Спектакъл

Спектакъл

Как хубава си госпожа Печал!
Събрала вкупом ти лицата всички
на дамите които съм обичал,
ме гледаж пак с ирония и жал.
И пак така насреща ми седиш
и през дима на моята цигара
ме гледаш със любов, а не с поквара
за разлика от тях. Като в афиш
с изхапано лице от зной и мраз,
с очи пробити от площаден вятър
играеш с мен най-страшния театър -
живота ми ... И в тъмното към нас
са вперени безбройните очи
на дамички с лисичи маниери
на техните лисичи кавалери.
Не гледай в тях, играй и не плачи.
Завесата щом падне, цял салон
щом гръмне в ръкопляскания луди
подай ръка, актрисо моя чудна
да ги накажем с по един поклон.

Когато двама се карат, виновен е по-умният!(Гьоте)