Още една история...
7 отговора
583 прегледа
Още една история...
В Лабораторията
10 юни.
Пуснахме нискошумящ усилвател. Регистрира импулсни смущения на всеки 8 секунди.
11 юни.
Анализирахме спектъра на смущенията. Намерихме източника. Радара на летището.
12 юни.
Тествахме новите компютри. Фурие и уейвлет преобразувания се изпълняват страшно бързо. Quake също.
13 юни.
Тествахме мониторите. Ботовете издържат по 3 минути. Забравихме за всичко. Дойде шефа. Беше много лаконичен и използва ярки образи. Ушите ни болят. И ни е тъжно.
14 юни.
Экранирахме усилвателя. Заземихме всичко, което може да се заземи. Не помага. Спиртът също.
15 юни.
Мислим. Запояваме схема.
18 юни.
Сутрин. Включихме усилвателя. Заглушаваме радара с новата схема. Намерихме дължината на вълната, фазата и формата на импулса. Заглушхме го. Повече няма смущения.
Обяд. Първият самолет едва не кацна в офиса.
Вечер. Самолетите летят косо над нас. Изключихме схемата. На изхода ни чакаха пилотите. Яки момчета с добри реакции. Охраната първо, ни помогна, но после се включи на страната на пилотите.
19-22 юни.
Задушевни беседи със следователите.
23 юни.
Дойдоха военните. Взеха схемата. Много ни хвалиха. После ни заплашиха. Обещахме да мълчим. Вечерта дойде журналист. Нахранихме ме го и го заведохме в техническия отдел. Оттам никой не излиза бързо. Мотат се поне по ден.
26 юни.
От сутринта играем Quake. Редуваме се през 20 минути. Дойде шефа много доволен. У дума не става за уволнение. Журналистът, крещи отнякъде, но вентилацията го заглушава.
27 юни.
Шефът играе Quake. Ние тримата почиваме. Шефът ни разби. Обидно е. Анализираме причината.
Вечер. Търсихме журналиста. Останахме нощна смяна. Намерихме го. Играе си с гайки, смее се и пише нещо на notebook-а. Оказа се, че има радио-модем и е свързан към Интернет. Завиждам му.
28 юни.
Имаме бавни реакции. Не можем бързо да работим с клавиатурата. Правим манипулатори, които ще се управляват с биотокове от мозъка.
29 юни.
Тествахме манипулторите. Оказва се, че реагират на подсъзнателни образи. Всички сме в синини. Намалихме чувствителността на входното стъпало. Така работи.
30 юни.
Отказахме се от манипулаторите. Не е спортсменско. Преправихме ги за работа в радиоктивната камера. Удобно и бързо. Остава ни повече време за Quake.
3 июля.
Дойде директора. Взе манипулторите. Иска да направим още. Цял ден не можахме да си спомним схемата. Но проблема не в това. Няма спирт. Шефът пак играе. В сградата вече се носят легенди за призрак, които краде храна и спирт.
4 юли.
Доиде Вася. Бивш колега, сега богаташ. Хвали се, имал джип с GPS. Хм.
Хванахме се на бас за джипа, че GPS няма да му помогне.
5 юли.
Готвим се за баса. Боядисахме прозорците на джипа. Вася е готов. Смее се. Ние също. Намерихме подходящ кабел за новата схема. Важното е близката електроцентрала да издържи.
6 юли.
Електроцентралата издържа до обяд. Вася е на 120 километра от града, в едно блато. Удивен е. Мисли че е центъра. Щастливи сме.
7 юли.
Вече не сме щастливи. Няма схеми. Няма уреди. Няма компютри. Взеха ни започнатата бутилка. Стаите са запечатани.
8-20 юли.
Сидим в РПУ-то. Понякога се срещаме със следователи. Четем във вестниците за потънали кораби и разбити самолети, заради проблеми с навигацията.
21 юли.
Видяхме се с шефа. Говори тихо. Нервничи. Плаче и иска при мама. Нищо не помни.
22 юли.
Дойдоха военните. Жестоко ни заплашиха. Малко ни похвалиха. Искат да работим за тях. Ха! За такива пари да работим!
Aвгуст.
Не бяхме прави. Трябваше да се съгласим. Сега е късно. Учим се да работим с триони и брадви. Спиртът от местните дървете е лош. Работата върви бавно, неефетивно. Трябва да се направи нещо. Нещо което изскубва дърветата от корен и им кърши клоните.
Септември.
Направихме го. Сидим в карцера. Казват, пет хектара гора били отнесени на 20 километра. Жалко устройството изгоря. Като влиза при нас конвойния ни удря тайно в стомаха. Напразно. Не сме искали да взривим казармата и селцето.
Тъжно е. Чакаме следователите и военните..SOS
10 юни.
Пуснахме нискошумящ усилвател. Регистрира импулсни смущения на всеки 8 секунди.
11 юни.
Анализирахме спектъра на смущенията. Намерихме източника. Радара на летището.
12 юни.
Тествахме новите компютри. Фурие и уейвлет преобразувания се изпълняват страшно бързо. Quake също.
13 юни.
Тествахме мониторите. Ботовете издържат по 3 минути. Забравихме за всичко. Дойде шефа. Беше много лаконичен и използва ярки образи. Ушите ни болят. И ни е тъжно.
14 юни.
Экранирахме усилвателя. Заземихме всичко, което може да се заземи. Не помага. Спиртът също.
15 юни.
Мислим. Запояваме схема.
18 юни.
Сутрин. Включихме усилвателя. Заглушаваме радара с новата схема. Намерихме дължината на вълната, фазата и формата на импулса. Заглушхме го. Повече няма смущения.
Обяд. Първият самолет едва не кацна в офиса.
Вечер. Самолетите летят косо над нас. Изключихме схемата. На изхода ни чакаха пилотите. Яки момчета с добри реакции. Охраната първо, ни помогна, но после се включи на страната на пилотите.
19-22 юни.
Задушевни беседи със следователите.
23 юни.
Дойдоха военните. Взеха схемата. Много ни хвалиха. После ни заплашиха. Обещахме да мълчим. Вечерта дойде журналист. Нахранихме ме го и го заведохме в техническия отдел. Оттам никой не излиза бързо. Мотат се поне по ден.
26 юни.
От сутринта играем Quake. Редуваме се през 20 минути. Дойде шефа много доволен. У дума не става за уволнение. Журналистът, крещи отнякъде, но вентилацията го заглушава.
27 юни.
Шефът играе Quake. Ние тримата почиваме. Шефът ни разби. Обидно е. Анализираме причината.
Вечер. Търсихме журналиста. Останахме нощна смяна. Намерихме го. Играе си с гайки, смее се и пише нещо на notebook-а. Оказа се, че има радио-модем и е свързан към Интернет. Завиждам му.
28 юни.
Имаме бавни реакции. Не можем бързо да работим с клавиатурата. Правим манипулатори, които ще се управляват с биотокове от мозъка.
29 юни.
Тествахме манипулторите. Оказва се, че реагират на подсъзнателни образи. Всички сме в синини. Намалихме чувствителността на входното стъпало. Така работи.
30 юни.
Отказахме се от манипулаторите. Не е спортсменско. Преправихме ги за работа в радиоктивната камера. Удобно и бързо. Остава ни повече време за Quake.
3 июля.
Дойде директора. Взе манипулторите. Иска да направим още. Цял ден не можахме да си спомним схемата. Но проблема не в това. Няма спирт. Шефът пак играе. В сградата вече се носят легенди за призрак, които краде храна и спирт.
4 юли.
Доиде Вася. Бивш колега, сега богаташ. Хвали се, имал джип с GPS. Хм.
Хванахме се на бас за джипа, че GPS няма да му помогне.
5 юли.
Готвим се за баса. Боядисахме прозорците на джипа. Вася е готов. Смее се. Ние също. Намерихме подходящ кабел за новата схема. Важното е близката електроцентрала да издържи.
6 юли.
Електроцентралата издържа до обяд. Вася е на 120 километра от града, в едно блато. Удивен е. Мисли че е центъра. Щастливи сме.
7 юли.
Вече не сме щастливи. Няма схеми. Няма уреди. Няма компютри. Взеха ни започнатата бутилка. Стаите са запечатани.
8-20 юли.
Сидим в РПУ-то. Понякога се срещаме със следователи. Четем във вестниците за потънали кораби и разбити самолети, заради проблеми с навигацията.
21 юли.
Видяхме се с шефа. Говори тихо. Нервничи. Плаче и иска при мама. Нищо не помни.
22 юли.
Дойдоха военните. Жестоко ни заплашиха. Малко ни похвалиха. Искат да работим за тях. Ха! За такива пари да работим!
Aвгуст.
Не бяхме прави. Трябваше да се съгласим. Сега е късно. Учим се да работим с триони и брадви. Спиртът от местните дървете е лош. Работата върви бавно, неефетивно. Трябва да се направи нещо. Нещо което изскубва дърветата от корен и им кърши клоните.
Септември.
Направихме го. Сидим в карцера. Казват, пет хектара гора били отнесени на 20 километра. Жалко устройството изгоря. Като влиза при нас конвойния ни удря тайно в стомаха. Напразно. Не сме искали да взривим казармата и селцето.
Тъжно е. Чакаме следователите и военните..SOS
