Искам си я!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Когато сте направили грешка спрямо някого когото обичате, признавате ли си? Аз – не. Не мога дори да дигна телефона и да кажа – Извинявай. Просто изчезвам. Гадно ми е известно време. Но явно се срамувам да кажа – извини ме, сгреших. И после се появява някоя друга и така до безкрай. Преди 1 година постъпих ужасно с едно момиче. Просто един ден както ни беше едно такова готино, аз само и само за да задоволя експериментаторските си потребности и казах – “ Не искам повече да се виждаме, няма смисъл.” На въпроса и “Защо” изредих около 20 причини, които освен че не бяха верни, във въпросния момент звучаха цинично. Тя плака много и после си тръгна. А аз изпитвах задоволство и някакво облекчение. Не знам дали причината е била в това, че много я обичах и не исках да се обвързвам или бе в това, че просто ми беше интересно какво ще стане, и до момента не мога да си обясня тази причина. Тя беше прекалено уникално момиче, може би. Никога не бях, а и няма да срещна такава като нея. Тя не го преживя лесно. Звънеше ми и ме молеше да и помогна, да го преодолее по-лесно. То си беше като гръм от ясно небе. Аз пък тогава не се прибирах в нас и през цялото време се мотаех с приятели къде ли не. Тя ми говореше нещо с жален тон по телефона, искаше да се видим, защото каза че поне така ще може да заличи част от ужасния спомен, а аз само я отпращах и и казвах, че съм зает с лични забави. След като тя престана да ми се обажда и почна да се “възстановява”, да излиза с разни мои познати /имаме доста общи приятели/ и вече изглеждаше, че и е минало, аз установих, че тя е била най-милото и сладко, умно същество в живота ми. Седях си един слънчев ден на една тераса и ме обляха разни ужасно мили спомени с нея. Сетих се за слънчевата и усмивка, за смешките които непрекъснато говореше, за най-уникалното женско чувство за хумор, което съм срещал, за сините и очи които така блестяха понякога. И се опитах съвсем небрежно да се позъвартя около нея. Беше почти невъзможно, защото тя винаги е била обградена от ужасно много хора. Не почнах да я ревнувам, но си я исках обратно. Но така и не намерих сили да и го кажа. Прекалено много я бях наранил за да мина с едно “Извинявай”. Междувременно тя не си губеше времето, даже излизаше с едни мои доста близки приятели - момчета. Тогава вече откачих. Даже се поскарах с тях – намерих си друга причина естествено. Излизах с разни мацки, но никоя не беше като нея. ТЯ наистина е жестоко готин човек. Какво да правя – мина ужасно много време вече. Преди 2-3 месеца я срещнах в едно диско, направи се че не ме вижда, аз обаче я спрях и тя ми каза, че скоро ме е сънувала в някакъв кошмар. Искам да върна времето назад, и понеже знам, че няма невъзможни неща, ако желаеш нещо много, се чудя как.

да си играеш с чувствата на някой
е всичко друго, но не и обич...

Класика в жанра
- като виждате, че се влюбвате такова шубе почва да ви тресе мъжете ... и автоматично давате заден ход :) причини винаги можеш да си измислиш – идеални хора няма
- срамуваш се да се извиниш :) недей - те и така вече са разбрали какъв си та едва ли може да ти падне имижда повече и ако някоя ти прости това ще е защото те обича
- тя, те е търсила /сиреч плюла си е на достойнството заради теб/ ти, си си правил на кретен :) сега и да пълзиш в краката и ... отдавна си изпуснал момента в който е трябвало да го направиш
- сега ... искаш си я /ама то само с искане ако ставаше ехееееее :)/ но тя не те иска защото не е мазохистка

Едва ли някой друг може да те спаси от собствената ти глупост :) ако разбирасе я осъзнаваш

По-скоро така трябва да звучи въпроса ти: "Когато сте направили грешка спрямо някой, който ви обича, признавате ли си?" Ъхъ, признавам си. Май това е единствената ситуация, в която думата "достойнство" си губи смисъла. Защото какво значи "да не се унижа пред някой който ме обича". Смешно направо. Та така... Може и да не е късно да действаш, знам ли... 1 година не е толкова много когато си обичал наистина, пък и съдейки по поведението и, май още не си и безразличен... Ще ти трябва доста търпение обаче - след случилото се няма да повярва лесно, че е "най-милото и сладко, умно същество в живота" ти.

Прави са всички тук - тъпо си постъпил, мой човек! ТЪПО!
Едва ли има път назад.
Просто забрави за нея...

"Човек иска да бъде разбиран, дори и да знае, че не е обичан"

амии, тъпо направо идиотско си е постъпил...

vqrno, syglasen sym 4e si postypil typo. ima hora koito se protivqt na opitite s laboratorni mi6ki, a ti s jena, koqto haresva6. i qvno vposledstvie si se vlubil. kato si razbral 4e nqma da nameri6 druga, kato neq. iska6 si q. i az iskam mnogo ne6ta, ama nqma:(
ako i tq 4uvstva ne6to kym teb, ima6 6ans, no ako te priema kato "porednoto gadje" ili kakto iska6 go kaji, ne vqrvam 4e moje da stane ne6to.
razberi dali ima 4uvstva otnosno teb, tova ne e tolkova trudno, nqma da kazvam kak, mnogo predi men sa go kazali.
ako ima ne6to v neq svyrzano s teb, dejstvaj(no samo ak osi siguren 4e q obi4a6) - 6te ste zaedno.
no s tova typo "Искам си я!!!!!!!!!!!!!!!!!!" ne mi vdyhva6 doverie. kakvo e tq za teb 4e si q iska6, igra4kata, koqto nqkoj ti e otnel li.
pomisli si dobre, dopitaj se do syrceto si(kolkoto i da ne iska da ti kaje, syrceto de, 6toto vinagi e taka)i ako pak si siguren, dejstvaj, ne si q vry6taj, a bydete zaedno, nikoga jena nqma da byde tvoq(moq, ne4iq), bydete zaedno. ako se obi4ate.

ВСИЧКИ СПОМЕНИ СТАВАТ ХУБАВИ С ВРЕМЕТО

знаеш ли, може би си прав, че всички спомени стават хубави с времето... но ако бях на нейно място, първо щеше много да ме боли, а после щях да си го избия от главата... до такава степен, че след една година да е само спомен за мен - добър или лош, но не и с желание да го превърна отново в свое настояще...

Здравей! Радвам се да те видя...

Ха. Историята ми звучи познато. С мен постъпиха така. Знаеш ли какво ми беше и колко усилия ми костваше да го превъзмогна. Ревях непрекъснато. Не исках да виждам никого. И то защото просто в един слънчев ден той реши да ми каже, че повече няма смисъл да се виждаме, без да има каквато и да било причина. Всичко си вървеше идеално. И аз като го попитах защо, почна да ми ломоти разни глупости. Така и не разбрах какво става. Точно това ме побърка, че не даде никакво смислено обяснение. На всичкото отгоре в деня когато го направи, около час преди това ми беше предложил да идем за 2-3 дена до морето /беше през лятото/ и аз му казах, че ще се опитам да се освободя. Точно си беше гръм от ясно небе. Само като се сетя какво ми беше тогава. Отидох на гости у един приятел и се напих посред бял ден, докато ревях и му разправях какво ми се е случило. Грима ми се размазваше от сълзите, а той се чудеше как да ме успокои милия. Звъннах му от тях и той ми каза че пътува към Слънчев бряг в момента и да му се обадя по-късно. Чуваше се силна музика и весели мъжки крясъци. Явно добре си се забавляваше. И т.н. Няма какво повече да разказвам. След 4-5 месеца почна да ми звъни да сме ходили на кино. Аз излизах вече с друг. Казах му че не е удобно. Всеки път когато се засичаме и до днес той ме вика за да ми каже нещо. Щом останем насаме /доколкото е възможно това в някоя дискотека/ все започва нещо да говори но така и не си довършва изреченията. Аз му казвам, че ме чакат и го оставям да си седи сам в ъгълчето с недоизказаните си мисли. Казва ми, че съм страхотен човек, че е направил нещо непростимо и други дрън-дрън глупости. Преди няколко дена се засякохме в едно заведение, тъкмо си тръгваше. Като ме вида остана. Приятеля му си тръгна. Остана с мен и с мойта приятелка. Пихме доста. Накрая ме закара до нас и ме целуна. Като се прибрах получих SMS “ Мила, обади ми се като се събудиш! “. НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ГО ПОТЪРСЯ. Докато го пиша това, спомените се връщат и ми става гадно. Каквото и да направи – не мога да му простя. Да той е хубав, забавен, интересен обаче това което направи с мен беше ужасно подло и никога, никога няма да го оправдая и да му простя!

и много правилно!

Пич,не ми се ще да те натъжавам,ама според мен няма начин да си я върнеш - в най-добрия случай не те мрази.

А пък омразата е непредвидима.

П.П. Както няма начин да не ти е ясно.

Според мен.

и как е като загубиш нещо ценно? хехе а питаш ли ни нас? плачем, едва се съвземаме а вие ни се смеете! и после решавате че ние можем да ви простим и забравимтрябва много да те обича и да вярвя във вас след една година за да се върне!дано те обича така и дано ти я заслужаваш!пожелавам ти успех и много търпение!май и двамата сте се променили за една година, опитай да разбереш дали все още е онова момиче

Come up to meet you/To tell you I’m sorry/You don’t know how lovely you are, пее Крис Мартин в The Scientist и като че ли нищо в стряскащо дългата история на любовните поп песни не е казвано по-кратко и по-нежно.


Ивайло "Нойзи" Цветков в-к КАПИТАЛ

Омразата е за предпочитане пред равнодушието.

Я мо'ем две неща: мо'ем да пишем, а мо'ем и да не пишем!

,Vie stradate,a nie kakvo,...Nie sme ot jeliazo.....Da postupil e kofti,no raskaivase,moje i da niama oravo na proshka,tova tia shte reshi.....suvetnice))).Mujete sushto plachat,a i ima mnogo poveche izostaveni muje,otkolkoto jeni

Много си права!

ma zamislisa malko brato vuobshte iamsh li naikakuv shans????????????Zabravi ja,nemojesh da ia imash,osven ako ne e tupa

jivota e edin goliam hui koito go iadem an porcii

хаха,ясно ми е и още как само ми е ясно ако знаеш

Омразата е много силно и опасно нещо - бих предпочела равнодушието,ако имам избор де