Цитат от книга

Хареса ми един цитат от една книга. Няма да споменавам името й, защото не желая в темата да се включват хора, които не мислят САМИ върху прочетеното.


Интересно ми е да разбера какво мислите ВИЕ

"Има много хора, които по силата на своята пасивност, зависимост, мързел и
страх искат да им се покаже всеки сантиметър от пътя и да са сигурни, че
всяка следваща крачка ще бъде безопасна и ще си струва времето. Това не може
да стане, защото пътуването към духовното израстване изисква смелост,
инициативност и независимост на мисълта и действието. Дори когато думите на
пророците и помощта на благодатта са на наше разположение, пътят трябва да
бъде изминат самостоятелно. Никакъв учител не може да те преведе по него,
няма предварително намерени формули. Приемането на чиста храна, изричането
по 5 пъти на "Отче наш" преди закуска, моленето с лице на изток или на запад
или ходенето на църква в неделя няма да те отведе при твоето предназначение.
Няма думи, които да бъдат изречени и учение, което да бъде изучено, с които
пътниците към духовното да бъдат освободени от необходимостта сами да
избират пътя си, да прокарват с много усилия свои пътеки през уникалните
обстоятелства на своя живот към сливането им с Бога."

Привет ИСОН.
Човек,който е приел вярата истински,няма нужда от библията,той може да я напише.

много правилно!
не знам дали въпросът беше предназначен преди всичко за вярващи православни, но тъй като много ми хареса не мога да се въздържа да не го отбележа! моят път може би е по-различен от вашия, но именно това е квинтесенцията на Вярата, на Пътя и Духовното преображение изобщо, в която и да е религия. и затова са пагубни и опасни именно онези учения, които се мъчат да ти предписват точно как да живееш до последния детайл. идеята, че Бог може да ни възнагради или накаже в зависимост от това дали сме си прочели молитвата преди да си легнем и как точно сме си измили зъбите се приближава повече до магията, отколкото до религията. магията вярва, че може да се въздейства на Бога чрез някакви действия, а всяка уважаваща себе си религия - не. неведоми са пътищата Господни и те не включват награда и наказание така както човешките мерки го разбират.

gnothi sauton

Браво бе, теб ти харесва това че няма нужда да се обръщаш към изток при молитва, че няма нужда да казваш Отче наш, че няма нужда да ходим на неделна литургия!... Чак до там ли стигна, нали си православен. Или друг човек пише с твоя ник?

Никакъв учител не може да те преведе по него,
няма предварително намерени формули.

Духовният опит се натрупва самостоятелно. За това няма спор. Но - да отхвърлиш ролята на учителя в него е ... не мога да намеря дума. Ако имаш дете, ще го пуснеш ли да се хвърли в огъня, за да се увери, че огънят пари, или да се бухне в реката, та да се убеди, че човек може да се удави?

Всичко изпитвайте - не всичко опитвайте! - дръжте доброто! А кое е доброто? Май за това е твоето недоумение.

Scio Qui credidi

Не го възприех като отхвърляне. Просто се набляга на друг аспект.
Някой може да помогне да се види вратата, но всеки сам ще намери
сили да изживее удоволствието от прекрачването на прага и.
А ти знаеш ли със сигурност кое е добро? Твоето относително добро,
на мен може да ми изглежда като зло.

И аз на тези думи реагирах, но изчаках твоя отговор (добре е че те има тук, Амартол!!!

Моят (и на вероятно 99.99% от християните) проблем е липсата на досег с истински духовници.
Трябва ли да се връщаме чак в апостолските времена, за да докажем необходимостта от учители?
Поздрави!

Твоят владика Фотий казва, че православието не е законническа религия, а е религия на любовта.

Поговори с него, дано поне него да послушаш.

... забравих той е по-млад от теб и сигурно ти знаеш повече...

Ако цял живот го водиш за ръчичка и не го пускаш никъде само това дете, ще успееш ли да го възпиташ като личност?

Аз вярвам, че човек винаги има нужда и от Библията и от св.Предание, но трябва да се потруди , като се бори и МИСЛИ как да изпълни написаното.

За това не се бях сетил, но наистина прекаленото доверие на външните действия подхождат повече на магията, отколкото на вярата.
Въпросът е към всички, аз съм православен и чета това , което е написано през православният ми мироглед, но нали форумът е затова, за да се обсъждат темите от всички.
Абсолютно съм съгласен, че са пагубни онези учения, които се мъчат да ти предпишат как да живееш до последния детайл.
Между другото това е много характерно за сектите, които използвайки вярата на хората се опитват да ги манипулират.
Но способността да мислим ни е дадена от Бога и ако ние я отхвърлим ще заприличаме на леннивия слуга от притчата, който е заровил таланта си в земята.

И аз мисля, че се разглежда прекрачването на прага, което всеки трябва да направи сам, ако ще петнайсет души преди това да са му показали вратата.

2000 години имаме опита на доброто от светиите. Който може да разсъждава и да се учи от Словото и от тях, лесно ще влезе сам в доброто!

Който не може да иска разум от Бог!

Който не може, а и не иска разум от Бог в църковните тайнства, който не иска и да пости, защото да яде блажно и вкусно му е по-приятно, ще живее в своето си добро, което 100% ще се различава от Богоугодното добро.

Стана ли ти ясно?

Апостоле ти всеки път за ядене ли ще говориш?

Каква полза има да постиш, ако в момента не се чувстваш готов за това? И го направиш, но не от сърце? Господ не иска такива жертви от нас. Убедена съм, че Господ не иска от нас еднакви подвизи, иначе не би ни създал толкова различни. Всеки има СВОЯ пътека по пътя към Христа, а този път е труден и трънлив. Имаме Божието слово, имаме примера на Св.отци, но те са само пример за решение на задачата. Господ иска ние САМИ да решим своята задача, САМИ да намерим своя път, осланяйки се на Неговите завети и пример.
Погледни житията на светиите. Те всички са различни. И ако можем да ги групираме в някакви категории, то това би могло да стане единствено по исторически период. Ние сме в 21 век, не в първи. Трябва ли да чакаме да ни отсекат главата, за да се спасим? Ще има доста да чакаме...
Какво се получава в момента - четем книги, четем и философстваме, осъждаме, превърнахме се в религиозни философи. Къде е праксиса? Къде са делата? ДЕЛАТА? Къде е любовта? Ето това ни прави Христови. Всичко останало е просто прах във вятъра...

Абсолютно съм съгласен. Ние четем за чуждите кръстове и се мислим за много знаещи.
Всеки си има свой собствен кръст, който му е даден от Господа и всеки кръст е различен.
Ние трябва следвайки примера на Господ Иисус Христос търпеливо да носим НАШИЯТ кръст САМИ.

Ако беше лесно само светии щяха да се разхождат по земята.
Единици са тези, които живеят в Богоугодното добро. Всички останали сме в процес на усвояване или може би преоткриване. И за това думичката относително щем не щем присъства.
А за блажно не знам, от години не употребявам и не защото така се смята за правилно, а поради вътрешна необходимост.

всъщност имах предвид именно сектите. според мен те са опасни именно с това, защото наистина насаждат немислие и сляпо покорство. така по никакъв Път не може да се върви, защото вървенето е нещо, което трябва да правиш сам.

поздрави!

gnothi sauton

Може би молитвата и проявата на разбиране към другите хора са единственият верен път.