Гостенка

Добър вечер, приятелко стара,
госпожа Самота, заповядай, седни.
Намина да видиш добре ли я карам?
Ей на, както ме гледаш, тъй ме пиши.

Кое време е ... Съмва се вече,
но нали си на гости, да пийнем кафе,
ей сега набързо ще стане... Какво рече?
Отказваш ми значи, цигарка поне?

Та казваш, за по-длъжко ще ми гостуваш,
не, не ми пречиш, недей тъй, срамота.
Аз по едно време взех даже да се страхувам,
викам: "Къде се загуби таз мойта приятелка Самота?"

Търсила си ме? О, вярно, бях малко заета.
Ами, скитах из облаците, после гоних Михаля,
после бях във депресия, сетне бях на диета...,
ама вече сме тука - аз, ти и ... химикала.

За кое най-напред искаш да ти разкажа?
За строежа от разкошни кули въздушни?
Жалко само, че не мога да го покажа,
нали разбираш, той взе, че "малко" се срути.

В облаците докато си правех тънки разходки
малко романтика успях да открадна -
изгреви, залези, двама влюбени, лодка....
Само дето леко ме заболя от високото падане.

Като казах "боли" - имам мускулна треска -
от Михал ми остана, да знаеш, натичах се до насита.
Сигурно щях да го гоня и днеска,
обаче меко казано се почувствах пребита.

Колко стана часа? Как се унесохме,
за кога ли да лягаме, тя нощта мина...
Да ти разкажа ли като бях на диета и после в депресия?...
Утре, добре. Нека малко да си починем.

Тихо е, тихичко там .......

Подписано с усмивка

Да !
Върха е !

Поздрав

5+
Никва почивка! Пишеш докато музата е при тебе.. после ще почиваш :))

6 без 1/2, ако обичаш.
И не се правя на джентълмен.:)))

Влезте непознати господине.
Тя не спи.Тя чака.Откога?
Моята душа ви чака от години,
изнурена от безцелна мисъл и тъга.

Влезте и бъдете победител
в тоя дом забравен от света,
гдето звездното крило на Афродита
не повя и не превърна в ден нощта.

Влезте и сред мрака теменужен
протегнете каменни ръце
и смразете мълком пламъка ненужен,
който бавно тлее в моето сърце!

Н.Лилиев

През лабиринтите на тишината
преминахме със Самотата,
но тя запали в мент искрата
да сплитам в стихове словата...

............

Благодаря,
трогвам се, изчервявам се, побледнявам и т.н. :))

Чудесно е Рита!
Толкова истинско ....
Пиши, не спирай!

5+ не звучи зле, освен, ако не е поне по десетобална система.:))))
Благодаря, че отдели време да прочетеш стихотворението, а колкото до
музата - тя наистина е капризно същество.

Колко пъти започвам отговора на това мнение...
Чувствам се странно, бавно събирах куража напиша нещо свое и да го типосам на първа страница...
А ето, че сега май не мога да спра:))
Благодаря и...
моля не ме съдете много строго

Какво ти съдене, направо ще си за бой, ако спреш да пишеш!

Благодаря за потупването по рамото (дано не прерастне във физическа саморазправа :)))) )

много често думите са извор на ... недоразумения :)

Някои от моите творения
са си чисти недоразумения,
ала не и веселият водопад от думи,
който се излива помежду ни.:))

Водопадите от думи обичам,
както и от тема на тема да тичам
но в момента съм в период на спад
и май не ставам за дебат :)

А да бъде римата добра,
е нужна тръпка за това
защото римички безспир да си редя аз мога
но те без смисъл и "душа" остават тук "за Бога!"

..........
както каза "Минувача" , няма смисъл след като не ми се пише,
не гоня норма