ирационална тема

Мили момичета,
много се колебах преди да реша да отворя тази тема, особено след оптимистичната тема на Мира.
От отделни постинги на някои от вас имам чувството, че не ви е чужда мисълта за някой "грях" в евентуален предишен живот (ако приемем, че има прераждане и т.н.) Моля ви да споделите, ако имате такива мисли.
Знам, че това е ненаучно и ирационално, но искам да разбера само аз ли съм толкова откачена да си мисля понякога следното:
От различни сънища, които съм сънувала преди време и от нещата, дето ми се случват в живота съм си измислила нещо като сценарий. Понякога вярвям, че в предишен живот съм се самоубила заради несподелена любов. За това в този живот имам прекрасен съпруг, с който много се обичаме, но заради отричането от живота тогава, сега имам проблеми със забременяването.
Някъде видях мисълта "Вярно е това, в което вярвяш" и най-добре ще направя да се отърва от тези си мисли, но моля ви споделете вашите, ако имате такива, за да знам "къде съм" и да ходя ли и на психиатър, освен на специалист по безплодие.
Мира, ако прецениш темата за подкопаваща духа на клуба, моля те, изтрий я. Аз само си помислих, че е добре да споделяме и страховете си, за да се преборим с тях по-лесно. Между другото с никого не съм споделяла тези си мисли, толкова шантави ми се струват и си ги мисля в най-задните ъгълчета на съзнанието
Това не ми пречи да съм оптимистка, да обичам живота и да вярвам, че ще имам дете един ден. Желая го и на всички вас

Sdravei Sara,
Niamam mnogo vreme da ispadam v podrobnosti, no shte ti kasha, che i as si mislia podobni gluposti. Samo, che si mislia, che v tosi shivot si imam grehove. I poneshe dosega shivota mi hich ne e bil lek se otplesvam da teglia kakvo sam platila, dali stiga tova ,koeto sdam isstradala dotuk i t.n.V tosi duh si iskukvam as. Mislia si vse pak, che sme si savsem normalni i kogato ni sareve niakoe malko sashtestvo ,koeto shte ima nushda ot nas vsiaka sekunda niama da imame vreme sa podobni misli. Sashto taka obache poniakoga si sadavam vaprosa sashto hora,koito sa opredeleno podliari imat strahoten kasmet. Sledovatelno tova s iskuplenieto malko kuza. Vinagi li se plasahta v sledvashtia shivot??? Isobnshto to e edin omagiosan krag. Neka po-dobre si obichame saprusite, da se posvetim na lechenieto i... da viarvame v dobria ishod.. As se stremia da se rasseivam kogato me vrahl;etiat tesi misli.

Момичета чакайте да ви кажа какво мисля ! Аз също съм се втурвала в такива мисли , но я ми кажете колко лоши хора престъпници са дарени с дечица???!!! И въобще аз вярвам че има съдба която е начертана и това е , но защо е такава точно мисля че никой не знае със сигурност!!! Затова няма смисъл да излитаме в космоса с такива разсъждения защото няма нищо сигурно и най-много да се заблудим нещо!!!
Хайде целувки и чао!!!

Мен направо ме е срам да споделя мислите,които ме обземат! Такива щуротии ми минават през главата,че направо тръпки ме побиват,понякога,като разсъждавам като разумен човек...Но в отчаянието си човек е склонен да си мисли и въобразява какво ли не..Мисля си ,че ми е направена магия (причини за направата й има много),че са ме урочасали ,че изкупвам нечий грях...Ужас,направо,хиляди бабини деветини!...Но се опитвам да си внуша,че всичко е само в моята фантазия, в реалния живот нещата зависят от мен самата и нищо не може да ми навреди,ако аз не му позволя! Не знам дали е така,но помага да си прелея малко оптимизъм,като си го повтарям по-често!
Поздрав!

Абе Зара, мила, я се вземи в ръце!
Момичета, зрели жени сме, моля ви се не изпадайте в такива слабости.
Наблюдавам много силна тенденция на лабилни психики в този клуб, ту нагоре почти на ръба на екзалтацията, ту надолу в дълбока, дълбока депресия.
Ми че дайте да седнем сега и да се чудим чии грехове са ни довели дотук, така ли?
Не искам да звуча все едно ви се карам, само ви казвам, че каквото било - било! Ще промените ли нещо със съмненията си? Не - само ще си натоварите психиката още повече.
Забравете за бабините си или своите грехове и гледайте само НАПРЕД!
Стъпете на земята.

Който търси, ще намери!

Ружа, всеки ден си повтарям това, което прочетох току що и написано от теб, но когато си легна и сутрин като се събудя ми е празно, подтиснато , дискомфортно. И се опитвам да се забавлявам с дребни неща , но дълбоко си остава другата мисъл, от която не мога да избягам. Знам , че не сте психолози, но може би някой може да даде съвет как да си превърна живота в нормален.
В крайна сметка той ми е единствен и си е мой и трябва да си го обичам такъв какъвто е.
Не вярвам. че изкупуваме грехове било то наши или чужди. Проблема е чисто психологически според мен. Няма НИКОГА да се кача на Феррари, но не СТРАДАМ от това. Както и може би няма да летя с ракета и да пазарувам от Версаче.
И искам да Ви попитам за мнение според Вас кои аспекти доминират в този комплексен емоционален дискомфорт - социалните или биологичните . В клетките ни е заложено да търсим радостта от съвкуплението, защото това обуславя продължението на вида. А обществото ни кара да правим това, което правят всички , за да можем да се чувстваме част от нещо. Кое надделява при вас?

В крайна сметка всички имаме нужда от някакво успокоение ... докато дойде този момент , за да не превръщаме живота в тъжна драма защото той не е много дълъг и без това. Пък каквото е писано ще стане

Mnogo интересно Cygnus, ти разчленяваш психическите влияния на две групи. Никога не съм се замисляла по този начин. Това разчленяване всъщност има стахотен смисъл.
Ще ти кажа как е при мен: Социалните аспекти много силно доминират начина по който мисля. Раждането и възпитанието на дете за мен е АБСОЛЮТНИЯ дълг към семейство, общество, нация... това е единственото ТРАЙНО призвание за мен. Професия, хоби, развлечения са само временно задоволяване на временни нужди. Може да се каже че даже се чувствам ЗАДЪЛЖЕНА да създам поколение. Социалните аспекти до такава степен доминират биологичните, че променят начина по който възприемам секса. (Тъжно, нали... направо патологично)

Който търси, ще намери!

Благодаря ви за отговорите, момичета!
Опитвам се да омаловажа тези мисли и затова реших да ги извадя от тъмния ъгъл. Иначе като си мълча за нещо то нараства и става по-силно (мълчанието в този случай не е злато). Нали клубът ни е място и за споделяне, освен за информация и окуражаване
Приятен уикенд!
Зара

Здравейте, надявам се да не се сърдите, че се бъркам тук ама за мен това все още си е моето клубче. и така за какво ми се иска да пиша!!!Тези мисли са ми минавали и на мен през главата нееднократно. даже съм си мислила, че ще полудея понякога.В крайна сметка аз чаках този момент от 8 год, макар да взимам мерки сериозно от юни миналата година!Питала съм се хиляди пъти защо аз защо на мен и какви точно грехове изкупвам.имала сум дни , в които ми е било адски трудно и тъпо, но все пак поглеждаш напред и ниакога мечтата се сбъдва !!! и тогава удовлетворението е огромно.Преживяла съм трудности за които даже не ми се ще да се сещам.А на всичкото отгоре и мъжът ми има дете. и все съм се чувствала непълноценна и бреме за него.(ходещата по доктори, карам го и той да ходи, прави сега секс, а сега не) Но се радвам че винаги ме е разбирал и е бил до мен и ми е помагал, вйпреки че пониакога и ме е наранявал.така че момичета поплачете си(помага) и погледнете напред.Винаги има утре и нова надежда с него!!!!!!!!Само вярвайте на себе си и лекарите си!
извинете ме за правописа ама наистина ми е трудно да отвикна от латиницата.
надявам се да не съм подразнила никого с обаждането си!!!
Стискам палци за всички вас.
Вярвам, че тук скоро ще се опразни!
Vlas

И при мен е точно така, затова повдигнах темата. Живяхме си толкова щастливо преди а започнем да правим този тип секс - с цел създаване на дете.
В крайна сметка нищо фатално няма във всичко това, проблема е най-вече как ни приема обществото. Много се дразним, когато ни бутнат по темата нали? Живи и здрави сме си, имаме работа, създали сме си здрави семейства, осигурили сме си жилища и доходи - това е характерно за всички от този клуб. Повечето от нас са решили други възлови проблеми и този е на дневен ред.
А точно за този тип проблеми най-малко се говори, най-трудно се споделя. Имам 1, 2 , 3 , 4 от много близките приятелски семейства, с които излизаме , виждаме се, които също вече над 3-4 години нямат деца и макар, че си говорим за какво ли не никога не сме си поставяли този въпрос за тема на разговор. А когато сме с приятелите с малки пакостници - те поставят темата и се чудя как да я заобиколим , чувствам се неудобно. За какво? Може би точно това подтискане и скриване от всички на нашата болка някак си я омаловажава. И се гледа несериозно на нея, няма безплатни прегледи, 60 лева са хормоните, 4К лева са ин-витро фертилизациите, над 70 лева са инсеминациите. Може би те наистина не виждат сериозен соматичен проблем за лечение, но какво става с психиката ни, а? Трябва ли да се превръща в лукс възможността да имаш дете, ако просто има проблем някакъв, който може да се реши без проблем със средствата на медицината.
В нашата тъпа държава скоро ще стане лукс да си жив.

Исус казва в Йоан 8;2_И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп? Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.и го излекува . Тук Исус достига до това да не се търси вина а да се гледа положително на нещата . Проблемите ще бъдат решени . Бог е дал заповед “Да имате Живот”.
-"PASTE" ot klub Religia, sa da ne si mislim gluposti sa Boshii nakasaniia.
S Obich
Edna ot vas

Zdravej Zara,
parvo iskam da kaza che tri dni njamah dostap do internet i dosta mi lipsvashe klubcheto.Vse si mislja kakvo stava;da ne sam izpusnala neshto i t.n.
Ta po povod na tvojata tema:vaobshte ne si misli che si otkachena.I az vse se chudja za kakvo sam nakazana,kakav grjah izkupvam i hiljadi podobni vaprosi,koito mi prichinjavat bezsanie.No ot vreme na vreme si se samouspokojavam che ima i po-losho ot tova da ne mizesh da zabremeneesh!Ne iskam da se vpuskam v tragichni istorii,no naistina ima...Tака цхе горе главата моми4ета(вкл. и аз) и УСПЕХ!