бестселър
1 отговора
150 прегледа
бестселър
Хоби, Развлечения
>> Пороци Темата е видяна: 161
Тема Пръднята, която промени живота ми
Автор явepтъ (ентусиаст)
Публикувано 28.01.03 12:24
или
Как се Нааках в Гащите
Причината за всичко беше една вечеря преди няколко дни. Предишния ден следобяд ми се обади Л., стар познат още от университета. Не се бяхме чували от около месец, но нямах време да говорим много и приех поканата с удоволствие. Имал повод, току що бил подписал нещо. Май покупката на новата му яхта или май беше ипотека за лятна къща на Коста Дорарда или нещо такова. Вече не си спомням, а и няма значение. На другия ден отидохме. Бяха се постарали както винаги, никога не са ме разочаровали. Прясна сьомга на пара със здаушени зеленчуци, поляхме ги с някакво испанско вино (добро беше, но сме пили и по-добри). Имаше и някакъв страхотен сос, който всички харесаха. Иначе вечерта не беше нищо особено, разменихме по няколко корпоративни клюки, жена му разказа няколко мръсни вица, поговорихме малко за цените на недвижимите имоти по крайбрежието, новите модели от последния автосалон, къде смятаме да прекараме отпуските и разни други такива глупости. Тръгнахме си рано, понеже на следващия ден беше Денят. С главно Д.
На сутринта станах по-рано от обикновено, сложих си чиста риза и най-новия костюм и припнах към офиса още по тъмно. Бях се борил за този проект със зъби и нокти, но го бях получил. Шефа публично обеща, че ако нещо се изкофтя ще ме гилотинира собственоръчно пред главния вход. Да има да взема. Всичко съм изпипал до последния детайл. Документацията е на бюрото ми в една дебела папка (знаете ги, от онези с твърдите картонени корици и метална машинка вътре с много полиетиленови пликчета). Шефа вчера я прегледа и беше видимо доволен. Даже подметна между другото дали ми се намира някое актуално си-ви, че в другия отдел щяло да се освобождава скоро място в средния мениджмънт. Щях да се изпразня от кеф. В интерес на истината след това блъснах една бърза в тоалетната да отпразнувам случая.
10 без 10. Х от "X, Y & Z" вече чака в заседателната зала. Грабвам папката под мишка и тръгвам гордо натам, като минавам покрай кабинета на шефа. Той довършва някакъв разговор по телефона и ми махва да го почакам. Спирам се и чакам. Тук е момента да спомена, че от сутринта чувствах някаква тежест в стомаха, но това беше нещо обичайно за това време на деня и обикновено след няколко скришни пръдни по ъглите и в стаичката с копирната машина всичко се оправяше. И сега почувствах познатия напън. Дръпнах се в ъгъла до кафе-машината и се огледах предпазливо. Нямаше никой наоколо. Напрегнах коремните мускули и постепенно отпуснах бузи и сфинктер, напрегнато очаквайки свистенето и последващата го лекота и облекчение. Нищо подобно. Почувствах как топлата и лепкава течност се промъква между бузите и потича надолу по крака. Упс. Замръзнах. Огледах се трескаво и припнах към тоалетната (Господи, дано да има свободна кабинка и тоалетна хартия!!). Пътьом викнах през рамо "Шефе, идвам след минутка" и се шмугвам вътре. Ура, свободно е. Има и тоалетна хартия, дори от онази мократа. Оставям папката (помните ли я) на казанчето, смъквам светкавично обувки, чорапи и панталон (слава Богу, няма петна), смъквам гащи и се забърсвам най-щателно отвсякъде. Къде да сложа гащите? Изглеждат ужасно, а вонят още по. И в този момент сигурно съм получил някакво моментно умопомрачение (дали от вонята или от напрежението, не знам). Искам колкото се може по бързо да се избавя от вонящата и капеща улика. Пред погледа ми попада папката. Вътре има няколко свободни полиетиленови пликчета накрая. Откъсвам едно, пускам вътре гадостта, загъвам го и го пъхам във второ пликче, второто все още е закачено в папката. Бегло забелязвам как вътре в пликчето се стичат кафяви струйки. Като се измия отвън ще го изхвърла в коша. Обувам се бързо, грабвам папката и излизам. Оставям я за малко и започвам да се мия усърдно. Изведнъж вратата се отваря, шефа влиза с бясна скорост и ми подвиква "Айде бе, докога ше те чакаме?". Грабва папката и изчезва през вратата преди да съм успял да измънкам каквото и да е. Изстинах. За малко да напълня гащите отново. Хукнах след него както си бях с мокри ръце, но само го мернах как влиза в конферентната зала с папката в ръка. От този момент натам всичко ми е в мъгла. Влизам и аз, здрависвам се с Х. и асистентката му. Готино парче, сигурно ги развъждат някъде. Папката стои пред шефа и ще прогори масата. Струва ми се, че усещам лека миризма от там, но сигурно си внушавам. Представям проекта надве-натри. Както съм изправен пред таблото забелязвам втренчения поглед на асистентката на Х забоден в пространството вляво от дъното на панталоните ми. Сигурно нещо издайнически се е раздвижило там някъде. Както и да е, привършвам набързо и посягам с последни сили към папката, но шефа вече гордо я подава на Х, обяснявайки че тази разработка е гордост за компанията и плод на няколкомесечния труд на най-добрите ни и квалифицирани специалисти. Чувствам, че ще припадна. Излизаме. Тичам при секретарката и й казвам, че трябва да си ходя под предлог че не се чувствам добре (което си е чистата истина).
Останалата част от деня ми се губи. Предполагам знаете какво ми се случи на другия ден.
Когато влязох в офиса, настъпи гробна тишина. Няколко колеги ми казаха добрутро, даже един-двама ме потупаха по рамото. Когато отминах някакво шушукане и кикот се заформиха зад гърба ми. Не се обърнах. На бюрото ми ме чакаше един лист, затиснат с чисто ново руло тоалетна хартия. От онази, многопластовата. Заповедта за уволнението ми, прясно подписана от шефа. Той има странно чувство за хумор, понякога.
Сега съм безработен. Мисля след време да се пробвам в бизнеса с химически тоалетни. Така и така съм си създал някакво име в бранша, поне да го използвам за нещо.
Те това е.
Ае.
Искрено ваш,
Паскал Папурски (бивш перспективен кадър, сега посерич)
Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения
>> Пороци Темата е видяна: 161
Тема Пръднята, която промени живота ми
Автор явepтъ (ентусиаст)
Публикувано 28.01.03 12:24
или
Как се Нааках в Гащите
Причината за всичко беше една вечеря преди няколко дни. Предишния ден следобяд ми се обади Л., стар познат още от университета. Не се бяхме чували от около месец, но нямах време да говорим много и приех поканата с удоволствие. Имал повод, току що бил подписал нещо. Май покупката на новата му яхта или май беше ипотека за лятна къща на Коста Дорарда или нещо такова. Вече не си спомням, а и няма значение. На другия ден отидохме. Бяха се постарали както винаги, никога не са ме разочаровали. Прясна сьомга на пара със здаушени зеленчуци, поляхме ги с някакво испанско вино (добро беше, но сме пили и по-добри). Имаше и някакъв страхотен сос, който всички харесаха. Иначе вечерта не беше нищо особено, разменихме по няколко корпоративни клюки, жена му разказа няколко мръсни вица, поговорихме малко за цените на недвижимите имоти по крайбрежието, новите модели от последния автосалон, къде смятаме да прекараме отпуските и разни други такива глупости. Тръгнахме си рано, понеже на следващия ден беше Денят. С главно Д.
На сутринта станах по-рано от обикновено, сложих си чиста риза и най-новия костюм и припнах към офиса още по тъмно. Бях се борил за този проект със зъби и нокти, но го бях получил. Шефа публично обеща, че ако нещо се изкофтя ще ме гилотинира собственоръчно пред главния вход. Да има да взема. Всичко съм изпипал до последния детайл. Документацията е на бюрото ми в една дебела папка (знаете ги, от онези с твърдите картонени корици и метална машинка вътре с много полиетиленови пликчета). Шефа вчера я прегледа и беше видимо доволен. Даже подметна между другото дали ми се намира някое актуално си-ви, че в другия отдел щяло да се освобождава скоро място в средния мениджмънт. Щях да се изпразня от кеф. В интерес на истината след това блъснах една бърза в тоалетната да отпразнувам случая.
10 без 10. Х от "X, Y & Z" вече чака в заседателната зала. Грабвам папката под мишка и тръгвам гордо натам, като минавам покрай кабинета на шефа. Той довършва някакъв разговор по телефона и ми махва да го почакам. Спирам се и чакам. Тук е момента да спомена, че от сутринта чувствах някаква тежест в стомаха, но това беше нещо обичайно за това време на деня и обикновено след няколко скришни пръдни по ъглите и в стаичката с копирната машина всичко се оправяше. И сега почувствах познатия напън. Дръпнах се в ъгъла до кафе-машината и се огледах предпазливо. Нямаше никой наоколо. Напрегнах коремните мускули и постепенно отпуснах бузи и сфинктер, напрегнато очаквайки свистенето и последващата го лекота и облекчение. Нищо подобно. Почувствах как топлата и лепкава течност се промъква между бузите и потича надолу по крака. Упс. Замръзнах. Огледах се трескаво и припнах към тоалетната (Господи, дано да има свободна кабинка и тоалетна хартия!!). Пътьом викнах през рамо "Шефе, идвам след минутка" и се шмугвам вътре. Ура, свободно е. Има и тоалетна хартия, дори от онази мократа. Оставям папката (помните ли я) на казанчето, смъквам светкавично обувки, чорапи и панталон (слава Богу, няма петна), смъквам гащи и се забърсвам най-щателно отвсякъде. Къде да сложа гащите? Изглеждат ужасно, а вонят още по. И в този момент сигурно съм получил някакво моментно умопомрачение (дали от вонята или от напрежението, не знам). Искам колкото се може по бързо да се избавя от вонящата и капеща улика. Пред погледа ми попада папката. Вътре има няколко свободни полиетиленови пликчета накрая. Откъсвам едно, пускам вътре гадостта, загъвам го и го пъхам във второ пликче, второто все още е закачено в папката. Бегло забелязвам как вътре в пликчето се стичат кафяви струйки. Като се измия отвън ще го изхвърла в коша. Обувам се бързо, грабвам папката и излизам. Оставям я за малко и започвам да се мия усърдно. Изведнъж вратата се отваря, шефа влиза с бясна скорост и ми подвиква "Айде бе, докога ше те чакаме?". Грабва папката и изчезва през вратата преди да съм успял да измънкам каквото и да е. Изстинах. За малко да напълня гащите отново. Хукнах след него както си бях с мокри ръце, но само го мернах как влиза в конферентната зала с папката в ръка. От този момент натам всичко ми е в мъгла. Влизам и аз, здрависвам се с Х. и асистентката му. Готино парче, сигурно ги развъждат някъде. Папката стои пред шефа и ще прогори масата. Струва ми се, че усещам лека миризма от там, но сигурно си внушавам. Представям проекта надве-натри. Както съм изправен пред таблото забелязвам втренчения поглед на асистентката на Х забоден в пространството вляво от дъното на панталоните ми. Сигурно нещо издайнически се е раздвижило там някъде. Както и да е, привършвам набързо и посягам с последни сили към папката, но шефа вече гордо я подава на Х, обяснявайки че тази разработка е гордост за компанията и плод на няколкомесечния труд на най-добрите ни и квалифицирани специалисти. Чувствам, че ще припадна. Излизаме. Тичам при секретарката и й казвам, че трябва да си ходя под предлог че не се чувствам добре (което си е чистата истина).
Останалата част от деня ми се губи. Предполагам знаете какво ми се случи на другия ден.
Когато влязох в офиса, настъпи гробна тишина. Няколко колеги ми казаха добрутро, даже един-двама ме потупаха по рамото. Когато отминах някакво шушукане и кикот се заформиха зад гърба ми. Не се обърнах. На бюрото ми ме чакаше един лист, затиснат с чисто ново руло тоалетна хартия. От онази, многопластовата. Заповедта за уволнението ми, прясно подписана от шефа. Той има странно чувство за хумор, понякога.
Сега съм безработен. Мисля след време да се пробвам в бизнеса с химически тоалетни. Така и така съм си създал някакво име в бранша, поне да го използвам за нещо.
Те това е.
Ае.
Искрено ваш,
Паскал Папурски (бивш перспективен кадър, сега посерич)
Пътят за ада винаги е постлан с добри намерения
