малък въпрос
5 отговора
297 прегледа
малък въпрос
Гледам, че много малка активността на клуба, ама все пак реших да пиша, пък някой може да ми отговори на въпроса.
Всъщност имам предположение за отговора но не съм сигурен.
Става въпрос за старта на совалки/ракети. Много често съм виждал кадри по ТВ. Интересна е самата траектория и следа от ракетния двигател която остава. Тя е като дъга. Още в първите секунди се забелязва и че самата ракета носител остава наклонена. Причината ?
Предположението ми е че заради голямата скорост и въртенето на земята при издигането си ракетата запазва кръговата скорост (скороста на въртенето на земята в точката на излитане) се запазва по време на полета и при издигането си започва да изостава спрямо земята. Греша ли някъде или съм на прав път ?
А май клуба заслужава по-голяма активност.
Някой интересуващ се от трасиране на (радио любителски) спътници и приемането на сигнали от тях ? (не говоря за геостационарните ТВ сателити)
Всъщност имам предположение за отговора но не съм сигурен.
Става въпрос за старта на совалки/ракети. Много често съм виждал кадри по ТВ. Интересна е самата траектория и следа от ракетния двигател която остава. Тя е като дъга. Още в първите секунди се забелязва и че самата ракета носител остава наклонена. Причината ?
Предположението ми е че заради голямата скорост и въртенето на земята при издигането си ракетата запазва кръговата скорост (скороста на въртенето на земята в точката на излитане) се запазва по време на полета и при издигането си започва да изостава спрямо земята. Греша ли някъде или съм на прав път ?
А май клуба заслужава по-голяма активност.
Някой интересуващ се от трасиране на (радио любителски) спътници и приемането на сигнали от тях ? (не говоря за геостационарните ТВ сателити)
Re: въпрос
Първа космическа скорост е скоростта, при която пълната енергията на тялото става такава, че се получава инфинитно движение по свързана траектория (ако не отчитаме ефектите на ОТО, но нека не задълбаваме толкова...) с възможно най-малък радиус на орбитата, равен на радиуса на Земята. Това разбира се е невъзможно, предвид факта, че последната има атмосфера и силно назъбена повърхност. Въпреки това скоростите, използвани в космонафтиката са близки до (но по-големи от) първа космична.
Не е задължително траекторията на спътника да тангира към земната повърхност. Както сам можеш да се досетиш много специализирани сателити кръжат по спеснати елиптични орбити. В него случай от закона за съхранение на енергията следва, че скоростта на тялото в перигея е най-голяма, следователно е силно неизгодно да се изстрелват в хоризонтална посока подобни спътници. Въпреки това някаква тангентна траектория рано или късно се заема, а изстрелването на ракети от екватора по посока на въртенето на Земята допълнително облекчава процеса, тъй като ракетата стартира с предварителна хоризонтална скорост, равна на повърхностната скорост на екватора.
Всъщност, дори ракетата да не си променя ъгъла за заемане на тангентна траектория, отново ще се наблюдава закривяване. Просто след като се изстреля нагоре, скоростта й има две компоненти: хоризонтална, равна на повърхнинната скорост на Земята в точката на изстрелване, и която можем да приемем за почти постоянна, тъй като странично триене в долните слоеве на атмосферат липсва (самата атмосфера има същата хоризонтална скорост близо до повърхността), както и растяща вертикална (радиална) компонента. За да изглежда неподвижна (т.е. издигаща се право нагоре) за наблюдател на земната повърхност, ракетата трябва да се движи с постоянна ъглова скорост, но ако предположим че тя се издига чисто вертикално в началото, то нормалната комонента на скоростта се запазва, а от там при отдалечаване от повърхността намалява ъгловата скорост, поради което ракетата ефективно започва да се отмества по хоризонтала спрямо наблюдатели на земната повърхност. Това е точно обратният ефект на отклонението на изток на свободно падащите тела - хвърлените нагоре тела падат на запад.
Все пак предвид факта, че изменението на радиуса при изкачване на ниска орбита е малко, то по-вероятно закривяването се дължи на маневри по заемане на необходимия ъгъл на траекторията.
Неведоми са функциите вълнови.
Не е задължително траекторията на спътника да тангира към земната повърхност. Както сам можеш да се досетиш много специализирани сателити кръжат по спеснати елиптични орбити. В него случай от закона за съхранение на енергията следва, че скоростта на тялото в перигея е най-голяма, следователно е силно неизгодно да се изстрелват в хоризонтална посока подобни спътници. Въпреки това някаква тангентна траектория рано или късно се заема, а изстрелването на ракети от екватора по посока на въртенето на Земята допълнително облекчава процеса, тъй като ракетата стартира с предварителна хоризонтална скорост, равна на повърхностната скорост на екватора.
Всъщност, дори ракетата да не си променя ъгъла за заемане на тангентна траектория, отново ще се наблюдава закривяване. Просто след като се изстреля нагоре, скоростта й има две компоненти: хоризонтална, равна на повърхнинната скорост на Земята в точката на изстрелване, и която можем да приемем за почти постоянна, тъй като странично триене в долните слоеве на атмосферат липсва (самата атмосфера има същата хоризонтална скорост близо до повърхността), както и растяща вертикална (радиална) компонента. За да изглежда неподвижна (т.е. издигаща се право нагоре) за наблюдател на земната повърхност, ракетата трябва да се движи с постоянна ъглова скорост, но ако предположим че тя се издига чисто вертикално в началото, то нормалната комонента на скоростта се запазва, а от там при отдалечаване от повърхността намалява ъгловата скорост, поради което ракетата ефективно започва да се отмества по хоризонтала спрямо наблюдатели на земната повърхност. Това е точно обратният ефект на отклонението на изток на свободно падащите тела - хвърлените нагоре тела падат на запад.
Все пак предвид факта, че изменението на радиуса при изкачване на ниска орбита е малко, то по-вероятно закривяването се дължи на маневри по заемане на необходимия ъгъл на траекторията.
Неведоми са функциите вълнови.
