общински театър?

Има ли все още такова чудо? Къде се намира?

"Zad kanala"

... и театър "Възраждане" в сградата на Столична библиотека.
A propos някой знае ли каква ще е съдбата на общинските театри (и особено на "Зад канала") след края на сезона? Говореше се, че общината намалява драстично финансирането, и че може би театрите ще затворят....

Mislia,che niama da zatvoriat,a samo shte im namaliat parite...
Shte im plashtat samo zaplati,a ostanalite pari shte si gi pecheliat sami ot
predstavleniata...spored men tova e po-dobria variant za teatar kato"Zad kanala",koito dokolkoto znam e palen pochti vsiaka vecher.
Dosega,parite ot prodadenite bileti-celia prihod na vecher ot chetirite teatara-obshtinski,vliza v obshtinskia biujed i toi go e razpredelial....
t.e. aktiorite ot"Zad kanala",izkarvat biujeta na teatar"Sofia"

Kajete si mnenieto.....smiatate li che e bilo pravilno i ne e li po-pravilno sega neshtata da se razgranichat.???Vseki sam triabva da razpolaga s produkta si i da pecheli ot nego.....az pone taka mislia.

Да, Soul, според мен всеки театър трябва да може да се самоиздържа, или поне отчасти да покрива разходите си. За съжаление рядко се случва театрите в България да са пълни. "Зад Канала" през последните години, уви, се пълни рядко; а при камерните театри това е решаващо. Също - те нямат представления всяка вечер както в "199". Остава деликатното решение - дали и колко ще се играят касови постановки - като "Охранители" или "Слънчево с гръмотевици", доколко ще се експериментира с режисьори дебютанти - като в неудачния "Тит"; и дали от афиша ще бъдат свалени непопулярни, но ШЕДЬОВРИ (казвам го съвсем отговорно) като "Салон за плач" и "Пансион за кучета". За мен, разбира се, е важно този театър да оцелее. И затова аз бих приел в такава трудна ситуация да има (от общо 3-4 премиери годишно) една-две добри постановки, които да живеят поне няколко представления.
Стискам палци на качествения театър в България, зщото има (и продължават да се пишат) наистина добри драматургични текстове; защото имаме ДОБРИ, наистина добри актьори, които поне до един момент (докато им стигат силите, и това вероятно не е тяхна вина) воюват с халтурата; защото има (малко, но има) добри режисьори, които не само "поставят текстове", но които обичат театъра, които са готови да работят с актьорите, и които не се подвеждат по съмнителните достойнства на често примитивно-модната, безидейна и не-творческа линия в изкуството, която, уви, увлича мнозина с псевдо-естетската си обосновка. Разликата между пошлата безвкусица и шедьовъра е трудно осезаема, и това най-вече важи за режисъорите и прочитите, опитващи се адекватно (а адекватните варианти са все пак много) да "смелят" съвременната драматургия; а съвременна и респективно трудно смилаема, според мен, за нашия театър, е драматургията на и след Метерлинк и Стриндберг. А от друга страна - колко добри постановки сме видяли на Шекспир, на Чехов, на Горки? Малко са; и повечето не издържат зрителския интерес. Може би, приятели, всички ние сме виновни - зрителите в театрите, затова че правим комромиси, че гледаме и аплодираме постановки, които представляват чисто "лабораторен" интерес, че от куртоазия (както с право биха отбелязали Бунакът, Облакът, и Зу) приемаме дадена постановка заради мънички и фрагментарни моменти на истина, заради решаващия минимум от искреност, недостигащ на други спектакли, които сме гледали.... А може би точно в това е чарът: че малко по малко, парче по парче събираме фрагментите на българския театър, опитваме се да ги видим като нещо цяло, като нещо едно. Отвъд жаждата да одобрим и порицаем, се подчиняваме на стремежа да разберем...
Лично аз се прекланям пред театрите и пред режисьорите, които в тези трудни условия се опитват да създадат собствена, завършена и цялостна творческа парадигма, собствена поетика; ето и примери: театрите "Зад канала", "Сфумато", режисьорите Галин Стоев, Коко Азарян, Сашо Морфов, Пламен Марков. Тези имена не изчерпват ситуацията, нито направеното от тях е еднозначно. Но то трудно може да бъде подценено. Според мен. А за халтурата... виновна е и публиката, и вероятно - критиката. Точно те дават шанс на посредствеността. За съжаление дори талантът може да стане жертва на "глупостта, обхвщаща Вселената" (Шекспир). НО: добрият актъор се познава и по ролите, които НЕ БИ СИ ПОЗВОЛИЛ да изиграе :_) А този насочващ укор: "Имай смелостта да мислиш със собствения си ум", навярно не важи за посетителите в този клуб...
Бон шанс!

"Съществува ли театърът.........


- където знаят, че такива понятия като ново и старо – това са относителни понятия
- и се менят непрекъснато;
- където не съдят за успеха на спектакъла в зависимост от силата на смеха
- публиката и количеството аплодисменти;
- където да презират щампите;
- където да разбират, че спектакълът е фина музика, а не дрънкане на роял;
- където актрисата да не скандалничи с гримьорката, а костюмите да се приготвят
- навреме;
- където да закърпват дупка на задника без да се молиш повторно;
- където да не се чете злоба в очите на онези, които не са заети в новия спектакъл, а дружбата
- и художественото разбирателство да продължават независимо от това
- дали актьорът участва в дадена работа или не;
- където актьорите да идват на репетиция не десет минути по-късно
- а десет минути по-рано;
- където да не се задоволяват с чисто външното си положение в изкуството;
- където да не флиртуват с публиката;
- където да е уютно в репетиционните зали;
- където на събранията разговарят на творчески теми;
- където акьорите физически разгряват преди началото на репетициите и не изглеждат
- заспали и вечно разстроени от нещо;
-където не съобщават, че са болни пет минути преди началото на репетицията;
- където чувстват целостта на спектакъла и се грижат тя да бъде съхранявана;
- където не седят по време на репетиция с демонстративно равнодушие, а съпреживяват
- работата на партньорите си в спектакъла;
- където подготвят самостоятелно интересни художествени програми;
- където в кулоарите не си повишават тон;
- където добре да разбират какво е пошлост и да умеят да я избягват;
- където да обичат изкуството, а не себе си в изкуството, както казваше някога
- чудакът Станиславски."

Анатолий ЕФРОС

Здравей,Таракан.Понеже съм Бунак,ми харесаха последните ти включвания.Но понеже обичам шедьоврите,а се оказа че съм изпуснал един от твоята класация,те моля да ми помогнеш.Чух доста противоречиви изявления за "Салон за плач".А вече не се играе.Кое беше ценното в този спектакъл?Този път въпроса ми е до бунащина буквален и не съдържа ирония.Струвами се,че интереса ти към театъра е професионален и ми е любопитно твоето мнение.Поздрави.

Здравей, Бунак; чест и почитания;
преди да кажа каквото и да било за "Салон за плач", ще проверя (в следващите два-три дни) дали ще има още представления. Ако има - със сигурност няма да са този месец. А жалко. "Салон за плач" заслужава и "покрива" всички противоречия в тълкуването. Интересът ми към театъра не е професионален - завършил съм философия, но предпочитам живота на идеите пред "умните думи" ; някак "по инерция" усещам и - донякъде (може би) - разбирам режисурата - тя е по близо до "периметъра" ми на действие. Не съм актьор, и не бих могъл да бъда - нямам този дар . НО - както би казала моята много талантлива любимка Ирини Жамбонас: "Театърът е неистовство, без което не мога". Дявол знае какво ще излезе от това - нали всеки театър (поне в старогръцката традиция) е храм на Дионис Освободителя . Никога не съм се съмнявал в твоята интуиция; бъди здрав!..... очаквай включване. Благодаря ти за доверието.

Na teb-Tarakan:Otchaivashto prav si,noooo kogato zapochnesh da se zanimavash s teatar,shte razberesh kolko nesastoiatelno e pisanieto ti,tai kato e izpalneno samo s dobri namerenia(ne che tova ne e i moe jelanie i mechta),no tezi namerenia -poviarvai mi niamat relno pokritie!Osobeno v dneshniia dinamichen sviat.Vsichko veche e adski subektivno......
Primer:"pansion za kucheta" v "zad kanala",beshe svaleno zashtoto e predstavlenie na 7 godini i veche niamashe realna publika!Hodeha samo babichki i to organizirano.....
drugo?????