Misli

Otpuskam se i zatvariam ochite si. Tova koeto vijdam chuvstvam i oseshtam sam az... edin plamak koito gori v men... edna strast ,edna istina... Tova sam az , plamak zagradil se za da nebade ugasen. Plamak koito brani sebesi ot zaobikaliashtata go deistvitelnost... plamak koito niama da ugasne i da se prevarne v bezdushno zombi ,makar celiat sviat da se stremi da go duxne.
Mnogo pati sam se opitval da raspalia nechii grug plamak... da go nakaram da gori... da chuvstva... da plache... da se smee... da jiveee... da e edinstven... da e ogan... Uvi horata se strahuvat ot tova ,strah gi e da izgoriat vsichkite si iluzii v koito jiveiat i viarvat... Tolkova e po lesno da jiveesh bes da si se zapitval nikoga za kakvo jiveesh...

Ponikoga mi e kofti che nemoga da bada takav kakavto sam... bespredelen i bezgranichen ogan ,bezmetejen i svoboden , izgariasht i toplesht. No kak da bade chovek tolkova svoboden kogato vsichko go natiska... iziskva ,ochakva ,oceniava predpolaga ,licemernichi i laje.

Zashto vsichko triabva da e skrito... zashto celiat ni jivot minava zad maskata na smisala ? Chudno mi e , kakvo predstavliavat vzaimotnosheniata v koito niama smisal... vzaimotnoshenia v koito nese tarsi izgoda ,niama ochakvania i zadaljenia... ima chista proba strast i jelanie - da ama ne ,chovek e ustroen taka che vinagi da proektira za napred i nikoga da ne e 100% v momenta i za momenta.

Мерси за споделените мисли!

Ще цитирам Чарълз Тарт, който почнат да чета наскоро:

"We are mindless robots… who can change!"

да, но на практика Баланс е прав, защото
колкото и да знаеш, че истинското съществуване е тук и сега
и истинското щастие и въобще всичко
автоматично, както си го правил с години, продължаваш /като един завършен мазохист/ да си правиш планове за някакво измислено бъдеще, дето и без това никога не е, и което ако "дойде" такова, каквото си го "предвидил" изобщо не те прави щастлив, както си си мислел...
и да си спомняш минало, което също не е
и да се чувстваш потиснат от него

да, всичко може да се промени, ако промяна въобще съществува,
но как е при теб, ти никога ли не си правиш планове за бъдещето, които смяташ за единствена гаранция за щастието?
или си успяла да заживееш наистина в настоящето?
ще се радвам ако е последното, поне ще знам, че има успели

A bi li go prevela ....... ?

"Ние сме роботи без акъл... които могат да се променят!"

Цитата е от книгата:

"Living the Mindful Life"

From the jacket copy: "Being Awake. Why is something that sounds so simple the primary goal of so many of the world's great wisdom traditions? In this workshop-in-a-book, Charles T. Tart shows why: the seeming simplicity of the awakened state belies its transformative effect on the lives of those who strive for it. His easy-to-use exercises put within everyone's reach the elusive art of "waking up" to life in the glorious present moment." "A practical and thoughtful user's guide to applied mindfulness practice." - Ram Dass. "An excellent book of practical wisdom. It offers the reader an opportunity to actually practice exercises that were previously regarded as esoteric secrets."

Бе зле съм си с английския, ама няма да пропусна случай и тук да поуча.
Според мен не безумни роботи, а роботи без акъл.

Нежна и добра

Приемам - твоя превод е по-точен. Сега ще го редактирам, ако не е късно :))

Мерси..Дейти

Еййй, и от английски вече почнах да разбираммм...не само от процесинг.

Нежна и добра

...както и от нежност и доброта...

Да бе, все си забравям тая опашчица нова.
Шъ,с стараем! ...колкото можем...

Нежна и добра

човекът се "подхранва" от целта.целта те кара да вървиш напред.върху целта трябва да се работи.

Да обичаш и да прощаваш е едно и също.

но всъщност което е основното е самият път към целта

ако не хванеш вярната нишка ,не ще стигнеш за където си тръгнал ......

ако не хванеш вярната нишка ,не ще стигнеш за където си тръгнал ......
точно това имам предвид като казвам,че над целта трябва да се работи.а също-нещо много важно-в какво се изразява самото пътуване.

Да обичаш и да прощаваш е едно и също.