СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
104 отговора
1328 прегледа
СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
Срещата с ЕХ /бивш/ - съпруг/а/ , приятел/ка/ ???
Струва ли си тази СРЕЩА с МИНАЛОТО?
Защо ЖИВОТА ни поднася такива СРЕЩИ?
НЕдоучен УРОК?
И ако не се върнеш в това "МИНАЛО" означава ли , че си лош ученик?
С усмивка , но сериозна и питаща
ваша
medea
Струва ли си тази СРЕЩА с МИНАЛОТО?
Защо ЖИВОТА ни поднася такива СРЕЩИ?
НЕдоучен УРОК?
И ако не се върнеш в това "МИНАЛО" означава ли , че си лош ученик?
С усмивка , но сериозна и питаща
ваша
medea
Редактирано от Medea_forever на
в отговор на Medea_forever
#2
Re: СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
Доколкото разбирам по начина, по който изказваш въпроса - става дума за бивши познати, с които отношенията са приключили, оставяйки неприятно /лошо/ чувство и в двете страни. Думата урок ми е смешна /нещата са много по-интересни, отколкото в някой урок/. Най-вероятно срещата е нов шанс /за оставане с добро чувство/. Та мисълта ми е - всичко е въпрос на гледна точка - някои възприемат и лошите и добрите неща /условно добри и лоши/ като уроци, други - като шансове
. Ако не се възползваш от някой шанс, пак ще имаш по-натам същия и така.
. Ако не се възползваш от някой шанс, пак ще имаш по-натам същия и така.
в отговор на Medea_forever
#3
Re: СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
... da , to4no tova ozna4ava.
в отговор на Medea_forever
#6
Re: СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
Всяко нещо се появява в живота ни на принципа на резонанса.
Човек привлича онова, на чиито вълни е настроен. Ако не е настроен на съответните вълни, нещото няма да му се случи.
Ако не си настроен да се давиш, и всемирният потоп ще те подмине.
Ако си настроен да се давиш, и в чаша вода ще съумееш да го сториш.
Така че търси резонанса у себе си. Оная вълна, на която си се настроила и която е предизвикала срещата.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.
Човек привлича онова, на чиито вълни е настроен. Ако не е настроен на съответните вълни, нещото няма да му се случи.
Ако не си настроен да се давиш, и всемирният потоп ще те подмине.
Ако си настроен да се давиш, и в чаша вода ще съумееш да го сториш.
Така че търси резонанса у себе си. Оная вълна, на която си се настроила и която е предизвикала срещата.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.
в отговор на Medea_forever
#7
Re: СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
Струва си, най-малкото защото хората се променят! Друг е въпроса дали към добро или лошо.
Срещата може да я приемеш като още една възможност за разрешаване на конфликта, който е довел до това да станете ЕХ (защото се преполага, че преди това сте били близки).
Едва ли ще помогне това да си мислиш, че си лош ученик защото не си си научил урока от първия път. Някои уроци се усвояват по-трудно от други и отнемат повече време (дори понякога в животи :)))
Опитай се да си отговориш на въпросите:
Защо се чувставм така? Защо не искам да се срещна с него/нея? Има ли шанс да излезе нещо хубаво от срещата? Ако да, какво? Ако не, какво е най-лошото което може да се случи (в смисъл по-лошо ли е от факта, че вече сме ЕХ)?
Прегръдки и Успех..Дейти
Друг е въпроса дали към добро или лошо.
Срещата може да я приемеш като още една възможност за разрешаване на конфликта, който е довел до това да станете ЕХ (защото се преполага, че преди това сте били близки).
Едва ли ще помогне това да си мислиш, че си лош ученик защото не си си научил урока от първия път. Някои уроци се усвояват по-трудно от други и отнемат повече време (дори понякога в животи :)))
Опитай се да си отговориш на въпросите:
Защо се чувставм така? Защо не искам да се срещна с него/нея? Има ли шанс да излезе нещо хубаво от срещата? Ако да, какво? Ако не, какво е най-лошото което може да се случи (в смисъл по-лошо ли е от факта, че вече сме ЕХ)?
Прегръдки и Успех..Дейти
в отговор на Medea_forever
#10
Re: СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
А ти как мислиш?
Сори - свърши ми времето за нет. По-късно мога да се включа пак.
До скоро..Дейти
Сори - свърши ми времето за нет. По-късно мога да се включа пак.
До скоро..Дейти
в отговор на Medea_forever
#13
Re: СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
Резонанса в ума не предизвиква промяна в действителността. Само резонанса в подсъзнателното.
Затова и хората смятат, че желанията им никога не се изпълняват. Защото наистина никога не се изпълняват желанията на ума. Той може да бъде импулс за задействане на подсъзнанието, но сам няма директна връзка с промяна в реалността.
С две думи-копай по-дълбоко.
Всичко, което ни се случва, е опит на нашето подсъзнание да ни каже нещо. То друг език няма, освен тоя.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.
Затова и хората смятат, че желанията им никога не се изпълняват. Защото наистина никога не се изпълняват желанията на ума. Той може да бъде импулс за задействане на подсъзнанието, но сам няма директна връзка с промяна в реалността.
С две думи-копай по-дълбоко.
Всичко, което ни се случва, е опит на нашето подсъзнание да ни каже нещо. То друг език няма, освен тоя.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.
в отговор на Medea_forever
#14
Re: Chans !!!
Друга народна поговорка гласи-Простирай си краката според чергата.
И по-тъпо нещо не съм чувала. Заради тая поговорка сме на тоя хал. Нямаме смелост да бъдем дръзновени.
А и още един бисер-Преклонена глава сабя не я сече.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.
И по-тъпо нещо не съм чувала. Заради тая поговорка сме на тоя хал. Нямаме смелост да бъдем дръзновени.
А и още един бисер-Преклонена глава сабя не я сече.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.
Re: СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
A bve javno...e che SLED kato sam si sadala tosi vapros...PODSASNATELNo OTGOVORA veche GO imam...no se lutam v tamnoto i vi iskach fenercheto...sa da ne se spavam i isbegna pone malkite kamani po patja.
ISVINI mi latineza ...no ne sam u nas...a na hiladi kilometri...
medea
sa da ne se spavam i isbegna pone malkite kamani po patja.
ISVINI mi latineza ...no ne sam u nas...a na hiladi kilometri...
medea
в отговор на Medea_forever
#16
Re: СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
Всички въпроси се задават само, за да се извадят подсъзнателните отговори на съзнателно ниво.
Случайни срещи няма. Ако съзнателно бягаш от тях, пък те ти се врат в краката и те преследват, време е да се обърнеш с лице.
Нещата се оправят само с решаването на проблема, врътките с цел да се избегне-не сработват в един момент.
Ама не ти пречи да пробваш де.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.
Случайни срещи няма. Ако съзнателно бягаш от тях, пък те ти се врат в краката и те преследват, време е да се обърнеш с лице.
Нещата се оправят само с решаването на проблема, врътките с цел да се избегне-не сработват в един момент.
Ама не ти пречи да пробваш де.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.
Ne snam dali tvoja PROZESING
no ti togava mnogo mi pomogna...NE SNAJA DALI TI ISOBCHTO RASBRA...
NO TI BLAGODARJA ot sarze...
Ot togava ...5.01.pres nochta CHAt s teb v ICQ...S edin VAPROS me OTLEPI ot PRILEPvANETO....KOLKO bilo prosto:::::-)))
MERSI...moge bi e bilo chovechkoto ti gelanie da mi pomognech...NO MNOGO SAM TI BLAGODARNA...ZELUVKI
medea
NO TI BLAGODARJA ot sarze...
Ot togava ...5.01.pres nochta CHAt s teb v ICQ...S edin VAPROS me OTLEPI ot PRILEPvANETO....KOLKO bilo prosto:::::-)))
MERSI...moge bi e bilo chovechkoto ti gelanie da mi pomognech...NO MNOGO SAM TI BLAGODARNA...ZELUVKI
medea
в отговор на Medea_forever
#18
Re: Ne snam dali tvoja PROZESING
И аз целувки.
Процесинг беше. Но процесингът е творческо нещо и си зависи и от уменията.
А иначе е нещо наистина много просто нещо.
Както казвам-като ти се развали телевизор, викаш техник. Като се развали колата, лягаш под нея.
Оправяш си хладилника, соковарката, мивката...
А човешката психика се приема за табу. И оттам идват всички проблеми. Иронията е, че често се изисква съвсееем мъничко и е далеч по-просто от смяна на платка на телевизора.
А влачим повредената схема животи наред, докато някак си сама се намести.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.
Процесинг беше. Но процесингът е творческо нещо и си зависи и от уменията.
А иначе е нещо наистина много просто нещо.
Както казвам-като ти се развали телевизор, викаш техник. Като се развали колата, лягаш под нея.
Оправяш си хладилника, соковарката, мивката...
А човешката психика се приема за табу. И оттам идват всички проблеми. Иронията е, че често се изисква съвсееем мъничко и е далеч по-просто от смяна на платка на телевизора.
А влачим повредената схема животи наред, докато някак си сама се намести.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.
в отговор на Medea_forever
#19
Re: СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
Странни хора сте, не можете да обичате. Не ми го побира ума как може стара любов, болка да носи. Ако е така, значи не е било любов. Любовта от нищо не зависи, най- малко от раздялата. Ако човек е нещастен то и любовта му е нещастна, ако е щастлив без причина и любовта му е щастлива, и раздялата му е щастлива.
Човешката логика е, другия да ни дава любовта, а божествената е, че никой не може да ни даде любовта, защото тя си е в нас, а само можем да я споделим с някой, с който пътищата ни се пресичат. Всеки си има траектория и е неминуемо след известно съвпадение на орбитите, тези тректории да се разделят. Това не зависи от нас, просто всеки си има право на еволюция, а еволюцията не можем да я проумеем, тя си има своя логика. Но ако има любов, тя остава. Даже се рафинира, защото вече от нищо не зависи, безпричинна е. Едно е да обичаш някой, защото прави хубав секс или дава сигурност, или просто е красив, но има нещо в замяна, нещо келепирец все се намесва. Но като изчезне келепиреца, любовта се променя, вече не е онази чистата, а може и омраза да стане, болка някаква. Каква е тази любов- никаква. Пусти и мрачни души, самотни. Друго е да обичаш с безпричинната любов и когато келепирите вече ги няма, тя си е пак същата. Няма душа, която да не отвърне на любовта.
Ще ти кажа нещо. Преди време, когато се беше наострила, направих експеримент. Знам, че на вътрешно ниво, всички души се обичат. Посетих те мислено. Беше с гръб, седнала на компютъра. Насочих любов към теб, нищо. Тя не присъстваше в това тяло. Започнах да се издигам нагоре. Когато стигнах там, където телата все още запазваха очертанията си, но бяха от прозрачна светлина, твоята душа отвърна на любовта. Хванахме се символично за ръка и започнахме да танцуваме в светлината. През цялото време продължавахме да се издигаме и се въртяхме около оста си. Телата започнаха да губят очертанията си и накрая останаха само две топки светлина. Те можеха да се сливат, без да губят индивидуалността си. Тогава ти написах, че имаш нужда не от упреци, рецепти, упражнения и пр., а от топлина, защото душата ти се радва, но ти не го осъзнаваш, не го пропускаш. Ако позволиш на любовта да те огрее, ще можеш да изпитваш любовта на душите, тогава няма да гледаш с тези очи на нещата. Няма да стои този въпрос пред теб.
Ето ти едно описание на една жена, която беше съзнателно в това състояние, защото можа да позволи на любовта да влезе в нея.
“Pissancho, shte ti razkaja za vchera:
sednah da meditiram v urechenoto vreme(za men e 21h, a
za teb 22h).
Edva zatvorih ochi i sylzite mi vzeha sami da se
stichat...possle "vidiah"(ne sys setivata razbira
se)kak moiata dusha se slia s tvoiata, za da slujim na
svetlinata, koiato beshe pred nas!
Liubovta duhovna beshe tolkova silna...no umyt
choveshki ne moje da razbere tova, zatova tialoto
reagira chrez takava silna choveshka emozia kato
placha.
KOgato se opitvah da osyznaia kakvi e da sum v teb,
tialoto byrzo me vryshtashe na zemiata i placheh vse
po silno.
Dushite biaha vibrazia, no imaha niakakvi vyobrajaemi
konturi na choveshki tela, niamahme pol, biahme
ednakvo vissoki, niamahme i liza, no znaeh, che si ti.
Kogato se sliahme, az biah ti i ti beshe az.Ne
obshtuvahme, zashtoto moite missli biaha tvoi i tvoite
moi...biahme chisti i blajeni pred svetlinata.
Tialoto mi edva izjiviavvashe tova chrez
placha...takava e silata na chuvstvata ot duhovno
estestvo- umyt ne razbira, tialoto ne izdyrja!
Tova beshe!”
Кажи сега, че йогите са безчувственни, студени и не могат да обичат. Кажи сега, че ти можеш да обичаш. Очите ти са затворени и физическите, и духовните. Какво чакаш, отвори ги. Намери човека, към който не си могла да “не зависиш” и му благодари, че го има. Не на сурата му, на душата му, защото тя е истинска, тялото е само тор. Не му го казвай, те душите се разбират без думи...
Човешката логика е, другия да ни дава любовта, а божествената е, че никой не може да ни даде любовта, защото тя си е в нас, а само можем да я споделим с някой, с който пътищата ни се пресичат. Всеки си има траектория и е неминуемо след известно съвпадение на орбитите, тези тректории да се разделят. Това не зависи от нас, просто всеки си има право на еволюция, а еволюцията не можем да я проумеем, тя си има своя логика. Но ако има любов, тя остава. Даже се рафинира, защото вече от нищо не зависи, безпричинна е. Едно е да обичаш някой, защото прави хубав секс или дава сигурност, или просто е красив, но има нещо в замяна, нещо келепирец все се намесва. Но като изчезне келепиреца, любовта се променя, вече не е онази чистата, а може и омраза да стане, болка някаква. Каква е тази любов- никаква. Пусти и мрачни души, самотни. Друго е да обичаш с безпричинната любов и когато келепирите вече ги няма, тя си е пак същата. Няма душа, която да не отвърне на любовта.
Ще ти кажа нещо. Преди време, когато се беше наострила, направих експеримент. Знам, че на вътрешно ниво, всички души се обичат. Посетих те мислено. Беше с гръб, седнала на компютъра. Насочих любов към теб, нищо. Тя не присъстваше в това тяло. Започнах да се издигам нагоре. Когато стигнах там, където телата все още запазваха очертанията си, но бяха от прозрачна светлина, твоята душа отвърна на любовта. Хванахме се символично за ръка и започнахме да танцуваме в светлината. През цялото време продължавахме да се издигаме и се въртяхме около оста си. Телата започнаха да губят очертанията си и накрая останаха само две топки светлина. Те можеха да се сливат, без да губят индивидуалността си. Тогава ти написах, че имаш нужда не от упреци, рецепти, упражнения и пр., а от топлина, защото душата ти се радва, но ти не го осъзнаваш, не го пропускаш. Ако позволиш на любовта да те огрее, ще можеш да изпитваш любовта на душите, тогава няма да гледаш с тези очи на нещата. Няма да стои този въпрос пред теб.
Ето ти едно описание на една жена, която беше съзнателно в това състояние, защото можа да позволи на любовта да влезе в нея.
“Pissancho, shte ti razkaja za vchera:
sednah da meditiram v urechenoto vreme(za men e 21h, a
za teb 22h).
Edva zatvorih ochi i sylzite mi vzeha sami da se
stichat...possle "vidiah"(ne sys setivata razbira
se)kak moiata dusha se slia s tvoiata, za da slujim na
svetlinata, koiato beshe pred nas!
Liubovta duhovna beshe tolkova silna...no umyt
choveshki ne moje da razbere tova, zatova tialoto
reagira chrez takava silna choveshka emozia kato
placha.
KOgato se opitvah da osyznaia kakvi e da sum v teb,
tialoto byrzo me vryshtashe na zemiata i placheh vse
po silno.
Dushite biaha vibrazia, no imaha niakakvi vyobrajaemi
konturi na choveshki tela, niamahme pol, biahme
ednakvo vissoki, niamahme i liza, no znaeh, che si ti.
Kogato se sliahme, az biah ti i ti beshe az.Ne
obshtuvahme, zashtoto moite missli biaha tvoi i tvoite
moi...biahme chisti i blajeni pred svetlinata.
Tialoto mi edva izjiviavvashe tova chrez
placha...takava e silata na chuvstvata ot duhovno
estestvo- umyt ne razbira, tialoto ne izdyrja!
Tova beshe!”
Кажи сега, че йогите са безчувственни, студени и не могат да обичат. Кажи сега, че ти можеш да обичаш. Очите ти са затворени и физическите, и духовните. Какво чакаш, отвори ги. Намери човека, към който не си могла да “не зависиш” и му благодари, че го има. Не на сурата му, на душата му, защото тя е истинска, тялото е само тор. Не му го казвай, те душите се разбират без думи...
Re: СРЕЩАТА с ЕХ....съпруг/а/ , приятел/ка/
Ако можехме да обичаме, щяхме да сме богове. Нал тъй?
А ние сме още човеци в развитие.
Странното е, че ти е странно, че човеците не могат да обичат като богове.
Ако можеше да обичаш, както разправяш, щеше да не ти е странно толкова.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.
А ние сме още човеци в развитие.
Странното е, че ти е странно, че човеците не могат да обичат като богове.
Ако можеше да обичаш, както разправяш, щеше да не ти е странно толкова.
Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.