Боли...

ме кура. Нема да ми е гадно в единствения ми живот, заради нещо такова! Не искам и да ме мъчи чувство за вина! Не наранявам никой, ппросто се грижа за себе си!

jena e kat ribata

Гледай на прет и да не ти пука,аз сйщо съм бил в твоето положение.
УСПЕХ

Какво правя?!Благодаря му за урока, ако имам енергия му давам такъв ако не оставям на съдбата да му даде...


Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Ако те прекарат втори път по същия начин значи си го заслужаваш.
Това сега ще го преглътнеш някак си:)))

ne, a mi trjabva6e :)))

zaslujaval siaide az otivam che ma chakat alkoholite

jena e kat ribata

Nie vsichki sme egoisti i vinagi mislim za sobstvenoto si dobruvane. A poniakoga i za chuzhdoto. I ako az vizhdam, che ti so chovek ne mnogo podhodiasht za men, bih ti go kazala vednaga, zashtoto boli poveche, ako hodish s niakogo i chak sled vreme razberesh, che ne e za teb.
Taka, che vseki ostavia vseki, ako ne smiata, che e podhodiasht. No tova e i hubavoto na luibovta - vinagi mozhesh da se kandidatirash, no i vinagi mozhesh da otkazhesh.

Ако ми позволиш имам един, два варианта относно тази ситуация и бих искала да си споделя с теб
Но първо да уточня, че това са само коментари - А къде е истината е отделен въпрос? Защото обикновено тя е някъде по-средата.
Първо да те попитам би ли пояснила с какво точно те е наранил?

Ако е било нещо от сорта - "тази рокля не ти отива", може наистина да е било така, пък ти да си го приела като смъртна обида.

Или пък - "днес не ми се ходи никъде" - и това се случва.

Или пък друг вариант - бил е ядосан от него и си го е изкарал на най-неподходящия човек, т.е. на теб, защото си била най-близо до него в този момент....минава известно време и човека се успокоява, но ти не забравяш и започваш да бъркаш и ровичкаш в раната?

Има и още един вариант - ти си постъпила по същия начин с него,но той не тръгва да тръби наляво и надясно за това, а се опитва да изглади "недоразумението" по друг начин.

Та какво имаш предвид, под нараняване? И наистина той знае ли че те е наранил?

Какво правите, когато човекът, който е всичка за вас и на когото възлагате всичките си мечти и надежди

Следващият път БЪДИ и ВЪЗЛАГАЙ единствено на себе си!
Според теб изобщо Обич ли се нарича това?- да възлагаш и очакваш нещо от някого?! Това не е обич, мило. Това е вкопчване, паразитиране, от което всеки бяга...
Това не значи да се затвориш! Не, давай! Давай, но давай от сърце и не очаквай в замяна...
Знам, че е трудно, но е единствения начин да го направиш безболезнено...

Животът продължава, ТИ защо не продължиш?

Ех,дали си Снежанка или си Дядо Мраз не знам, но не ми харесва твоят начин на мислене.Твърде егоистично разсъждаваш.Ако човек възлага и обича само себе си, тогава няма да я има тази божествена любов, която свързва двама души.Може ли човек да е влюбен в себе си?Май според теб ти си самовлюбен/а/,което говори не добре.Не можеш да се мислиш за велик, когато си сам/а/.Това явно ти харесва.По всяка вероятност имаш доста объркани представи за любовта, ако въобще я познаваш.А по въпроса за даването, почти съм сигурна, че и ти ще дадеш всичко от себе си, ако на теб ти дават любов и чувства.А ако не ти дават просто ще си тръгнеш и няма да "искаш повече нищо", колкото и да е болезнен този момент.Моля да бъда извинена, че съм доста рязка, но твоят отговор ми напомни за човек, който страшно много ме нарани и обърка всичките ми представи за любовта.

не си права

не знам. Нищо не разбирам аз от любов.

"Давай, но давай от сърце и не очаквай нищо в замяна..." - сигурно съм достатъчно самовлюбена щом цитирам себе си, а?

P.S.
Не смятам да ти доказвам каквото и да било... Не, че не искам. Просто нямам време! Някой ден може и да ме разбереш...

Животът продължава, ТИ защо не продължиш?

аааах, как обичам критиците! - продължавайте, моля!
много ме радвате!
особено онези от вас, смеещи да твърдят, че видите ли някой бил неправ...
и на всичкото отгоре позволяващи си наглостта да не пояснят, аджеба, кое му е неправото на човека...
ееех, сладури беее, сла-ду-ри!

жената даже сама си казала, че нищо не разбира - ей тва е най-смешното...



Животът продължава, ТИ защо не продължиш?

атаката без да бъдеш нападнат е смехотворна.

Всеки има право на лош вкус и грешно мнение.
И ти, и аз.
нали.

отделно от това,
не мисля, че има верни решения и правилни мнения.
във връзка с любовта.

Това което исках да кажа беше, че не си права да обвиняваш момичето в егоизъм и паразитизъм. Никакви индикации за такова няма. От думите и.
Това е мое мнение.

айде не се цупи ;)))
приемай критика.
това не е нападение
то и критика не е като се замисля.
просто друга позиция.

може би трябваше да я аргументирам, наистина.
съж.

не знам. Нищо не разбирам аз от любов.

оки

Животът продължава, ТИ защо не продължиш?

Боли! И мен ме боли! Защо? Защото моята представа за любовта беше кристално чиста и възвишена. Защото обичах без корист и сметка, с цялото си сърце, безусловно. Защото влезе в живота ми, обърна го наопаки, обърка го. Бях готова на всичко за него- нараних безжалостно свестния си съпруг. Станах за смях- много ми пука от хората. Изгубих способносттта си да обичам. Сега кротко си страдам. Разликата от първите два месеца е че не плача непрекъснато. Аз, която никога не бях плакала за мъж.И какво ми помогна това. Казваше ми че ме обича, че иска да сме заедно. После изведнъж ми каза, че е обсебен от мен, че не иска да се чувства зависим и че не ме обича. С един замах разби на парченца душата ми. Трябва ли да страдаме за това че обекта на нашата любов е елементарен, егоист, че е решил да се позабавлява докато аз съм му дала сърцето си. Не се коси. Ако той е ограничен и безчувствен вината не е твоя. Той е бил такъв и с момичето преди тебе. Такъв щее и със следващата. Нищо не може да се промени, никой не можеш да превъзпиташ. Когато се разделихме- аз която съм пълна атеистка- опитах всичко- ходих и по гледачки, разговарях с него, писах му писмо. В един миг осъзнах, че ако няма любов нищо няма да помогне. Не знам как става така- уж и двамата сте влюбени а после хряс и с един замах съсипва живота ти, в случая и живота на съпруга ми. Моят извод е вече да не завися от друг, за да бъда щастлива. Иначе си уязвим и нараним. А как се справям с ужасната болка- уча езици, ходя на фитнес, на плуване, купувам си дрехи. Непременно запази поне външно отлична форма- не допускай да те срине изцяло. Достатъчно е че душата ти е изгоряла- поне фасадата да изглежда добре. Спокойно аз вече три месеца съм така.Той искаше да сме приятели и да работим заедно. Опитах, но много болеше. Вече не го търся,когато той дойде в работата ми-аз излизам.За какво да се срещаме.Не ща милостиня, не ща компромиси. Искам я любовта или НИЩО...

Не е нужно да доказваш каквото и да било.То просто не ми е необходимо.Естествено,че когато човек дава, той го дава от сърце, освен ако не го прави по задължение.Но мислите ти ме объркаха...........и то доста.Надявам се обаче, че въпреки всичко си съгласна с мен.Така ли е?Още веднъж моля за извинение.Нека моят отговор не звучи като заяждане, а като лично мнение на човек, опитал доста от "горчивото" в живота, макар,че съвсем не съм песимист, а съм достатъчно реалист, за,да допусна да изпадам в глупави положения.