ох...
19 отговора
683 прегледа
Заключена
ох...
Да четеш въпросителни
Видя ли,
наистина видя ли
снега, звездите, красотата с котешки стъпки
Докосна ли,
наистина докосна ли
чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш
Изживя ли
като насрещен удар
мига, мъката, падението, бягството
Узна ли,
узна ли с всяка пора на кожата,
че твоите очи, твоите ръце, твоя пол, твоето нежно сърце
нужно бе да ги изхвърлиш
нужно бе да ги изплачеш
нужно бе да ги измислиш отначало
Хулио Кортасар
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
Видя ли,
наистина видя ли
снега, звездите, красотата с котешки стъпки
Докосна ли,
наистина докосна ли
чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш
Изживя ли
като насрещен удар
мига, мъката, падението, бягството
Узна ли,
узна ли с всяка пора на кожата,
че твоите очи, твоите ръце, твоя пол, твоето нежно сърце
нужно бе да ги изхвърлиш
нужно бе да ги изплачеш
нужно бе да ги измислиш отначало
Хулио Кортасар
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
Поезия
Признание
Съзирам те
и онемявам.
Изгубвам
памет, име, всичко.
Не зная
кой съм,
накъде съм тръгнал.
И все едно
не съм познавал друга.
Съзирам те
и правя своето откритие -
Жената!
Сърцето ми отнасяш
с една неподозирана усмивка.
Разсмиваш се на вкаменелия си мъж
по пътя си. . .
и го забравяш.
А той остава
смешен и прехласнат
и вечно вкаменен след теб.
Сърце, пази я,
и тайно й свети!
На този свят
не смея да мечтая -
за тебе, живата и чуждата,
на онзи свят
каквато да те срещна -
болна, стара, погрозняла, сянка,
повярвай ми,
ще те позная
и няма повече да те изпусна.
Иля Велчев
Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
Съзирам те
и онемявам.
Изгубвам
памет, име, всичко.
Не зная
кой съм,
накъде съм тръгнал.
И все едно
не съм познавал друга.
Съзирам те
и правя своето откритие -
Жената!
Сърцето ми отнасяш
с една неподозирана усмивка.
Разсмиваш се на вкаменелия си мъж
по пътя си. . .
и го забравяш.
А той остава
смешен и прехласнат
и вечно вкаменен след теб.
Сърце, пази я,
и тайно й свети!
На този свят
не смея да мечтая -
за тебе, живата и чуждата,
на онзи свят
каквато да те срещна -
болна, стара, погрозняла, сянка,
повярвай ми,
ще те позная
и няма повече да те изпусна.
Иля Велчев
Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
От нета:
ПОКАЗАНИЯ на един вълк
Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв-а не вина
За шапката ли питате?-не помня....
Щом казвате червена е била...
Запомних и очите!Мили боже,
каква ти шапка,нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа
А после....много дълго тя мълчи...
Продумахме,едва когато здрачът
узря в разрошената й коса
Тя беше нежна,да ми бе палача
да бях умрял от нейната ръка!
И тъкмо бях пронизан от човечност
когато стана да се облече
Мечтаех си за нея-тя изрече:
Ех,знаех че си готино вълче!
Настигнах я.Способен бях на всичко.
Дори на смърт за да остане тук
Изядох я,защото......я обичах
Не можех да я поделя със друг.
ОПИТОМЕНА
Стопанка бях на вълчата бърлога.
Делях я с още няколко вълчици.
Навярно затова сега не мога,
въобще да се престоря на момиче.
По цели нощи ноктите си гризех,
в очакване вълкът да изтрезнее.
Така привикнах с вълчата му низост
че пак съм- с мисълта за нея....
А ти си....на измислен ми изглеждаш
Какво че имаш и паспорт и име
Боли ме безпощадната ти нежност
Добър си и не мога да те има
Отивай си с паспорта и с колата.
По живо и по здраво те изпращам!
Това че си ме хванал от гората-
си е направо таралеж във гащите.
Животът ми изобщо не е розов.
Какво ще ми се правиш на възпитан!
Ако ти хрумне да ми купиш рози-
ще се зарадвам само на бодлите.
Ако ти хрумне да поканиш гости-
ще ги ухапя и ще се разтичат.
Преглъщаш,стискаш зъби или просто
си съвършен дотам,че да обичаш?
Аз не паса трева,такива хора няма
в живота няма-те са съчинени.
Отивай си преди да изговоря:
СТУДЕНО МИ Е ..........ОСТАНИ ПРИ МЕНЕ!
Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв-а не вина
За шапката ли питате?-не помня....
Щом казвате червена е била...
Запомних и очите!Мили боже,
каква ти шапка,нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа
А после....много дълго тя мълчи...
Продумахме,едва когато здрачът
узря в разрошената й коса
Тя беше нежна,да ми бе палача
да бях умрял от нейната ръка!
И тъкмо бях пронизан от човечност
когато стана да се облече
Мечтаех си за нея-тя изрече:
Ех,знаех че си готино вълче!
Настигнах я.Способен бях на всичко.
Дори на смърт за да остане тук
Изядох я,защото......я обичах
Не можех да я поделя със друг.
ОПИТОМЕНА
Стопанка бях на вълчата бърлога.
Делях я с още няколко вълчици.
Навярно затова сега не мога,
въобще да се престоря на момиче.
По цели нощи ноктите си гризех,
в очакване вълкът да изтрезнее.
Така привикнах с вълчата му низост
че пак съм- с мисълта за нея....
А ти си....на измислен ми изглеждаш
Какво че имаш и паспорт и име
Боли ме безпощадната ти нежност
Добър си и не мога да те има
Отивай си с паспорта и с колата.
По живо и по здраво те изпращам!
Това че си ме хванал от гората-
си е направо таралеж във гащите.
Животът ми изобщо не е розов.
Какво ще ми се правиш на възпитан!
Ако ти хрумне да ми купиш рози-
ще се зарадвам само на бодлите.
Ако ти хрумне да поканиш гости-
ще ги ухапя и ще се разтичат.
Преглъщаш,стискаш зъби или просто
си съвършен дотам,че да обичаш?
Аз не паса трева,такива хора няма
в живота няма-те са съчинени.
Отивай си преди да изговоря:
СТУДЕНО МИ Е ..........ОСТАНИ ПРИ МЕНЕ!
Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
и още...
... това открих днес. на немски. неизвестен автор. преводът е, хм... абе, според таланта и възможностите ми...
Песни от един остров
Когато някой си тръгва,
трябва да изхвърли в морето шапката с мидите,
които е събирал през лятото
и пътем вятърът да вее в косите му,
трябва да преобърне в морето
масата, на която е приютявал любимата си,
трябва да изсипе в морето виното,
останало на дъното на чашата,
трябва да даде на рибите хляба си
и да смеси с морето капка кръв,
трябва да потопи ножа си дълбоко във вълните
и една обувка,
сърце, котва и кръст
и пътем вятърът да вее в косите му
Тогава ще се върне
Кога?
Не питай
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
Песни от един остров
Когато някой си тръгва,
трябва да изхвърли в морето шапката с мидите,
които е събирал през лятото
и пътем вятърът да вее в косите му,
трябва да преобърне в морето
масата, на която е приютявал любимата си,
трябва да изсипе в морето виното,
останало на дъното на чашата,
трябва да даде на рибите хляба си
и да смеси с морето капка кръв,
трябва да потопи ножа си дълбоко във вълните
и една обувка,
сърце, котва и кръст
и пътем вятърът да вее в косите му
Тогава ще се върне
Кога?
Не питай
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
в отговор на _malchugan_
#11
Re: и още...
Ингеборг Бахман. 
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
и пак още...
Буда в скута ми
Танцувайки във водите на скута ми
малък Бог, десет пръстчета на ръцете и краката
& безгранична надежда,
плава наопаки из света
Костите ми, знам, са само клетка
за смъртта.
Медитирайки мога да видя черепа си,
осветен отвътре
от свещи,
които може би са слънцата
на други системи.
Знам, че смъртта
е копнеж по светлината,
весел сън,
от който не искаш да се събудиш,
любим,
изоставен в един свят,
за който нямаш пропуск
и знам, че конете на Духа
галопират, галопират, галопират
извън времето
и в момента наречен СЕГА.
Тогава защо се тревожа
за този легнал наопаки в скута ми Буда,
който подскача из света,
десетте му пръстчета на ръцете и краката,
в които тече кръв,
която само ще пее и ще умре?
В черепа ми блести светлина
& в неговия също.
Медитираме над костите си само,
за да ги напуснем
без съжаление.
Плътта е просто урок.
Научаваш го
& крачиш нататък.
Ерика Джонг
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
Танцувайки във водите на скута ми
малък Бог, десет пръстчета на ръцете и краката
& безгранична надежда,
плава наопаки из света
Костите ми, знам, са само клетка
за смъртта.
Медитирайки мога да видя черепа си,
осветен отвътре
от свещи,
които може би са слънцата
на други системи.
Знам, че смъртта
е копнеж по светлината,
весел сън,
от който не искаш да се събудиш,
любим,
изоставен в един свят,
за който нямаш пропуск
и знам, че конете на Духа
галопират, галопират, галопират
извън времето
и в момента наречен СЕГА.
Тогава защо се тревожа
за този легнал наопаки в скута ми Буда,
който подскача из света,
десетте му пръстчета на ръцете и краката,
в които тече кръв,
която само ще пее и ще умре?
В черепа ми блести светлина
& в неговия също.
Медитираме над костите си само,
за да ги напуснем
без съжаление.
Плътта е просто урок.
Научаваш го
& крачиш нататък.
Ерика Джонг
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
в отговор на AVAREGE_MALE
#14
Re: basi ujasa
Изкушаваш ме да цитирам пак Ерика Джонг, по памет: "Някои хора мислят, че могат да живеят без поезия... докато се влюбят или някой почине или се случи нещо, което да разтърси света им..."
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
Боргес
О, сигурно е превеждан. Какво от това...
Луната
Има толкова самота в това злато.
Луната на нощите ни не е луната,
която е видял първият Адам. Дългите векове
на човешко безсъние са я покрили
със стари сълзи. Погледни я.
Тя е твоето огледало.
Хорхе Луис Боргес
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
Луната
Има толкова самота в това злато.
Луната на нощите ни не е луната,
която е видял първият Адам. Дългите векове
на човешко безсъние са я покрили
със стари сълзи. Погледни я.
Тя е твоето огледало.
Хорхе Луис Боргес
... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...
Re: Боргес
.........
Една луна - простряна длан от злато -
пречупва очертания в тъмите,
мътнее като посивяло лято
и глъхнат кратери в плътта и скрити.
В такива часове на радост своя
във амфора старинна се превръщам,
защото вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина поглъщам.
П. Дубарова
Една луна - простряна длан от злато -
пречупва очертания в тъмите,
мътнее като посивяло лято
и глъхнат кратери в плътта и скрити.
В такива часове на радост своя
във амфора старинна се превръщам,
защото вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина поглъщам.
П. Дубарова
Re: ох...
Ето и малко еротика:
Рисувай ме...
С моливи-пръсти
извай ми езерата, планините...
Рисувай ме...
С боя напръскай
платното ми... насищай долините...
Рисувай ме...
Със устни-четки
описвай синори ... баири...
Рисувай ме...
В първична гледка
твори ме с нежност... с мъжка сила.
Рисувам те...
С коси от свила
докосвам всяка твоя клетка...
Рисувам те...
Нозе превила
проправям си сама пътека...
Рисувам те...
Със трескав поглед,
без думи, с ласка те превземам...
Рисувам те...
С целувка хищна
и сетния ти вик поемам...
За съжаление не знам от кого е.
Рисувай ме...
С моливи-пръсти
извай ми езерата, планините...
Рисувай ме...
С боя напръскай
платното ми... насищай долините...
Рисувай ме...
Със устни-четки
описвай синори ... баири...
Рисувай ме...
В първична гледка
твори ме с нежност... с мъжка сила.
Рисувам те...
С коси от свила
докосвам всяка твоя клетка...
Рисувам те...
Нозе превила
проправям си сама пътека...
Рисувам те...
Със трескав поглед,
без думи, с ласка те превземам...
Рисувам те...
С целувка хищна
и сетния ти вик поемам...
За съжаление не знам от кого е.
