пустите блокове.

гробница.
какво е гробница?
Чувал съм че вечер над турски гробища често светело. Това били неуспокоените души. При мюсюлманите няма опело. Неспокойната душа.
Нахвърляни камънаци. Почти безразборно. Може би мяра е била човешкият ръст. Един чаршаф и няколко сантиметра под земята...или...над земята.
Ужасен прорязващ звук. (някой заварява железа някъде около мен)
Трамвая ми набива равноделни умопомрачителни звуци.
Отивам на работа. Нервни колеги. Колегата снощи е слушал конско от жена си и сега си го изкарва тук.
Изтива ми кръвта.
Тъкмо да чуя пеенето на птичките навън и някой крещи пак от там от отвън. Сбиха се. Един извади пищов и всички се изпокрихме.
Отивам да обядвам.
Една жена бие друга жена - циганка крадла. Млати я яко.
Такси драйвър изпсува всички майки на кръстовището на попа.
Гладни гърла се натискат като побеснели при арабите за по сандвич.
Решавам да се поразходя и....настъпвам на тротоара на кучето акуту.
Баси.
Някой крещи. По едно време до мен гръмна бомбичка. От тия шумотевките. Дето само "пара" дигат.
Прибирам се.
Вървя сред блокове.
Дупки.
Хралупи.
Изолатори.
Микро затвори.
Скъпите коли. Нацапотените жени. Жаждата за пари у мъжете.
Модата.
Как понасяме толкова стрес? Как и защо го търпим. Това е лудост
Забързаноста....бягаме от себе си от истинското си аз.
А е толкова просто.
спри.
остани сам.
вечно искаме, вечно очакваме, вечно търсим, вечното трябва.
или си казвате сега "нееее аз не съм такъв , аз съм по-добър"

Ето игричка. Его игричка.

пустите блокове. има хора. няма хора.
и с хора - пусти и без хора - пусти.
сърцата ни.
душите.
стопяват се. свиват се. набутваме ги в занданчета.

днес те има. ами утре?
четеш вестниците и вярваш че ти си далеч от тия неща. убийства, катастрофи, изнасилвания, грабежи, побоища.
ами утре ако се гътнеш. за къде си къташ любовта? за къде трупаш "богатства"?
правим се на милостиви. дарения. деца сираци. ами ние какви сме.
без любовта си - сираци сме.
нека си върнем любовта.
от една бъчва можеш да налееш в друга само когато в първата има нещо. от празно в празно. нищо.

нека да отворим сърцата си. да погледнем собствените си грешки. собствената си мърсотия. щото тя е в повече отколкото ни се струва. или преструва.

пустите блокове....тежат ми.

лягам върху тревата. прегъщам земята. и чувам плачът на милиони, милиарди страдащи хора. и се пропивам с любов. състрадание.

ОБИЧАМ ВИ.

na koj mu puka za tvojte gluposti be

На мен.

и на мен ми беше ужасен ден...
един от дните в които все по-често се чувам да казвам наум тази реплика:

"Боже, колко мъка има по тоя свят! Колко много мъка!"...
[tujna sum]

на мен!

да не ви обича човек...

са прекрасно нещо,
...хората са ,
Толкова много хора толкова близко живеещи, могат да живеят прекрасно, доволно, щастливо...
но не.
В хората е проблемът, т.е. в нас.


NA

естествено. в нас.

само дето ако си решим проблемите няма да живеем в блокове.

А в какво? В землянки?!?

ти къде предпочиташ?

На екватора......в иглу

интересно нещо са това изреченията...
(тези в началната тема твоите са и + чувства)

това последното ще ти го разбъркам:

ако спрем да живеем в блокове ще си разрешим проблемите...

е, аз поначало си живея в къща, вие сте на ход

---

рибата е в тигана, а тигана е на дъното на океана...

Фосфин. И бифосфин. Съединения на фосфора с водорода. Отделят се при гниене и се самозапалват на въздух. Само че химията май не е най-романтичното изразно средство, съжалявам, ако не влизам в тон.
Знаеш ли как се строят кораби?

________________
И откъдето мина трева не никне.

а аз на звездичка.

незнам?

иначе взе да ми става интересно тва дето гори във въздуха.

може ли още фойерверки?