Спор!!!

още в началото искам да уточня, че въпросът ми няма нищо общо с нЕкои събития....и ако някой се познае в него, то това е негов личен проблем с параноята и въображението..
когато ваш познат, приятел е въвлечен в спор, в който вие нямате нищо общо, намесвате ли се? ако да, защо? ако не, пак защо?
а ако спорещите страни са познати как реагирате? игнорирате единия за сметка на другия? игнорирате и двамата? или има и трети вариант като се включите и вие и направите мазало?
а ако една от страните ви е гаджето, респективно съпруг/а?
с две думи значи, че се обърках и аз от толкова въпроси....можем ли да сме обективни в спор, в който нямаме нищо общо, но познаваме директно или индиректно спорещите страни?

думата е ваша!
PS. една поговорка, с която обаче не искам да ви повлияя...просто ми харесва:
"Когато трябва да говориш на двама, които враждуват помежду си, говори им така, че да не се срамуваш, когато се помирят."

1.Зависи от спорещите-кои са и какво означават за теб/разбира се ,че си субективен-затова е още по-ценно когато си обективен-и какво значи обективен-в сравнение с кое и кой определя доколко си реална и истинна,на кого истината?/
2.Зависи за какво спорят-може да не си намесена пряко ,но може индиректно.
А може и просто да ти е интересна темата.
3.Зависи от ситуацията-можеш с много хумор да ги разсееш от неприятното и да си спорите всичките с кеф за нещо друго или за същото, но на др.ниво.

Защо се намесваме,ако се намесваме-в първия случай-за да подкрепиш твоята истина,която може би и те ще възприемат-ако е представена деликатно ,тактично и подкрепена с доказателства/ако съвпада с теорията на човека,който обичаш или уважаваш-супер,ако не....прекалено принципна си.Вечерта ще си поемеш отговорността за това!!Хи-хи!
Във втория случай-ако си все пак замесена-защитаваш себе си или това,което ти влияе.
Във третия случай-от досада,от усет,от любов към приятния спор и обич към приятелите си.

Луни от ябълки,танц от обич и очи на мъдра пролет-там съм!В тях!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

ako sa mi pozanti samo togava se namesvam,ako e mejdu jena i muj nezavisimo ot otnoshenijata im,puskam maitapi kum jenata i stava veselo i zatihva spora ili puk burzo prtikljuchvaako sa muje se anmesvam vinagi kogato mislai che iamm mnenie

Huabvite muje ne sa za edna jena

Опс, и тук станало много сложно :-))
Въпросите са N на брой, да вземем да ги номерираме :-)
1. Бох се намесила, ако познатия ми спори с непознат ми и е прав. Ако не е прав, може тихичко да го сръгам в ребрата да се изнасяме от мястото на спора ;-)))
2. Ако спорещите страни са познати, се опитвам да се дистанцирам, по някое време се правя на съдия и оплювам и двамата ;-))) Общо взето оставам на спорещите да се оправят, като им казвам, че държа и на двамата и не мога да вземам страна, ако не знам абсолютно всички подробности около спора лично и на място, защото обикновено една и съща случка звучи като две различни случки ;-)) от двамата.
3. Ако ми е гаджето съм леко субективна и намирам разни оправдания, без обаче да се намесвам радикално. Ако си се справя добре в спора се наслаждавам на добрите му постижения ;-)) Не мисля, че има голяма разлика дали ми е добър приятел или гадже...
Не можем да сме обективни в спор, ако не сме били свидетели на случката, а дори и тогава може да не можем, ако не знаем предидущи събития. Поради което никога не може да осъдиш радикално някого, макар че не казвам, че чак толкова успявам да не го направя, ако губещия или този, който е изпаднал в кофти ситуация ми е приятел...но все пак..да се надяваме ;-)))

Judoday

Обикновено се намесвамс думите: "Не се карайте, бийте се!"

1. За да преценя, че нямам нищо общо със спора, в който е намесен мой приятел, значи този човек не ми е чак толкова близък. За да се намеся, значи съм преценила, че мога да си го позволя (независимо какво ще кажат другите).
2. Ако и двете страни ми са познати, заставам на страната на тази, която ми е по-близка по убеждения или в личен план (ако изобщо реша да заемам страна по въпроса). Ако и двете страни са ми еднакво близки, тогава преценявам дали да взема страна и чия страна ще взема. Обикновено постъпвам по съвест, защото угризенията са ми неприятни като усещане. Ако е възможно, се опитвам да помиря спорещите страни, с оглед затруднението което изпитвам към коя да се присъединя. Ако и двете страни държат да взема отношение, обикновено пак казвам това, което преценя за най-уместно. Не се изживявам като мерудия на всяка манджа, но и не стоя безучастна.
3. Ако една от страните ми е гадже или съпруг, това му дава предимство поради силната емоционална връзка с него. Но ако реша, че той греши или не е прав, защо да си кривя душата и да заемам неговата страна? В такива случай се опитвам со кротце со благо да си кажа мнението по въпроса и толкоз.
4. Обективността в даден спор е нещо много трудно за постигане. С оглед липсата на една-единствена истина. Ако и двете спорещи страни защитават тяхната си собствена представа за истина, а аз имам трети вариант на истината, то тогава става наистина много интересно! Обективността често зависи от страната в спора, която ще заемеш.

В МОЯ случай, аз заемам МОЯТА страна на проблема. Излагам МОИТЕ възгледи и защитавам МОЯТА истина. Защото имам МОЕ възприятие и МОЕ тълкуване на нещата и защото се олицетворявам със себе си, а не с някой друг.
Съвпаденията са просто случайни.
Обективността при тези обстоятелства мисля, че е гарантирана.

Ако мой приятел е ВЪВЛЕЧЕН в спор бих се намесил за да му покажа че спори безмислено.Но ако сам си "вкарва главата в торбата" и не ще да я изкара преставам да се намесвам(крив болт от гайка не можеш да искараш:)разбирасе това не означава че го игнорирам...
Въобще ако игнорираш единия за сметка на другия грешиш.Ако игнорираш и двамата пак грешиш.Третия вариянт е най-зле...#$^*#!:)

Като цяло смятам,че когато двама души спорят това си е техен проблем.Аз когато споря не допускам друг да ми се меси в спора.Според мен спора е конфликт между две страни и има за цел да стигне компромисно решение.Ако се намеси трета страна спора най-често се "потушава" моментно или въобще не се решава.

Представете си двама изгладнели бедняка на улицата които се карат кой да вземе ябълката.Не намират решение и логично се сбиват.Вие идвате и им казвате:разделете си ябълката.Те я разделят всеки от тях хапва и се засища за момента,боят е прекратен.Обаче после като си тръгнат всеки си мисли:"мама му стара на тоя ако не беше щях да си взема цялата ябълка"

Проблема е заложен в човешкия егоизъм и винаги ще го има.Човек от проблемите си не може да избяга щото види се няма още машина на времето и причините за проблемите са неизкореними.Само може да ги усложни.Така,че смятам следното:"СПОРЪТ ИДВА ОТ ПРОБЛЕМИ М/У ДВЕ СТРАНИ.ПРОБЛЕМИТЕ СА НЕИЗКОРЕНИМИ.ТАКА,ЧЕ СПОРЪТ Е БЕЗМИСЛЕН"

Има проблем,има спор.Решението е в алтернативата.Тоест ако двама души спорят за една ябълка решението е в посаждането на едно дърво.

Ее-на вижте Америка:били колонизатори,"мешана скара",народ без история...
Да ама конфликтите в Европата тях не ги .... и затова живеят есктра.А ние тука или игнорираме единия за сметка на другия или мазало правим...

тотално се изгубих из питанката си..
ама защо трябва въобще да си субективен при спор, в който не си страна? разбирам, че няма абсолютна истина, абсолютно " да, така е, прав/а си"....разбирам и това за егото, ама не разбирам защо трябва да си тикаме носовете в чужди работи, респективно спорове...било това спор на общи познати, непознати, гаджета, рода и т.н. и т.н.....
да пуснеш някой бъзик да разведриш обстановката как да е, ама да почнеш да припяваш някак си не ми се връзва...
ако темата е интересна, общоизвестна такава или пък нещо прочетено някъде е нормално като че ли да се включиш....т.е. когато не е нещо само между двама души

кавалер си значи! каквото и да значи това...хех

почти се покрива с моята позиция...виж отговора към Дракулка...
и аз пазя дистанция в повечето случаи...
дали е въпрос на вътрешна нагласа това? на възпитание едва ли е..

хехе ...сеирджия

Щом държиш и на двамта, значи цениш и ужажаваш мнението
-възгледите им... и на двамата:)

Тогава защо да се намесваш?
Гледаш и се учиш...

Малко сме... изчезващ вид сме,
но още ни има

какво ще рече това:
от отговора ти го извличам ....когато спорят двама души, от които само единия ти е познат да прецениш дали да се намесиш? дали можеш да си го позволиш? защо въобще ще се намесваш там? не остава ли този непознатия в неизгодна позиция?
наблюдавала съм поведение на глутница кучета...едното ако се сбие с някое извън 'тяхното общество' то само след първия сигнал започват да прииждат побойници от глутницата....и по законите на природата...сещаш се какво става със самотното куче...или бива разкъсано или бива прокудено...
не сме ли и ние, човеците, подвластни на стадния рефлекс?

не мога да коментирам!
това е и моята гледна точка и не мога да вървя срещу себе си и да търся слаби страни...
регистрирай се или ни посещавай по-често!

дам, това е когато са ти познати...преки...
ама ако само единия познаваш тогава какво? ставаш ли на всяка манджа мерудия или си затваряш очите, ушите и устата ?

Навярно ТОЙ може и сам да се оправя...?

Щом питаш, значи незнаеш, щом не знаеш
значи имаш да учиш....

Бегай да залягаш над учвбниците!

Малко сме... изчезващ вид сме,
но още ни има

това няма нищо общо със стадния рефлекс. Чак толкова примитивни подтици нямам.
Значи да поясня ... когато спорят двама души и единият ми е познат, водена от усещането си за близост с този човек, от емоционалната си привързаност, ще реша че този спор ме засяга по някакъв непряк начин (освен ако не съм засегната пряко в спора). Това не е стазно чувство, защото взаимоотношенията ми с този човек не са стадни. Те са индивидуално-лични. Ако имаш предвид, че възприемам близките си като стадо - не е така. Отношението ми с всеки е различно "оцветено". Но винаги преценявам дали мога да се намеся, тоест дали има смисъл, какъв ще е ефектът и прочие ... Да, непознатият става в неизгодна позиция понеже ще трябва да отблъсква "нападките" от 2 места.
Има една основна разлика между мен и глутницата, която спомена.
Аз не реагирам задължително по нечий сигнал, а по своя преценка.

не се дразня с теб в случая и не съм буквояд, но откривам противоречие в отговора ти....може би само аз така го усещам...
казваш, че не реагираш задължително на сигнал, а на преценка....тогава какво е това нещо, което светва в главата ти и въобще те кара да се замислиш и да прецениш дали трябва да се намесиш? ти го наричаш усещане за близост, но ми се струва, че точно преди асимилирането на проблема и т.нар. усещане за близост стои този сигнал...първичен според мен...рефлекс за защита на твоето..
представи си на забавен кадър какво ти минава в съзнанието, гледайки как твоя близък спори с Х...

Не знам, аз не откривам противоречие, но е възможно при определено тълкуване да има такова.
"Защита на моето" - мда, интересна хипотеза ... а може да е "частично отъждествяване с другия", когато ударите по него все едно са удари по мен? И тогава просто защитавам себе си?