Духовността

Човек е невротизирано и разпокъсано същество. Мост между животното и бога. Човек е нещастен, защото е нецял, разделен е на противоположности, които вечно се дърпат една друга за косите. Когато той успее да обедини прогивоположностите и да събере липсващите си части, чак тогава започва неговият път към бог. Истинският път. Той се научава да живее в хармония и съгласие със себе си.
Това е най-малката окръжност, центъра, цялостният човек изпълва най-малката окръжност.
Следващата окръжност е умението на човек да общува с друг човек. Следващата опитност, която предстои да бъде усвоена е да се научи да вкарва друг човек в собственото си пространство.
Да се научи да вкарва чуждо мнение в пространството си и при това да се чувства комфортно. Не да се стреми да промени или смачка или победи другия-а да излъчва любящо присъствие. Да каже на чуждото присъствие-Добре дошло, как си? Радвам се да те видя, радвам се да вкуся друга гледна точка от този тъй красив и необятен свят.
Когато и на това се научи, следващата окръжност е на колектива, после на нацията, човечеството, земята, слънчевата система, вселената....
Степента на духовност се определя от това доколко си в състояние да живееш със себе си. И доколко можеш да приемаш в личното си пространство чуждото мнение и да изпитваш комфорт от това.
Пепси определено е духовен и излъчва светлина и благодат.

Нежна и добра

Да Кали , така е !
Но ти също ще трябва още дълго да се учиш на това!!!

С обич : Соланита

Haide da go kajeme po -iasno i tochno : Stepen na duhovnost niama. Ima ia ili ia niama. Duhovnostta zavisi ot tova dali si v harmonia sus sebe si u s Universa.
Za stepen na duhovnost govoriat tezi koito stepenuvat neshtata, sebe si vkliuchtelno

Знам.
Обаче знам за разлика от много други.

Нежна и добра

Хайде да го кажем обратно.
Няма само черно-бели снимки, освен в нашия ум.
Тая идея
или-или
е умствена конструкция.
Всичко е една безкрайна поредица и всяка точка на тая линия може да служи за отправна, от едната страна на която да е минусът, а другата-плюсът.
Както няма и просветление и непросветление.
Игра на ума.

Нежна и добра

Не разбирам, защо все казваш, че другите не знаят, не осъзнават и т.н.?

Не другите, а много други.
Извадка правя, ти обобщаваш.
А ти смяташ ли, че всички го осъзнават?

Нежна и добра

За мен и един единствен друг вече е много - нещо необятно. Иначе - наистина смятам, че всички го осъзнават - поне не познавам човек, който да не го осъзнава /а и познатите ми не познават такъв човек, и познатите на техните познати и познатите на познатите на познатите и така до безкрай/

Когато той успее да обедини прогивоположностите и да събере липсващите си части, чак тогава започва неговият път към бог. Истинският път. Той се научава да живее в хармония и съгласие със себе си.

Мисля, че ВЪРВЕЙКИ по своя път към Бог, човек СЕ НАУЧАВА "да обединява противоположностите" в себе си, "да събира липсващите части", да постига "хармония и съгласие" ... Когато всичко това е вече факт, той ще бъде в "крайната точка" на пътя си ...

Защото пътят е търсене, опитване, копнеж, стремеж ...
но също така и грешки- победи, падане- ставане, болка-радост, усилие-почивка, вяра-съмнение, сила-безсилие ....

Само лично мнение!

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...

---
- Га съм с теб, се едно съм в египетска гробница !
- Толкова ли съм мистична ?
- Не ма вониш на умряло.
---

Шведска тройка спешно търси четвърти за..... белот.

Чудна работа.
Аз пък познавам много хора, които смятат, че вече са пристигнали и тяхната истина е от последна инстанция, та няма какво повече да се развиват, а им остава само да поучават.
Но естествено, ако ги питам направо, са убедени, че са най-добрите ученици. А в реалността през интелектуалния им модел не можеш да пуснеш космически лъч....имаше такава студентска песен за стиснатия хазяин, където интелектуалния модел беше заменен с едно много живописна седалищна подробност.


Нежна и добра

Крайна точка няма.
Като събере себе си, ще трябва да се научи да събира в себе си и околните и така по разширяващи се окръжности.
Стъпка по стъпка...

Нежна и добра