Паралели

Понеже в клуба темата за любовта в един или друг вид не спира да присъства, ми се иска и аз да вметна нещо по въпроса. По-рано си мисех, че любовта предполага другият да ти даде свобода, а сега разсъждавам по-иначе. Любовта е другият да не те ограничава!
Много ми се иска да поговорим за това...

По-добре такаотколкото така

Каква според теб е разликата между двете понятия?

Липсата на ограничения е, така да се каже, по подразбиране. Една връзка започва и априори двамата не се чувстват ограничени един от друг по никакъв начин. Докато даването на свобода е нещо по-показно, нещо, една класа по-долу от липсата на ограничения. Няма нужда някой да ми дава свобода, ако аз не съм ограничена, нали?

По-добре такаотколкото така

май при връзка между двама винаги има ограничение/не може да прайш квот ти скимне/ограничения има но не трябва да са такива свързани с собствените ти и на партньора разбирания
иначе е патриархат/матриархат

бих бил ..... но не

Мисля, че никой не може да ти дава свобода. Свободата не се дава, ти да не си някакъв молител? Човек или е свободен, или не. И връзките не могат да пречат на свободата. И е вярно, че нито единият от двамата не трябва да поставя ограничения на другия. Ограниченията човек ги поставя сам на себе си, в съответствие със собствената си преценка.

Ако си влюбен, ставаш толкова глупав, че забравяш да си свободен.
Като се "освестиш", ако още обичаш, си налагаш ограничения на свободата в името на нещо, за което мислиш че си заслужава.
Ако работата стане "дебела" (деца,брак и т.н.), нема мърдане (за свобода да не говорим).
Когато разбереш, че всъщност си предпочитал свободата, вече си се така спаружил, че вече лЮбоф НЕМА!


ПП Защо ли винаги започвам разговора по този начин?...

Дааа,това беше най-краткия и мъдър разбор на въпроса за "Имането и нямането на свобода":))))
Така е,някои мъже помъдряват,когато имат такива жени като мен:)))))))))

Далеч съм от мисълта, че Всеки може да си прави каквото си иска. Свободата не е забавление, а е преди всичко разбиране с висок морал. Иначе е свободия.
А ако ограниш собствените си разбирания, просто преставаш да бъдеш ти самия. То е вид изневяра - но спрямо себе си. Въпреки всичко - и тази изневяра може да погуби връзката между двама. Така че - да, съгласна съм с тебе.

По-добре такаотколкото така

Значи не - на ограниченията от страна на другия, да - на самоограниченията.
И е така, и не съвсем, защото съм ставала свидетел как често едно наложено самостоятелно ограничение, е провокирано преди всичко отвън. Така че по косвен път то идва пак от другия. Наясно съм, че съвсем без никакъв самоконтрол не може, дори е задължителен. Въпросът е да се запазва нашият си душевен комфорт и това да не е в ущърб на душата на другия. Нещо такова.

По-добре такаотколкото така

Хей, Соломоне, това, на което викаш " освестяване" не е ли по-точно чувство за отговорност? Аз съм убедена, че това да не ограничаваш другия (говоря по принцип, а не за тебе) би трябвало да провокира точно чувството за отговорност. То или се появява по-силно и притеглящо към общата връзка, или се изражда в свободия. А любоФ има!

По-добре такаотколкото така

Че те всички самоограничения са провокирани отвън - човек е обществено животно. Иначе защо да се самоограничаваме изобщо? Това, за което си говорим, е много трудно за постигане в реалността. Въпросът е твоя да е преценката какви компромиси или жертви можеш да направиш, за да може хем връзката да просъществува, хем ти самата да не се чувстваш ограничена в отрицателен смисъл, несвободна, в клетка и т.н.
Иначе - твърдо не на всякакви ултиматуми! Много вредна практика са, да знаеш.И не водят до никъде.

ами това е най-трудното нещо,мисля си..равновесието между нашия и на партньора ни душевен комфорт..
но пък ,който го умее..какво повече,наистина..

:другият да ти:
:другият да не те:
Ami ti?


samo shte se podpisha /tam e i otgovora/

човек сам си поставя граници и сам ги преодолява

лелеее, таз житейска мъдрост ще да е изживяна Все пак думите ти звучат тъжно, може би защото са истина.

да, но в първите моменти на "заслепение" ограниченията съвсем естествено идват от самия теб и дори не ги приемаш за такива.

Свободата Санчо, е висше благо!
(подписвам се с всичките си краиници)

"Ако си влюбен, ставаш толкова глупав, че забравяш да си свободен."
Когато бях влюбен, толкова изглупях че забравих че съм свободен!

"Като се "освестиш", ако още обичаш, си налагаш ограничения на свободата в името на нещо, за което мислиш че си заслужава."
Когато нещата поулегнаха, въпреки че още обичах се почувствах в капан.
Исках да се чувствам свободен да правя каквото си искам без угризения но не можех. Когато честно споделих всичко това с нея, беше ми обяснено доста нагледно какви рани бих причинил и така ме постави зад нейните решетки... и си останах аз в доброволния затвор (дори не съм се подписал че го искам), но тя дълго не ми вярваше че си стоя кротко зад решетките каквото и да ми струва това!

От както престана да лее сълзи заради моето загубено чувство за свобода... аз съм много по-"свободен" но и по объркан. Вече няма за какво да се боря! Ужас! Та сега се лутам в затвора на доверието и свободата която всъщност не използвам за нищо. А ми се иска да нямах ткива скруполи.
Та какво се получава? Оказва се че при цялото ми свободолюбие, дори когато свободата ми е в ръцете, пак не съм свободен!

Искам да я намразя... или тя мен... или да ме напусне, но не би!
Искам поне аз да се влюбя в друга, но и това не ми се отдава.
Еееее мамка му!

Човек каквото сам си направи, и най големия му враг не може да му го направи.

If I was...just some more clever, I would find how stupid I am. As well as You!

Ами аз съм този другият, но някак прекалено самоуверено и нравоучително би било да говоря, че аз така, аз иначе... Но в моята връзка хубавото е, че и другият е в същата роля.

По-добре такаотколкото така

Което си е така, така си е. Позволявам си само едно леко допълнение към това, което казваш. Автоцензурата би трябвало да съществува, но парладоксът е, че тя има положителен ефект, само ако неин стимул е пълната липса на ограничения. И за да не изглежда прекалено теоретично ще кажа, че това е изпитана в личния ми живот рецепта. Партньорът ми ми е засвиделствал любовта и уважението си, давайки ми абсолютна неограниченост(както и аз на него). Така аз спокойно и самостоятелно , и най-вече на своя воля, съм решила какво и как да самоогранича. И принципът действа чудесно, защото продължавам да съм влюбена в този човек и да получавам същото от него. Вече доста години.
Спомням си, че родителите ми по подобен начин възпитаха у мен чувство за отговорност към парите. Като дете винаги съм знаела къде стоят парите и съм имала свободен достъп до тях. Никой не ми се сърдеше, ако с рестото например си купех книга. Чувстото за отговорност се изгражда с доверие. Така че свободата (неограничеността) е другото лице на доверието.

По-добре такаотколкото така

То е като скачени съдове. Ако при единия е по-малко, при другия е повече и има дискомфорт. Но пък се получава чудесно, когато е по равно!

По-добре такаотколкото така

мисля си и още нещо..никога не е по равно,НО..ако спрем да мислим толкова за себе си,а ни е радостно от това,че другият също е щастлив..
май само това е достатъчно?