш хората нещастни???Точно заради тия ти постъпки си нещастна....ама си много руса и тъпа за да го проумееш....

Страстта се изживява. Свободно, т.е. поемаш и хубавото (обичта, лудостта и т.н.), и лошото (бъдеща самота и т.н.) В същото време освободи другия (уважителния) от лъжите си.... Не може човек, било това и "овенка" да има всичнко на този свят Патилите хора казват "от двата стола - на земята"

Ние сме заедно от близо година (ирония - в събота става година, а ние не се виждаме в момента) и няма охладняване, а напротив. Понякога дори сме се питали може ли и докъде да става все по-хубаво, нормално ли е да е толкова... ТОВА, защото когато сме заедно сякаш сме в приказка. Никога не забравяме да сме до болка честни един с друг и вероятно и заради това съм нерешителна - признаваме си и грозните истини. А факта, че той ще си "попълни тефтерчето" с още някоя и друга съм го приела отдавна, не съм от типа скучаеща, ревнива домакиня, чието единствено хоби е живота на половинката.
Толкова го обичам, че си мисля че след време дори ще поискам дете от него, а тогава...? Сега е на 22, не мисля че за един мъж е време за ... такива неща. И сигурно няма да е честно да го искам... Това е проблема на разликата, а не чувствата.
А ти (или тя) защо провалихте ТОВА, което толкова ти липсва и искаш. Ако ти се говори...

Влюбен в любовта

Женен съм! Тя поиска "всичко или нищо" по най-бруталния начн. А имаше почти всичко...

Чуй съвета ми:
Зарежи тия форуми и "празни" приказки. Колкото и да се пише тук, почти всеки, който има някакъв опит, ще ти каже "ЖИВЕЙ!".

Живей пълноценно, давай любов и получавай такава от човека, който обичаш! Това е! И не мисли глупости! не си губете времето с рев и самосъжаления! Не си харчете парите за SMS и телефони. Бъдете заедно тогава и толкова, колкото поискате и можете! Потъвайте в чувствата си, живейте в приказката... И знайте, че всичко свършва някога (ден, година,100 години...) и няма утре - всичко, което имаш е ДНЕС!!!
Ще ми се да ви видя щастливи, без глупости в главите. Ако не съм ясен, прочетете началото на приказката "Нероден Петко" и се надявам да разберете, че:
- или ви харесва да се самоизмъчвате така трагично, да усещате и предизвиквате болката в най-хубавите си моменти.....и т.н...и т.н... и сте се намерили един друг , като подходящи обекти;
- или сте загубили една година от живота си в празни вайкания и е време да прогледнете!

Кое от двете? Отговорете си СЕГА и живейте с отговорността на решението си!

samo taka!!
Ako wseki viweeshe za miga,za denja,ako mojehme da se radwame na towa,koeto imame,wmesto da se pitame zashto njamame oshte i oshte ili wsichko...wsichki shtiahme da sme po-shtastliwi....i zawyrsheni...

milo,ako iskash da produljim temata mi pishi - moiat adres e- lusky,girl.dir.bg
v momenta izjiviavam podobna dilema.4uvstvam se ujasno samotna zashtoto
ne moga da obsujdam vruzkata si s nikogo.

Pishi mi molia te pri men situaciata e absolutno identichna s tvoiata - samoten@hotmail.com

1.Разликата във възрастта ли? - донякъде!
2.Общественото мнение ли? - не ми пука за него (освен родителите)
3.Това,че той някога би погледнал друга жена? - приела съм го!
4.Едва ли е любовта към другия мъж,защото там очевидно нещо липсва,дори да не искаш да си го признаеш(нещо в твоите чувства,а не в качествата на мъжа) - ах, колко си права???
5.Чувство на дълг към деца? - за щастие още ги нямам.
6.Зависимост -материална? - малко, но несъществено
7....... - толкова го обичам, а толкова ме е страх - тъпо нали?
Извод: Аз си го знам, но набирам смелост да скоча от високото.
Някога не изпитвах страх от любовта, но за тези години нещо се случи и ето... На моменти се ядосвам на себе си, че мога да съм толкова нерешителна - не бях такава. Забравила съм да се боря докрая. Дали времето ще даде сигурност или ще замъти още повече нещата?

Влюбен в любовта

Sledi6 me i v internet li?