инструментали? Или...

Понякога си мисля кое е всъщност ценното в една музикална композиция. Кое е есенцията?
Някои казват: това е музиката, която неусетно и постепенно те обогатява и развива, като същевременно те телепортира в недостижим ,но така близък до теб свят,където чустваш споделеност и се потапяш в най-различни приключения. Такива групи гледат с подозрение към вокалите, като считат, че вокала измества фокуса от директното първично чуство,предизвикано от чистата мелодия, към някакъв изкусвен интелектуален отговор на текста,който нито може да бъде толкова естествен, нито толкова силен и завладяващ. Някои такива групи (като Magma), пеят на измислен от тях език, така фонетично конструиран, че да съответства на музиката, те залагат на самата звукова конструкция, а не на смисъла на текста.
Други твърдят, че текста е важен, а “музикалния съпровод” просто е една добра идея дадения текст да се доближи до хората и да се запомни по-лесно (като асоциативно се свърже с някакъв джангър).
Вие как мислите?

A twinkling light,hidden behind the mirror.

аз определено съм фен на музиката. Което не значи инструментали - просто и вокала го възприемам като музикален инструмент. Текстовете май от доста време не ги слушам - за лошо или добро.

mda, i az sam tochno taka :) ama vse pak durzha da otbelezha, che predpochitam da ima i vokal... inache stava skluchno v edin moment - vse edno da niama barabani :)

Всъщност аз страшно обичам инструменталите. Страшно обичам и песните, в които има големи инструментали части. Мисля, че истински майсторските групи, винаги правят такива.
Разбира се, никое мнение не бива да се абсолютизира.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

това май е повлияно от прогресива?

... не мисля, че точно инструменталите са силната част на рок музиката и ако искам да слушам инструментали - ще си пусна класика - изпълненията са внушителни - оркестрови, музикантите са изключителни професионалисти, а и има наистина велики произведения. Какво ни предлага рок музиката - боготвореният китарист Стив Вай свири нек'ви безумни сола /общо взето к'вот му падне/ - нищо запомнящо се, а е и дразнещо, разните прогресив групи се опитват да закаляват слуха и нервите на слушателя с безкрайно дълги и безидейни композиции, а вариантите на класически произведения, изпълнени от рок групи, които съм слушал, звучат, определено, като жалки гавъри!!! Правилно са се ориентирали Блайнд Гардиън и са направили оркестрова версия на парчето си Тийтър ъф пейн - е не се е получило нещо изклучително, ама кат за тях бива! Та общо взето, за да ми хареса един рок- инструментал, трябва да е кратък и да има запомняща се, комерсиална мелодия като например Moondance на Nightwish i Relief на Amorphis!!! Малкото изпълнители в рок групите са достатъчни, за да осигурят фона, върху който да се изяви един добър вокал и да се получи една добра музика /като цяло/. Разбира се и текстовете имат значение и оказват влияние върху слушателя и понякога слаби в музикално отношение песни стават големи хитове - вж. Нирвана, Секс Пистълс и разните му пънкове. В края на краищата, обаче, всичко е въпрос на гледна точка!

Как написа такова дълго рекордно мнение, да не повярва човек
Я малко забележки...
Свиви Вай ги свири къде по-идейни от Ингви и компания.
За прогресив групите - конкретно повечето прогресив-метал групи точно това правят, което казваш. Само че ти нали точно на ДТ си фен, които са първенци в това отношение
Аре стига толкова

... нали съм си дилетантче на свободна практика, ама твоят въпрос ще изпоти цялата Древна Гърция, бе майна
Айде сега, кажи ми кое е по-важно - сянката, която хвърля в реалния свят човекът Таркус или доказателството, че има слънце ? :-))

Вокалът е част от общото усещане в музиката, мислим.
Този абзац от постинга ти : "вокала измества фокуса от директното първично чуство,предизвикано от чистата мелодия, към някакъв изкусвен интелектуален отговор на текста,който нито може да бъде толкова естествен, нито толкова силен и завладяващ", ми е напълно необясним.
Излиза, че музиката на Битълс, в която инструменталните парчета се броят на половината пръсти на едната ми ръка е тотална изкуствена полюция, ъ ? :-)

Приказката е малко по-простичка. Интересните хора правят интересна музика - с или без вокали. Е има и някои, които мрат да търсят нови звукови гами, конструкции и полифонии или пък да си изкрещяват ларинкса на сцената. Спортисти има всякакви. По-важното е някак си емоцията на музиката им, да е истинска. И да е предадена, по възможност, по запомнящ се начин. Това за мен е истинският Фокус в музиката. Ъъъ ... говорим за рока, нали ?

П.П. Аз лично си падам повече по вокално ориентирания рок. Щото от малък обичам фалшиво да си припявам

... шъ знайш
Дори много.

не знам защо си мислиш че симфоничната музика е по-сложна от рок музиката. там инструменталите звучат по-богато само защото имаш цял оркестър а не две китари цвирещи десет партии с една и съща бленда плюс бас и евентуално клавир. ако се замислиш великата 9та симфония на Бетовен съдържа само 4 тона които са разработени и разхварляни по инструментите. ако вземеш и прословутото болеро на Равел, което е просто върха и е мое любимо, то то е една мелодия която се свири 15 минути и се прехвърля от инструмент на инструмент.
и по въпроса за заглавието. така както си написал тийтър ъф пейн бих казал че си искал да напишеш Theatre Of Pain, което се произнася тиъттър ъв пейн (кратък урок по английски )

съглася с теб
ама за Битълс не знаеше ли, че са бездарници Днес Дарк.... пак ми се оплака, че забравил да го напише

Идеята ми в текста, който ти цитираш е следната:
При повечето вокални групи, за да може да се вкара текст и той да се вмести и изпее добре, музиката трябва да се ореже, да стане семпла, така че да се акцентира върху пеенето. Освен това при инструментал, някой може да си представя звезди,космос и т.н.А ако чуе същата песен с вокали, хем музиката няма да е изчистена (заради съобразяването с вокала), хем той ще трябва да се съобразява с текста, който му говори не за звезди, а как певеца се бил напил оня ден примерно. Така се отнема свободата на въображението и музиката се принизява; от някакъв приказен инструментален свят, където се дава простор на въображението ти, песента се свежда до ниво текст с тривиалностите му.
Абе не знам дали нещата стоят точно така, обаче понякога си го мисля.


A twinkling light,hidden behind the mirror.

E да де, ама за мен единствената цел на музиката не е да ме държи непрекъснато някъде из космоса, а и да ми дава някакво ... знам ли как да го кажа ... някакво усещане за живот. Т.е., за мен музиката не на последно място е и един прекрасен начин да се усещам жив, полужив, нежив, но все пак човек, а не един комплект уши за приемане на сигнали от космоса и някой neverland :-))) А вокалът е за мен най-краткият път към това усещане. Инструменталната музика може да е перфектно пипната, но реенето е довреме. Човек, според мен, трябва да усети и малко искреност и чисто човешка простичка емоция от другия край на линията. Емпатия - да го наречем по научному. А тя няма как да се усети без вокали.
Текстът мисля, че не нарушава с нищо чисто музикалната конструкция, напротив ... леекичко пооткрехва необходимия ракурс, иначе музиката Х може да ти се струва като звездоброене, а конкретният повод за написването й да са били чаршафите на съседката Мими, проснати на отсрещната тераса.
С една дума, обичам да се рея с музиката на Tangerine Dream, Astral Joke и Brian Eno, но когато ме хване блусът бягам да ме утешават Free, разбира се
А текстовете просто са силни и слаби. Ако ти пречат да обхванеш общата картина, ****** мамата на картината и слушай Питър Гейбриъл какво има да ти каже. Хей човече, усмихни се ! С теб разговаря самият Питър Гейбриъл , кой друг е с такава привилегия ?

Бездарници са разбира се. Ама много малко хора го знаят - ти, аз и Дарк-а засега

Абе ...

Ти не знам дали вчера ме чу както се обяснявахме на тая тема с Никнейма, ама ти слушал ли си Висоцки, Дилън или Недялко Йорданов да речем? "Музиката" като такава не може да се приравнява едно към едно със мелодията..
Щото по тая логика гореизброените не са никви музиканти, а???

reborn in the shadow of the magpie

Здрасти Питър

Кажи ми и на мен нещо?

reborn in the shadow of the magpie

Висоцки rulez!!!!
Мое мнение...

"Човек иска да бъде разбиран, дори и да знае, че не е обичан"

Music, all I hear is music -
guaranteed to please
And I look for something else
Raindrops pouring down the rooftops
Flowing in the drains
As the people run their lives
As their lives are run by time ...

"In the Wilderness"
(Phillips/Gabriel/Banks/Rutherford)

Казах.

Една статия, която четох тези дни за Дилън, започваше със следните уводни думи : "Особена порода хора са поетите с китара - нито поети нито музиканти, лутат се забравени с китарата си между двата лагера. По-скоро бихме ги нарекли "хора на движението". Лесно е да произнасяш думи, когато срещу теб е тишината, съвсем различно е да ги нанизваш в мелодия. Трябва да си пропътувал много."

И ... аламинутно ми забиха в главата "Chimes of Freedom Flashing".
А метрото си подрусваше унасящо