Обобщавайки.

Склонността да се обобщава...
Желанието да доведеш нещо до край, да придобие застинал и устойчив вид, във който да го ползваш удобно винаги, когато и както ти е угодно.
Форматираш, изрязвайки неудобните сегменти, невписващи се в калъпчетата на логиката, незвучащи добре, неизгладени, непоръбени, неприятни.
Изрязваш, мериш и пак режеш.
Да е удобно за тебе, да е удобно за другите, за обществото, за читателите, за приятелите...
И търсейки удобството на праволинейното мислене неусетно загубваш първоначалното.
Онова, което е привлякло вниманието ти с пъстротата и уникалността си.
Шумящо и звучно, открояващо се на безкрайният сив фон от максими, цитати, умни мисли и канони.
Вече просто го няма.
То се е сляло със всичко останало удобно наместене в гънките на ума ни.
Безцветно, безлично и сиво.
Обобщавайки.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Бих искал да изразя мнение по въпроса противоречащо на автора темата.
Същността на обобщаването се състои в намиране на основната идея, в намирането на поуката и ползването и по-нататък.Притчите на Учителите са един вид обобщаване, по някои от тях могат да се напишат цели книги, но същността им е изразена с няколко думи.
Значи същността се състои в това , да не губим вложената идея, за да не стигнем до опошляването за което говориш ти.

Първона4алното е пътя по който си тръгнал към целта но в крайна сметка най-важното си оставя пътя.

Обобщаването е "орязване" на някаква информаци, подбор - така, както в елитните части избират само най-добрите. В това унеса си обаче да изрежем от картината само видните и определящи я неща, можем и да отрежем нещо едва забележимо, но все пак доописващо я... Не прекалявайте с обобщаването.

На запад се правят изслезвания в тая насока, а не се философства само, както правим тук. Всъщност ние философстваме именно защото непрекъснато обобщаваме.
Установено е за огромно учудване, че човек възприема само няколко детайла от каквото и да е и после бързата мисъл веднага прави обобщение. Непрекъснато. За всяко едно нещо. Умът услужливо поднася цялостна картинка на базата на откъслечни детайли. Ние се хващаме за картинката-обобщение и повече изобщо не поглеждаме отново ситуацията. Не я и подлагаме на проверка.
Обобщението е главния недостатък на човешкото мислене. От години световните фирми като Шел примерно тренират мениджърите си в способност да работят с реални детайли и да се отучват от обобщенията.
Обобщенията са хубаво нещо, но преди това трябва да видиш картинката детайлно. После да видиш други картинки детайлно. После още. И чак тогава можеш да правиш обобщение и пак да имаш обица на ухото, че обобщението е частен случай. На такъв тип мислене са способни откривателите и изобретателите.
Всички останали боравим с категориите-никога, винаги, всичко, нищо...
Давам пример-Пешо е нервен. Пешо казва за себе си, че е нервен. Когато започнеш конкретен диалог с Пешо нервността му започва полека да се разплита. Оказва се, че Пешо не винаги е нервен. После се оказва, че Пешо най-много е нервен, когато говори с Гошо. После се оказва, че се нерви, като говори с Гошо, защото е непушач, пък Гошо пуши и непрекъснато духа дима в носа на Пешо.
Значи в разговор с Гошо Пешо диша дима от цигарата и това го прави раздразнителен. В резултат на което Гошо му казва, че е нервен. Пешо и сам усеща раздразнението си и се съгласява с Гошо.
Той си казва-нервен съм. Като си го каже 20 пъти, импулса на мисълта стига до подсъзнанието му и то се задейства. Подсъзнанието изпълнява заповедите на съзнанието-значи създава нервата. После Пешо започва да си повтаря, че не трябва да бъде нервен. Подсъзнанието обаче изобщо не умее да чете думите не, и, или.
Заповедта на Пешо-Не бъди нервен, то възприема като-Бъди нервен.
Е ето го Пешо нервен.
От едно конкретно действие умът е създал цяла каша, благодарение на способността си да обобщава.

Тошо е уверен. Тошо е неуверен.
Откъде вадим тия генерални изводи? От 2 реплики на Тошо по повод друг участник в клуба. И през ум не ни минава, че Тошо може в едно отношение да е уверен, в друго-неуверен. От 2 реплики сме създали цялата картинка на увереността на Тошо.
И след това защитаваме тая картинка с нокти и зъби.
За тия обобщения са измислени думичките-прилепнали убеждения. Или интелектуален модел.
От няколко щриха умът създава картинка, не прави никаква проверка и тази картинка после я защитава, ако трябва и кръв да се пролива.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

Склонността към преждевременно обобщение и ... характеризация е едно от тях.
Умът е един ленив тарикат, който все гледа как най-чевръсто да си отбие номера. Може би част от ролята на Будността е да не Му позволява подобни клинчения?!
Знам ли?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Зависи кой, кога и как.
За някои на определен етап е добре да са като децата (паразитна реплика), да оставят ума си волен и гъвкав, да приемат света променящ се и неспирен в ритъма си.
За други ще е добре да успокоят топката, да обобщят за да изхвърлят ненужното, да изчистят излишният баласт.



Кой е Учител? Кое е Притча?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

И хоп-изпадна в обобщение.
Може би част от ролята на Будността е да не Му позволява подобни клинчения?!


Може би ти поднесе умът веднага поредното обобщение и бас държа, че си останал там-в това изречение.

Всички сме така. От литературата, дето изчетох, това го разбрах. И то не като обобщение.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

"и бас държа" - нямам думи!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Давам пример за обобщение.
Горните ти думи са друг такъв пример.
Общи приказки, които нищо не казват, освен колко е самоуверен в преценката си изказващият ги.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.

...казаното от теб ми се струва че си намесил поне 2 теми:
Спомням си преди много години, че в час по психология в гимназията учехме за:
Единичното и Общото.
В живота има безброй единични случаи и събития. Но .....има една вътрешна връзка и зависимост м/у тях. Напр. камъните падат, ябълките падат, сливите падат, самолети падат, пада дъжд и т.н. единични падания Но обобщението или това, което ги свързва е всички предмети падат поради земното притегляне. Всъщност, няма нито едно единствено единично явление или събитие, което да не е свързано с други. Също причинно-следствения закон е в действие. Типично за малките деца е, че те изживяват всяко събитие като единични изживявания.......не могат да направят връзка м/у събитията. Но с течение на времето постепенно човек открива, че всичко е свързано с невидими нишки......Какво е мъдрия човек? Това е човек, който е опитал, и узнал много...и е разбрал тези вътрешни зависимости. И накрая.....
т.н. пророци, месии и просветлени хора - те виждат във всичко Единството и Само една Сила, която се проявява във всичко.

Друга тема е това за което говориш за човешката природа. Да. Човек по природа е доста лениво дживотно. Много консервативно също. Наред с неутолимото любопитство да узнае повече за света, планетите, галаксиките и....себе си естествено...човек се чувствува най-добре, най-сигурно и най-удобно всред една позната обстановка и среда. Където няма да бъде изненадан от неочаквани опасности и проблеми. Човек търси една сигурност в рутинни действия и постоянно повтарящи се неща. Създава си един свят в който всичко се повтаря....малко или повече....Но.....след такъв начин на живот рано или късно нещо в тебе започва да крещи: Промяна! И тогава трябва да се правят нови стъпки в нови области.....в Пътешествието наричано Живот.

"Разменяй, а не отменяй становища!"
"Глупостта е сляпа за своята глупост" ( Oro )

Да бе, индивидуалности сме си и всеки си има своите отговорности и търсения.Затова няма и нещо универсално и общовалидно.
Що се отнася до това, кой е учител и кое е притча - знаеш отговора, що ме питаш тогава?

Имам склонност да обобщавам, но нямам отрицателно отношения към нея. А още по-интересно ми е когато подлагам едно обобщение на проверка. Например, от общуването в клуба достигнах до извода, че дадени хора по принцип не ми отговарят, докато други колкото и да се опитвам да приключа дискусията, продължават да ми отговарят. Затова ми харесва да тествам това обобщение от време на време и установявам, че то не е 100% верно, т.е. хората се променят и начина им на действие също.

Излиза, че единственото постоянно нещо е промяната! И обобщенията са валидни само за определен период от време.

Ясно ли беше моето обобщението?..Дейти

..в тази връзка мога да кажа, че Виссарион въобще не се опитва да обобщава

.... И ако няма хляб , да купя ли халва?

...обичам халва

и пътят към информацията е като стълба.за да се изкачиш на следващото стъпало,трябва да видиш основното,същността,да обобщиш това,на което си.после "хвърляш баласта" спокойно,защото неминуемо ще се появи друг.


Да пестим тока!

те самите учители или всички говорят всъщност за едно и също,или просто не са учители.


Да пестим тока!

Аха , едно и също казват, ама всеки по свой си начин. ... то си зависи най-вече от аудиторията му де, какво може да възприеме и от какво има нужда.

Аха

Същността на операцията "обобщение" има за цел да отсее несъществените признаци на обекта на обобщаването и да останат само съществените, т.е. тези които без които обекта не е това, което е.

Това е от науката "формална логика", само в потвърждение на твоите думи.