PAIN

Болка е,когато се събуждам сутрин.
Болка е,когато страдам
болка е,когато те обичам-
и когато си до мен е болка
и като ми липсваш-също.
И толкова много се боях от нея
докато не разбрах,че само тя
припомня ми,
че още дишам.....

Познавате ли болката?.....Колко добре?Може ли някоя болка да ви накара някога да се откажете от това,което най-много обичате?

Човек е толкова силен,колкото силна е волята му

Мисля, че Оруел ти е отговорил на ?

мисля,че нещо бъркаш.

Човек е толкова силен,колкото силна е волята му

Мисля че болката си струва да бъде изпитана,тя отрезвява разума и калява душата.Лично мен болката не би ме отказала от това което най-много обичам-живота.Колкото до любовта,това е въпрос на воля,когато една връзка е болезнено силна и всепоглъщаща,но разстоянието или средата са причинители на болка,то тя си струва да бъде изпитана-убедена съм в това.
Болката никога не сломява,предназначението и е да калява душата и тялото.

и да учи.....много може да се научи от нея наистина.

Човек е толкова силен,колкото силна е волята му

Мисля, че не бъркам, а може би просто не се изразих ясно. Както и да е. Теб защо те боли?

Знаете ли чувала съм, че болката прави човек по-студен. Т.е. той прави всяка негова постъпка и всяко негово чувство много по-предпазливи и по-слаби може би? Вярно ли е?

Когато двама се карат, виновен е по-умният!(Гьоте)

По-скоро е вярно...

Нощта пониква като гъба
и носи привкус на надежда...

На мен болката ми действа освежаващо, освен в случаите, когато се появи много рано сутрин или започне да става твърде настойчива. Обикновено сме на ти, но по-често тя претендира, че ме познава и забелязвам - много държи на компанията ми.

Откажа ли се от това, което най-много обичам - достигам до болка.
Ако причина за това е болката, ще се окаже, че заради болката достигам до болка.
Не значи ли това, че най-много обичам болката?
Тогава въпросът за мен започва да звучи така:
Може ли някоя болка да ме накара някога да се откажа от болката?

И зопочва същинският размисъл.

Mislia tche bolkata ni pravi po-tolerantni.

не мисля.Прави го по-силен-да,по-луд......когато веднъж преодолееш ужаса от непрекъснатата болка,за всичко почва да ти пука по-малко

Човек е толкова силен,колкото силна е волята му

Можем да поспорим

Човек е толкова силен,колкото силна е волята му

Това ми звучи познато:)))

Човек е толкова силен,колкото силна е волята му

Всеки си има болки.И аз така.....за да ти обясня,трябва да разправям дълги истории,което не е в стила ми общо взето.Все пак благодаря ,че попита

Човек е толкова силен,колкото силна е волята му

Възможно е.

Понякога може да липсва само една личност
и светът да изглежда обезлюден.

частично - да. имам предвид не от това, което най-много обичам. отказвала съм се заради болка (и моя, и чужда) от нещо, което обичам.

обикновено болката е по-добър учител от удоволствието. дори от любовта е по-добър учител.

първото нещо, което изпитва бебето като се роди, е болка - че попада в друг свят - не топъл, тъмен, тих и уютен като майчината утроба - а в ослепяваща светлина, сред гърмящи звуци (то не знае какво е човешки глас), разни неща (то не знае какво е ръце и пелени) го пипат, обръщат, завиват го....

P.S. честно казано, не знам какво най-много обичам.

IMAGINE...

Що да не питам? Аз да не съм дърво някое, че да не се интересувам, въпреки поголовното мнение в този клуб, че съм мъжка шовинистична свиня

Не искам мило вече Болки!!!Писна ми все да ме боли за нещо,за някоя....Ако ще ни Боли да сме поне заедно!!!!Целувам те!

Аз съм едно плашило,аз съм едно дете,аз съм пространство сиво...

Отскоро калявам сърцето си. Свиквам го на болка. Когато пищи, го притискам и то започва да шепне. Свиквам го да бъде кораво като камък. А как боли, как боли...Не вярвах, че психическа болка може да боли физически. Но лицето остава безмълвно, затова говорят ,че съм високомерна, безсърдечна и лоша. И това боли. но свиквам..........отскоро.

Close your mouth and satisfy me, baby...