Нерешителност

Понякога съм адски нерешителен. А понякога съм безрасъдно ентусиазиран да върша глупости и да пиша такива. Затова ако не ме обземе нерешителност в близките 5-6 минути тази тема ще бъде пост-ната. Всъщност по-вероятно е да бъде пост-ната, защото е неодушевен предмет. А относно тях човек е по-малко нерешителен, освен ако не са с много жички и заплашително тиктакащо устройство вързано към някоя от тях. Е, dir-а засега не тиктака... Поне това не прави. Сега вместо да се обади на едно прекрасно същество от женски пол и да й обясни с подробности какво мисли за нея, мое светейшество дегустира трета поред стограмка водка "Распутин", слуша си Floyd на спокойствие и пише глупав постинг който никой няма да прочете. Знаете ли, че хората с писателски наклонности, дори и да са напълно бездарни, биха убили човек, за да разполагат с поне един верен читател? Това за протокола... И водката е неодошувен предмет. От друга страна е органична. Това би трябвало да ми докара поне един байт нерешителност. Да , ама не. Лошо. Защо не мога да си представям жените като шишета с водка? Ей така, хващаш и употребяваш. Твърде сложна е в момента цялата процедура. Но пък е по-интересно. По принцип доскоро смятах , че съществуват аномалии в човешкия организъм, които се проявяват в точно определени критични ситуации и които би трябвало да избледнеят и впоследствие изчезнат напълно някъде около 9 клас. Говоря за някои несъответствия между мозъчна команда и изпълнение от съответния телесен орган. Не ме ли разбирате? Става въпрос за следното:
Мозък: "Сега ще кажеш: "Скъпа, много съм хлътнал по теб. Защо не вземем да се вземем?" "
Уста: "Ъъъ. Кхм-ааа. Как е хавата? Бива ли я водката? Ще взема и аз да си поръчам още едно"

?!!

Нали долавяте смущаващия парадокс? Е, и аз го долавям. Без майтап. Едиственият проблем се изразява в безнадеждно голямата времева пропаст между моя милост в настоящето и моя милост в 9 клас. Та, така. Като гледам пак се проточи постинга... Айде стига толкоз. Аман. Ей сега ще натисна "продължи". Колко съм решителен само , а?

Тъжно е,не ми е смешно!Кой ти каза,че нямаш талант бе Разпи?
:)))

Въпроса не е в таланта. Имаше една гениална мисъл в Мечо Пух : "Някои са умни , а други не са". Сигурен съм ,че повечето от нас пишат тук само ,за да бъдат четени . А това за решителността е само предтекст , макар и да е абсолютната истина.

Знам за Мечо Пух,някога бяхме приятели. :)

Първото което може да ти помогне е да разбреш, че жените въобще не са прекрасни И след като го разбереш добре (и не го забравяш повече), можеш да видиш, колко са прекрасни