Уффф!!!!!!

18 отговора 259 прегледа Заключена
#1

Уффф!!!!!!

Искам да дам съобщение, че на моменти направо сама себе си не понасям. Особено много ме дразни навика да се бъркам там където изобщо не ми е работата - а именно в живота на другите хора. На няколко пъти бая си изпатих дето се заврях между шамарите и въпреки всичко пак продължавам. Не стига, че след последния път, когато си казах искрено мнението по тема, по която изобщо не са ме питали, съквартирантката ми почна да ме подминава като бърз влак малка гара, ами на това отгоре пак се каня да направя същото. И не мога да си замълча. Ми басси как да си мълчиш, като гледаш как някой, когото харесваш и към когото изпитваш само приятелски чувства, се оставя съзнателно да бъде командван, ограничаван и използван от някой друг? И че от страх да не остане сам живее на принципа: Eла зло, че без теб по зло. А мен какво ме засяга това ли? Ми а де!?!?!Не ме!!! А що се мешам ли? Ми шото съм голяма бяла птица, ма не лебед!Бе що някой не земе да ме застреля преди пак да съм се забъркала в поредната каша

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
Отговор
в отговор на RlSHELlO #2

Re: Уффф!!!!!!

я споко

гарантирам ти от личен опит, че това свойство намалява силно с годините. и то не годините са причината, а натрупаният негативен опит от бъркането в хорските работи (дори да е с добри намерения). тъй че ти си продължавай, докато на самата теб не ти писне и не усетиш, че сама си причиняваш болка и караш другите да изпитват болка. или да ти я причиняват на теб.

IMAGINE...
Отговор
в отговор на RlSHELlO #3

Re: Уффф!!!!!!

живота си е намеса.
нещо те кара да си символ на живота...
ами не си статуя която да подминават,
а го правят,а. ще им се да не беше права,
но не може да ти кажат нищо щом само те подминават.
когато няма аргументи се мълчи. или когато не слушаш.
но ти сигурно би ги чула, нали? не си статуя.

я да ти се намеся и да те питам не почва ли и при теб сесията,
а?



рибата е в тигана, а тигана е на дъното на океана...
Отговор
в отговор на Kpъr #4

Туй

питане беше малко удар под кръстъ ши знайш. Почва...И аз от утре, т.е. днеска вече наистина почвам да уча, даммм. Най - "сирозну" съм го решила тва. Ученето имам предвид; само да поправя една - две световни несправедливости преди това и веднага сядам пред Ворд-а да творя на тема Остин и разните му там гордост-и и предразсъдъц-и.

Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
Отговор
в отговор на Джeйн #5

Аз

това вече съм го усетила. И болката, която причинявам на себе си. И тази, която причинявам на другите. И тази, която ги карам да ми причинят. Но не се спирам. И пак продължавам. И ми се иска сега да си замълча. Да оставя тоя някой друг сам да се оправя. Щото нямам право да се меся в чужд живот. От друга страна, те правата никой не ти ги дава. Човек сам трябва да си вземе каквото поиска от този живот. Или поне да опита. Така че май пак ще правя каквото (си мисля), че трябва (да направя), пък да става каквото ще. Току виж стане каквото аз искам да стане.
A и ако аз не се намеся и никой друг не се намеси и изобщо, ако всеки си гледа само собствената си работа...колко по спокоен може би стеше да е живота, а?


Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
Отговор
в отговор на RlSHELlO #6

Re: Туй

ами така си е.
световните несправедливости само нас чакат!
обаче вместо това ще завършим и после само работа, никакво удоволствие от намеса в световни несправедливости...

съжалявам, ще ми се да не бях го измислил аз този изпит, но...
само се правя на будилник да ти будя будната съвест ей това е намеса.

за да има гордост, трябва да има морал, да... не може някакви такива непозволени удари, по кръста. и предразсъдъците и те са измислени също от някой лорд, както и правилата на бо...а, не бой. за танци говорим, поправих се веднага :)



рибата е в тигана, а тигана е на дъното на океана...
Отговор
в отговор на RlSHELlO #7

Re: Аз

не съм убедена, че щеше да е по-спокоен. представи си, че в този "спокоен" свят виждаш на улицата как едно голямо момче бие по-дребничко и слабичко. няма ли да се намесиш? щото аз - да.

ако преди много години в моя живот не се бе намесила една жена, ама много силна намеса беше - аз сигурно щях да бъда една наркоманка.

ако разни политици се бяха намесили овреме, явлението Хитлер нямаше да го има.

аре стига с христоматийните примери. просто исках да кажа, че и другата крайност - абсолютната ненамеса, не води до добро.

въпросът е в баланса - докъде имаш моралното право и моралното задължене да се намесваш. но този избор всеки сам си го прави - няма общоприети норми

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на

Отговор
в отговор на Джeйн #8

Щях.

И аз това имах в предвид.
Просто се опитах да се самоиронизирам. Или да си напомня как са ме иронизирали заради вечното ми мешателство.
Но се чудя... а ако този, в чийто живот се меся уж за добро и за да помогна, не иска да му се месят? А ако му харесва ситуацията каквато е? А ако вместо да помогна, навредя? Кой ми дава правото да се правя на господ, когато моя собствен живот е далеч от съвършенство?
Дори в момента, обаче, обмислям кой ще е следващия сгоден случай, за да седна и да си поприказвам на четири очи с въпросния някой...мдам...


Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
Отговор
в отговор на Kpъr #9

Te

изпитите са два. Всъщност три, но за да додрапам до третия, първо трябва да се оправя с другите два. А преди тях трябва да се оправя с домашните. А те и домашните са три. Две за Джейн(не редник:-), една за Алфред. Дето освен туй бил и лорд на Тенисън. И реферат. Метефорите в светлината на когнитивната лингвистика да са ти споделяли някога как се чувстват(във въпросната светлина)? Щото на мен не са.
Така става, когато човек се опита да се прави на зрял и да живее с последиците от взетото решение. Озовава се посред нощ пред ПЦ-то да се оплаква как се не му се занимава с нещо дето трябва, щото всъщност му се занимава с нещо дето не трябва. Но дето му се иска.
Каква ясна и логична мисъл само. И разбираема най-важно,-)
Но гордост може да съществува и без морал. И обратното.


Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
Отговор
в отговор на RlSHELlO #10

Re: Щях.

всичко е въпрос на интуиция . рецепти няма. не забравяй и друго нещо - неискана помощ не се дава. това също не е абсолютно правило. просто следвай интуицията си и се оптвай да се поставиш на мястото на човека, комуто искаш да помогнеш - той как се чувства в ситуацията, как би му се отразила твоята помощ и т.н. абе, с две думи - първо "влез в кожата" на другия и после решавай. защото не бива да забравяш, че твоята гледна точка не е възможно да е единствената правилна - колкото хора, толкова и гледни точки. затова, пред да помагаш, погледни нещата от гледната точка на другия човек.

IMAGINE...
Отговор
в отговор на RlSHELlO #11

Re: Уффф!!!!!!

Може да опиташ да бъдеш възможно най-тактична и да започваш разговорите отдалече, малко по малко, за да усетиш настроението на другия, някак "да хванеш момента". Аз се ограничавам с намесите, но също не обичам да си мълча, понякога е огорчително, но не съжалявам. Когато смяташ, че постъпваш правилно, не съжалявай. И не се натискай да си мълчиш, когато имаш нещо да кажеш. Обикновено намеси мен лично ме дразнят само, ако човекът ми дава да разбера, че ще съм пълна глупачка, ако не направя неговото. Само това може да ме подразни. Или думи като "А, видя ли сега, аз казах ли ти! Ама ти не слушаш!". Ако такива думи си спестяваш, хората няма да се чувстват застрашени от теб. А ако не усещат желанието ти за подкрепа, може би не си го показала достатъчно меко? Човек в проблем рядко е склонен да признае, че не може да си го оправи сам. И избухва срещу първия, който му го навре в очите. Просто бъди тактична, ненастоятелна, внимателна. И ако ти се разсърдят, не си обръщай гърба. Ако си наистина загрижена за някого, няма да го отхвърлиш само защото не те е послушал, нали? Просто си бъди там ненатрапчиво. Не е добре да съжаляваш когато си се намесила в нещо, извини се, но не съжалявай и не се обиждай сама себе си.

- - - -
Old-fashioned.

Отговор
в отговор на RlSHELlO #12

Re: Te

значи сме в ситуации които са общо взето еднакви!
явно и начина ни на мислене е подобен, че да се докараме до там!!

само дето уча друго - Информатика. и съм все в положение да се чудя дали го уча всъщност, желанието да се откажа хич не е малко...

гордост без морал? ами то вече само такава има! думата гордост просто не си съответства вече на значението, като всички останали думи разбира се...



рибата е в тигана, а тигана е на дъното на океана...
Отговор
в отговор на Kpъr #13

Re: Te

и думата "морал" вече нищо не значи. нещо като топка за тенис, която подскача от тази и от онази страна мрежата като я удрят с ракетите си печените тенисисти

IMAGINE...
Отговор
в отговор на Kpъr #14

Re: Te

станаха вече четири(4!!!!), аз докато се помотквам. Домашните де.
Мдам...явно и ситуациите ни са сходни и начина ни на мислене и той. И ся кво...продължаваме ли да се правим на зрели и отговорни? Или просто теглим по една на всичко и всички и се заемаме с по съществени неща...които може и всъщност да не са кой знае колко важни, перспективни и т.н.т., но поне ни правят щастливи? Пък ку искаш мои съ сменим - аз зимам твойта информатика, ти - мойта лингвистика
Защо?Какво според теб е значението на думичката гордост?


Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
Отговор
в отговор на RlSHELlO #15

Re: Te

за да разберем гордост, трябва да почна да уча и история!!!

Ришельо, Наполеон, и други Мускетари там, все гордост!!

ама нали сме все един за всички, колко му е и една история да притурим към домашните :)

щом ти харесва Ал.Дюма, значи знаеш...

нито да чакаш, нито да се надяваш работата да се свърши сама, то и със сесията същото!

за смените няма да ни се наложи - има обща наука - лингвистиката на Чомски. само че още не съм последен семестър, то да стигна до там , и лингвистика има да се учи!!!



рибата е в тигана, а тигана е на дъното на океана...
Отговор
в отговор на Kpъr #16

Re: Te

Не може ли да сме всички за един? Пример П. Г. Удхаус " Всички да помагаме на Бинго"
Мдам...тогава хората са имали идеали; думи като чест, гордост и дълг са значели много. Ако можем да варваме на Ал. Дюма разбира се, шото аз нямам спомени от онзи си живот
Чомски...боя се че продрямах момента, в който разясняваха ролята му за развитието на съвременната лингвистика. Опасявам се, обаче, че в скоро време ще се наложи самостоятелно да се запозная с въпросната роля
Тъй се получава, човек като е с идеята да направи Cognitve Science, Computational Linguistik & Co. център на следването си.


Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
Отговор
в отговор на RlSHELlO #17

Re: Te

аристокрацията винаги помага. задължени били, да...

а сега вече няма аристокрация. всеки може да ти помага (т.е. - никой!) нали това е същността на темата :) и си идваме на идеята да си помогнем сами.
морал на вълци. свят на вълци. но пък е правилно в идейно отношение...



рибата е в тигана, а тигана е на дъното на океана...
Отговор
в отговор на Kpъr #18

Nobles oblige

И колкото повече ноблес, толкоз повече облидж-ва
То туй с ноблес-а ми е в името дет са вика. Та затуй ще помагам. Утре. Дано само съм по-тактична от този приятел, който като направи намек и всички го разбират. Искам мен да ме разбере само един конктерен човек...който именно си трябва.
В нашия свят няма достатачно благородство, за да го наречем свят на вълци.
Пренасянето на човешки качества и своЙства върху животни нариме...?
Иначе то туй твойто си беше чиста метафора


Ръка, сърце и кост да са студени
Под канарите спете вледенени...
Отговор
в отговор на Kpъr #19

Re: Te

вълците въобще не са толкова лоши.
много си ги харесвам даже и няма да ми ги обиждате =))

привет =)
к'во стана, клубна среща, ала-бала, нек'ви дискове =))

Отговор