история

Запознахме се чрез интернет. Началото - сладникаво, като от любовен роман. Не можехме да се откъснем един от друг. Казвдаше, че е нараняван от много жени. Аз - също. Всъщност казвах си още от началото, че това е последният ми шанс да повярвам, че има любов. Колкото и изтъркано да звучи.
Само три месеца бяха достатъчни, за да се разпадне всичко на парчета. Една вечер просто каза - не искам детето, което носиш. До сутринта все се питах къде съм сгрешила, тананикайки си тъп рефрен от песнимчка: "Защо повярвах..".
Значи все пак съм била права - няма любов. Или пък нещо в мен е повредено. Или светът е пълен с идиоти. Защо хората се лъжат, когато казват на някого, че го обичат? Наивен въпрос.

Не си права. Има любов.
Има и лош късмет. Просто на някои хора им е по-трудно, отколкото на други.

Аз също се запознах с един мъж в Интернет и вече година и половина сме заедно. Ако заедно може да се нарече една връзка като на нашта, защото живеем в различни градове и се виждаме само събота и неделя и по празниците. Той е най-хубавото нещо в живота ми. Има лябов. Просто не си попаднала на подходящия човек. А с детето какво стана?

С детето нищо не стана. Аборт. Просто нямах друг избор, макар, че някой би сметнал това като оправдание. Би трябвало да продължа да вярвам, но не знам как. Поне засега.

дренки. Като тези, които е виждал преди. Вероятно, понеже тези, които са го виждали преди, са му казали, че е от същия дол дренки. Като тези, които са виждали преди. А пък когато човек е виждал само един дол, пък бил той и с много дренки, няма начин да допусне, че има и друг. Дол с дренки, де.

П.П. Освен, ако не направи крачка към огледалото. Но пък за целта са нужни две условия - наличие на огледало и неналичие на дренка от същия дол, която да застане между него и огледалото с думите "стига ти да се оглеждаш в мен и да виждаш перспективата на малките ми дренчици баси".

Според мен.

si mislish, che 3 meseca sa mu dostatychni za da reshi ti li si zhenata, s koiato shte prekara da rechem sledwashtite 30 godini!? malko ste izbyrzali s towa dete-ne kazwam obache, che e samo twoia greshkata. Az sym na mnenie, che wseki myzh se plashi do smyrt ot nasilstwen brak ot tipa "bremenna sym ot tebe i niama da abortiram!"...Pone moite priateli i poznati, s koito sme goworili za towa biha "izbiagali" po tozi nachin /te sa pod 26 godini/.
neznam-preceni si obstoiatelstwata okolo taia sluchka...no ne byrzaj da sydish-i ti imash wina

P.S ne se zaiazhdam

е по-нагледно. Резултатът.

П.П. Това, което ще се роди от доброволната бременност на около 26-годишните, които най-доброволно не абортират по грешка произведения си детски материал. Приликата му с всичко друго, ама само не с всекия мъж, примерно. На материала, де. На дренките, де.

Според мен.

ne sa wazhni - se taia e kakwo go e stresiralo. Po-wazhnoto e obache da ne se chuwat dumi ot roda "lyzheshe, che me obicha". Towa sa pylni gluposti!Towa do bolka i poluda da obicham niakoe momiche niama nishto obshto s braka i decata! Prosto w takiwa momenti oswen chuwstwata ima edin kalkulator, kojto dejstwa w glawata i na zhenata i na myzha-toj presmiata + i - ot reshenieto, koeto shte se wzeme...tyj che liubowta e hubawo neshta, no ne stiga za edno semejstwo.
a za drenkite i hratchetata-mi ne sa chak tolkowa mnogo raznowidnosti, a celite i metodite im w obshti linii sa shodni. Dori na 26
az spiram, che i za mene temata ne e ot bezboleznenite

Сега би трябвало и да се оправдавам. Всъщност описах врсичко доста неясно. Не е въпросът в самото дете. Нито пък е натрапвано. Дренки или храстчета - все едно. Идеята за него дойде спонтанно - и от двамата. А понякога и пет месеца са достатъчни, за да искаш да прекараш живота си с някого и да създаваш семейство. Дори и ден стига.
Наистина, не може само един човек да има вина. Аз и не търся такава вина. Просто боли и не знам как да се справя. Когато идва момент, в който не искаш повече да вярваш и ти се струва, че всичко е плод на нечия измислица - говоря за любовта. Винаги съм смятнала, че я има. Дори, когато е трябвало да разлиствам пластове от някого, за да я открия. Но сега...не знам. Може би всичко е още ранимо и не мога да мисля безпристрастно. Страхувам се да не се озлобя, затова и писах тук. Не искам да поставям всичко под общ знаменател. Дано един ден да повярвам.

shtom e taka. ne iskam da te zasiagam-izwiniawaj/i az si imam prichina da goworia taka/.
Naj-nakratko shte ti kazha slednoto-obichala si predi, obichash sega i shte obichash i zanapred. Prosto ne se predoweriawaj na horata. a za 1 den ne mozhesh i plombite da widish na choweka otsreshta, dori i da ne gi krie ot teb.
Prosto bydi sebe si i ne wiarwaj na dumite na choweka otsreshta - gledaj go kakwo prawi! i sybiraj mnenia za nego! horata otstrani wizhdat poweche ot teb i opredeleno sa dokazali, che misliat za teb!
Spokojno-zhiwotyt prodylzhawa ;)

Мисля че основната причина за такива "истории" е злоупотребата с гледането на сладникави холивудски продукции. Не - 5 месеца не са достатъчни за да решиш да изживееш остатъка от живота си с някого, още по-малко пък за да решиш да създаваш деца с него. За 5 месеца не се познавате достатъчно добре, както и не е преминала еуфоричната фаза на влюбването. Така че моментът е изключително неподходящ за взимане на такива отговорни решения. Със сигурност ще се намерят хора, които ще кажат "ние пък се оженихме на 3-я ден и още сме заедно". Ами имали сте късмет - бих им отговорила - повечето такива "романтични" истории завършват с развод по обясними причини....

maika mu i bashta mu se zapoznavat i sled 24 chasa se ojenili i dosega sa zaedno
kuvto ti bil ksumetya,jivota e ejednevna banica s kusmeti

ebahti tupoto,pak sum na rabota

"Искам да се оженя за теб, скъпа"
"И защо?"
"Ми нямам представа"

Той (на колене с пръстен): Прости ми, че не те срещнах по-рано.
Тя (потупвайки го по темето не с пръстен): Давам ти време да си поправяш грешката. Отварям чадъра, за да те скрия. От лошото време.
Той (под чадъра): Искам да се разхождаме.
Тя: И аз. Къде?
Той: Няма да е тук.

П.П. Хепи енд.

Според мен.

Всъщност има щастлив край понякога. Май ще продължа да съм в отбора на наивките, които вярват, че има любов. Не знам, но не съм сигурна, че годините и преценките имат чак такова решаващо значение за съдбата на едни човешки взаимотношения. Не че нямат, но знам много случаи, когато хора, познавали се от десет години късат след месец брак. Май наистина е така. Не вярвам и на твърденията, че всеки човек повтаря с партньора си несъзнателно модела, който е възприел от семейството си - както психолозите често обясняват, че ако мъж е имал доминираща майка, несъзнателно избира подобна жена и винаги е жертва в една връзка. Но искрено вярвам, че има смисъл да се надяваш. Някак си не ми се иска да се предавам. А и съм благодарна за петте месеца любов, които изживях. Като си помисля, някои хора така и си умират, без да осъзнаят колко сиво е било всичко около тях.