Единодушие

Джордж Бърнърд Шоу
“Това е истинска радост в живота, да живееш с предназначение, да считаш себе си за могъщ, да бъдеш сила на природата, вместо треперещо и егоистично нищожество, което хленчи и се оплаква, че светът не се е посветил да го направи щастлив.
Смятам, че моят живот принадлежи на цялата общност и докато съм жив, за мен е привилегия да правя за нея всичко, което мога. Когато умра, искам да бъда напълно изразходван, защото колкото повече работя толкова повече живея.
Радвам се на живота заради самият живот. За мен той не е бързо изгаряща свещ. Животът е прекрасен факел, който държа в този миг и искам да го накарам да се разгори колкото е възможно по-ярко преди да го предам на следващите поколения.”

Винаги имаш право на свободен избор.

...единодушна съм с теб и Бърнард Шоу, Пси...,
... заличила съм от речника си думите за нещата, които не искам да допусна в своя живот...болестите, умората, страховете си...
...непрекъснато се заемам с нови дейности и се радвам на съществуването,
... не се самокритикувам и не разрешавам да ме критикуват......и изобщо не обръщам внимание на критиките
...и ти ли си така?

Вярвам в чудеса!

Ако някой те пипне /докосне/ дали би се заразил с това прекрасно състояние?

...пипай ме, ама внимавай все пак къде ме пипаш, че ме е гъдел..., а мисля, че сега точно съм най-заразна, така че не пропускай момента..., освен това съм настроена за ведри разговори


Вярвам в чудеса!

...Пси, защо трябва всчико да е толкова патетично и сериозно..?
...дори и да сме единодушни с това, малко се гипсирам при такива думи...ами ако не успея като Бърнард Шоу, да оставя след себе си такъв "факел"...тогава какво, напразно ли съм живяла?
...сега си мисля, че ако успеем да превърнем всичко лошо в живота в детски балончета,...ще бъде много весело и приятно...
...ама тази мисъл ми дойде от стиховете на един прекрасен и мъдър човек, който носи не по-малко ярък факел

"Във ранна младост заболял от тая
душевна болест, сам във свойта стая,
ти гледаш, като в рамка все една,
как сменят се годишни времена.
Редят се: пролет, лято, есен, зима -
обикновенни хора нейде има
със своя прост обикновен живот.
Те радват се на пролетния свод
и тичат със децата си на конче,
купуват им петле или балонче,
живеят с грешки, радости мечти.
Защо не можеш като тях и ти
с такива радости, мечти и грешки
да заживееш просто по човешки?
За тебе също свода грее в смях,
но ти го гледаш все за тях, за тях:
"Като какво е син?" - "Като индиго."
А той е син като небе. Вземи го
и просто наслади му се докрай,
с балончето по детски поиграй!"

из "В меката есен"
В. Петров

представяш ли си всяка лоша, тъжна, тягостна мисъл да се превръща в цветно балонче, да си играем с нея, и да живеем прост и щастлив живот, а колкото до предназначението..., ами то ако я има радостта от живота, няма какво да се питаш за предназначението,... какво има да се чувстваш могъщ или нищожен...кой определя мярката ?...просто си живееш като човек...

Вярвам в чудеса!

Винаги имаш право на свободен избор.

В какво се мъчиш да ме убедиш???
Защо това огромно внимание???

Винаги имаш право на свободен избор.

...никак няма да ти се разсърдя, ако се запиташ защо си толкова мнителна? , но пък от друга страна погледнато,... наистина имаш право на свободен избор......
...защо си помисли, че не мога да се съгласявам с нещо, което ми допада...само защото си го пуснала ти?

Вярвам в чудеса!

Първият ти постинг бе съгласието с темата, но вторият .... ти сама ще кажеш.

Нямам нищо против да се съгласяваш, защото аз пускам всеизвестни истини, с които трудно не би се съгласил всеки, но не мога да разбера, как така от момент в който бе най-големият ми опонент ставаш човек желаещ да се съгласява с мен???

Не съм мнителна, а любопитна.

Обърка ли се ненаситния ти мозък:)
Виж, ПСИ, Никак не е трудно човек да бъде различен, особено спрямо теб.
Ми ти го изискваш даже!!!
Ти даваш ли си сметка колко си различна?!?
Понякога някой ти подава ръка...без да си я искала...и ти неволно я приемаш, ...това те променя....почти винаги за добро.

Извинявай, 4е се намесих в темата ти.
Лек ден

ide mi da se napia, da si razkusam rizata i da sa mana ot toz jivot!

...Пси, за мен най-огромното удоволствие в този живот е да сменям посоките,... да гледам нещата от различни ъгли(нещо като онези детски тръбички пилни с шарения,... наречени калейдоскоп)... и ако те ми харесват дори и така, на прив поглед противоречащи си, има вероятност да са истински...и двата ми отговора не си противоречат ни най-малко..., просто са части от един и същ красив пъзел...и ти ако не се самоубеждаваше така упорито в моята недобронамереност, щеше да го видиш веднага...

Вярвам в чудеса!

Какво му е лошото на това да е по-видима индивидуалността ти???
Всички хора сме различни, но не всички смеят да го покажат : )))

Само дето не разбрах ти стъкалцата в калейдоскопа ли си или си този дето им се наслаждава???

До колкото схванах по първоначли данни май си стакълцата : )))

...и така да е, какво лошо виждаш в това?..., особено щом ми е хубаво
...а и нали забеляза по-нагоре(в постинга, в който се съгласявах с Бърнард Шоу)...нищо не приемам като критика и не ми пука...

Вярвам в чудеса!