След години

След години

Звъни се. Тичам да отворя.
Ахвам и се отдръпвам назад.
В синкавия полумрак на
двора стои един познат
съвсем забравен, а някога
обичан може би.
Но после, както често става,
той в други пътища отби.
Година, две боли сърцето,
самотно във ония дълги дни.
Сега видял у нас да свети,
отбил се. Позвънил. Разказва ми,
че ме е срещнал скоро,
държи ръката ми в
ръце и хубаво и ласкаво
говори, с дъха си пори
моето лице. Намеква, че е
чакал тази вечер и премълчава
своята вина. Аз казвам тихо:
- Стига вече. Иди си.
Късно позвъня!

Когато двама се карат, виновен е по-умният!(Гьоте)